Гоце Делчев – градът на сирниците

Юлия БАЙМАКОВА

Неделната вечер на Сирни заговезни е необичайна. От много места звучат песни на любими народни изпълнители и канят хората да излязат навън. Децата щъкат насам-натам, нетърпеливи да започне празникът. Грамадите от хвойна са подредени по правилата и само чакат да бъдат запалени. До всяка голяма сирница има и по-малка, която е за заблуда на „противника“. Тя се пали по-рано, за да помислят „конкурентите“ от другите махали, че съседите им вече са запалили своята, и те да направят същото.

Оживлението тази вечер е обхванало не само децата, но и възрастните. Край сирницата на кръстовището между улиците „Охрид“ и „Генерал Ковачев“ срещам попрехвърлилия години Кирил Васев. „Отдавна не живея в тази махала – споделя той, – но си идвам всяка година тук.“ Явно у много хора тази вечер извиква мили спомени от детството и младостта.

Живеещите на улица „Полковник Дрангов“ също са спазили традицията, уважили са адета, както казват те. Искали са също да покажат на младите с какво свързват празника и да им предадат щафетата. А недалече оттук, на улица „Драгоман“, това вече се е случило. Студентите Георги Кехайов, Илия Ейков и техни приятели специално са си дошли от София, за да си направят сирница. „ Друг път отивахме в махалата Комсала – казват младежите, – но сега решихме сами да си наберем хвойна и да я наредим. Чакаме само да мине време и да запалим огъня.“

Сирницата по пътя към стопанския двор също е дело на млади хора. Те вече работят – кой в София, кой в Пловдив, но за празника са тук. Когато са били деца, са помагали на възрастните. Сега всичко са направили сами. През деня са били за хвойна по пътя за село Гайтаниново, докарали са я, направили са всичко, както трябва. Доволни са и те, и всичките им съкварталци.

От години на тоя ден в дъното на улица „Първи май“ също има голяма сирница. В направата и участва лично кметът на града Владимир Москов. „Тук сирница се прави от 1960 година – казва той. – Това е най-кварталният празник, защото на него хората естествено се събират да се повеселят, да си кажат хубави думи, да се опростят, да хапнат, да пийнат, пък после да се поочернят за здраве, да прогонят лошото. Сирни заговезни естествено събира хората. В нашия град тази традиция се пази. Най-много сирници в областта се правят тук. В момента те са над 30. Това, с което се свързва празникът при нас, е характерно и за Драмските села, където са останали наши роднини. Мисля, че тази традиция е пренесена оттам.

Времето напредва и сирниците една след друга озаряват февруарската нощ. Огънят пращи, изпращайки към небето искрици като светулки.

Ражда се още една човешка надежда за светлина и доброта в живота.