Почитаме св. вмчца Агатия (Добра)
-
- февруари 5, 2018
На 5 февруари Българската православна църква почита паметта на св. вмчца Агатия. На старогръцки името означава Добра, така че днес имен ден имат всички, чиито имена са производни от „добър“: Добрин, Добринка, Добромир, Добромира, Доброслав, Добри, Добра, Добряна
Агатия живяла във времената на римския император Декий, който управлявал от 249 до 251 г. Във всички области имало гонения срещу християните. Заповедта била да ги мъчат и убиват. В същото време в Палермо, Сицилия, живяла Агатия. Тя била християнка, известна с красотата и добродетелите си. Според преданието Агатия била наследник на богат и знатен род. Въпреки всички земни блага, с които разполагала, тя обичала Бога повече от всичко на света. Когато в Сицилия дошла вестта за гонението срещу християните, Агатия започнала да се готви за мъченията. Специално за нея били изпратени войници, за да я доведат при управителя на областта Квинтиан. Когато чула, че идват, тя се затворила в стаята си. Помолила се на Бог и след това смело тръгнала с войниците към Катания.
По заповед на Квинтиан я настанили в дома на богатата езичница Афродисия. Тя заедно с 5-те си дъщери, водела разкошен, но греховен живот. Афродисия имала задача да отклони Агатия от християнските добродетели. Богатата жена опитвала всичко, за да внуши на младото момиче любов към земните радости. Нищо не помогнало. Тогава Афродисия посетила Квинтиан и му рекла: “По-лесно е да размекнеш камък, отколкото да отклониш тая девица от нейния Бог”.
Когато увещанията и съблазните не свършили работа, Агатия била изправена на съд. Там момичето се явило с вехти дрехи, въпреки че е наследница на знатен и богат род. Обяснила, че е робиня Христова и затова е благородна и свободна.
„Вие сте роби на греха и поклонници на безчувствените идоли“, отговаряла Агатия на езичниците. След тези думи я подложили на мъчения. Били я по лицето и я заплашвали с още жестокости.
„Не се боя от нищо. Ако ме дадеш да бъда разкъсана от зверовете, те ще се укротят чрез името на Господа. Ако ме хвърлиш в огън, ангели ще ме освежат с небесна роса. Ако ме предадеш на мъчения, помощник ще ми бъде Духът на истината, който ще ме избави от ръцете ти“, изричала девойката на Квинтиан.
Агатия е хвърлена в тъмница, където продължили увещанията да се отрече от Христос. Вързали я за стълб и продължили да я бият.
„Аз се радвам на мъченията, както някои се радват на богато съкровище. Тия временни страдания са полезни за мен, защото, както не сипват пшеница в хамбар, преди да я очистят от смет, така и за мен е невъзможно да вляза в Небесното царство, ако първом не бъда очистена чрез страдания”, отвръщала тя.
На следващата нощ в тъмницата на Агатия, се явил св. апостол Петър. Със силата на Бог той изцерил раните ѝ. Килията била озарена в светлина. Войниците се разбягали, като видели чудото. Оставили вратата отворена. Агатия обаче не излязла. Отправила молитви към господ да я прибере при себе си. Така предала душата си на Бог. Християните погребали тялото ѝ.
След време Квинтиан тръгнал за Палермо, за да присвои имотите, които Агатия наследила. Докато преминавал с конете си през река, те го хвърлили във водите и той се удавил. Приемникът му на поста разбрал, че това е наказание от Бог, и не посмял да тревожи роднините на Агатия.
На гроба на светицата била построена църква. Дрипавата дреха, която носела, била поставена там. Когато вулканът Етна изригнал, християните взели дрехата и я държали срещу огъня, за да ги спаси.
/Е79
Be the first to leave a review.
