Дядо Добри – когато святото е по-силно от земното! Поклон!

Цял ден църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Байлово ще бъде отворена за стотиците българи, желаещи да се поклонят пред дядо Добри.

Просякът-светец почина вчера на 103 г. в Кремиковския манастир, където беше отседнал през последните години, съобщиха от обителта.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Почина дядо Добри – живият светец, посветил се на човечността
„Тук беше сърцето му“, разказа отец Серафим. – „Дядо Добри имаше изключителна сила – любовта към Господ, а събирането на милостиня приемаше като служение“, допълни той.

Софиянци го знаят като просяка пред църквите, изпросил близо 1 млн. лева на стотинки, дарил 35 000 лв. за ремонт на храма „Александър Невски“ и станал най-големият дарител в историята на катедралата.

Дядо Добри си остава загадка за съвременния човек с добродушността и човечността си.

Наричан жива икона, светец, безсребърник, просякът на Христос, човекът църква и пр. Но като се махнат епитетите, за него се знае малко.

Старецът е дал имотите си на църквата и живееше в старовремска къщурка от две одаи, схлупена в двора на църквата „Св. Кирил и Методий“ в родното му Байлово.

В първото стайче има легло и оджак (огнище, над което е вързано котле със синджир). Вътрешната стаичка бе неговият молитвен дом. На източната стена то бе направил скромен иконостас с кандило и пред него всеки ден се молеше с часове.

В близкия ъгъл е мястото му за сън. Там дядо Добри спеше върху овчи кожи на земята. Малка стара печка и струпани дърва до нея довършват подредбата. За хладилник му служеше изкопана дълбоко в пода дупка със стени, иззидани с камък.

На масата до прозореца лежаха празен портфейл и книгата, в която той водеше строг отчет на получената милостиня от миряните.

Малцина знаели, че е сподвижник на юродивството. Юродивите съзнателно симулират безумие, за да скрият от света своето съвършенство и да избегнат суетната светска слава и така да спечелят милостта на Бога.

Колко е изпросил и предал на църквата за последните 30 г.? По сметки на Георги – негов довереник от десетилетия, дядо Добри е раздал за строеж или ремонт на църкви, параклиси и манастири в България някъде към милион лева.

Милион, събиран по стотинки в пластмасова чаша пред храмовете „Св. Ал. Невски“ или пред „Св. Неделя“ в София, разказва „24 часа“.

„Болестта е милост на Бога, изпитание за вярата ни. Палете свещи в църквата и се молете за душите. Правиш ли добро, Господ вижда това и ще те награди. Парите учат младите на всичко лошо. Бащите не трябва да дават много на децата си, да не ги учат на охолство, това развращава“, напътстваше старецът приживе.

Сега е време да сведем глави пред делото му. Поклон! Дядо Добри, почивай в мир!

/dnes.bg