Едно предание в село Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско, свързано с Апостола на свободата
-
- февруари 21, 2018
Атанас ПАНЧЕЛИЕВ
В разговор през февруари 1975 г. с 86-годишния тогава Илия Георгиев Полянов- потомък на родолюбиви местни деици и активен общественик през целия си живот, ето какво разказа той; ‘’През 1870-1873 г. учител в Либяхово е Ангел Ник. Полянов. Синът му Стойо Анг. Полянов /1869-1946 г. /разказа през 1920-1922 г. на трима свои братовчеди / между тях и аз – Илия Г. Полянов/; ‘’Мои братовчеди, да знаете и след време непременно да разказвате на вашите наследници, за да не се забрави никога следното; в архива на моя баща десетилетия наред се пазеха две писма до него от Васил Левски. Към баща ми Апостолът се обръщаше с думите ‘’бай Ангеле’’Ние, децата му, с любопитство надниквахме в архива на баща ни, който имаше много книги на елински и славянски език, но тези две писма бяха заделени на спезиално мястои аз лично съм ги чел. В първото пишеше, че до баща ми, който е добре осведомен за необходимостта от водене борба срещу турците, ще бъдат изпратени 8 оки барут за съхранение на сигурно място. Не зная дали е върнат отговор на това писмо, но барут е получен и баща ми събира първенците на селото – включително и дядо ми Никола Полянов, който по преди е бил коджабашия на селото – и решават барута да го укрият в една малка пещера в местността Боровилица. Много време е съхраняван там и по-късно е използван от местните четници за пълнене на пушки кремъклии.
Второто писмо започваше приблизително така; ‘’Бай Ангеле, какво стана с армагана, който ти изпратихме. . . ’’и то пак напомня за подготовка на борбата срещу османлиите. Писмата и цялата архива на баща ни, който до 1864 г. е бил учител по елински, а след това по български и почина през 1894 г., изгоряха при опожаряването на селото ни през 1913 г. по време на Междусъюзническата война. ’’
Да си призная, съвсем резервирано се отнесох към казаното от дядо Илия, предполагам, че и мнозина други ще се отнесат с известно, дори голямо съмнение, към описаното. Предаденият факт обаче заслужава внимание, като се има предвид, че в следващите десетилетия се откриха нови документи, които потвърждават идването на Левски в Горноджумайско и Мехомийско/Разложко/. Може да се предполага, че при пребиваването му в Мехомия/Разлог/ са осведомени за това революционни деици от съседния Неврокопски край, където в селата Либяхово,
Гайтаниново и Старчище най-рано са образувани революционни комитети. А и идването на Левски в Разлог е точно в периода 1870-1872 г. когато учител в Либяхово е Ангел Полянов. Възможно е писмата да са изпратени от Разлог със съдействие и препоръка на тамошните революционни деици, но от името на Левски.
Така че, съвсем не е изключено разказаното от дядо Илия да отговаря на истината, което може да се потвърди в бъдеще при-евентуално откриванена нови сведения за връзките на Левски с революционни дейци от Пиринския край.
Иначе Илия Г. Полянов наистина остави трайна диря в обществено-икономическия живот на с. Либяхово. Доста куриозен и много тъжен обаче е фактът, че след като баща му е убит от турците през май 1903 г., а след това и семейството му е измъчвано от османлиите, младият Илия задължително е взет да служи в турската армия в навечерието на Балканската война през 1912 г. Той обаче не може да си представи как като турски войник ще се изправи на фронта срешу братята българи. Веднага с няколко сънародници замислят и осъществяват бягство – преодолявайки трудни препятствия – и се отзовават в българската армия.
Илия Полянов учавства и в трите войни /1912-1918 г. / и се завръща от бойното поле в Либяхово чак през есента на 1918 г. Той е един от 16-те учредители на Комунистическата партия в селото през 1919 г., избран е в ръководството и. Със свои съмишленици основават кредитна кооперация с цел да активизират стопанското развитие на селото и да конкурират частните бакали и лихварите.
Подгонен от михайловистката ВМРО той е принуден да избяга в Гърция през 1925 г. като политически емигрант. Семейството му е интернирано. В основаното през 1928 г. читалище в селото Илия Полянов е избран в ръководството му, касиер е и на училищното настоятелство. През 1940 г. е в инициативния комитет за построяване на ново училище в селото.
След политическите промени в страната ни през септември 1944 г. Илия Полянов е сред най-авторитетните местни обществени дейци. Затова е включен в първия отечественофронтовски комитет, който ръководи цялостния живот в селото. Той се утвърждава като експерт във финансовата част на кредитно-потребителското кооперативно дело в района. От неговия опит като касиер, деловодител,
счетоводител в банковото дело, магазинер и закупчик дълги години се учат редица кооперативни дейци от съседните села.
За известно време след 1946 г. Илия Полянов е депутат в Народното събрание – там пребивава около 50 дни в годината и му се плащат само заседателни – а същевременно е на щат като банков служител в родното си село.
Жизненият му път завършва в началото на 1976 г.
Be the first to leave a review.
