Мусала беше Сталин, пак клатят върха с ново име

От 1949 до 1962 г. връх Мусала е Сталин

Ние сме с ниско национално самочувствие. Имаме се за провинцията на Европа. Не виждаме едрото, а се вторачваме в дребното. Както кучето рови за бълхата, която го дразни. Според Зигмунд Фройд това е избиване на комплекси.

Емблематичен пример е преименуването. Царе сме да сменяме имената на височини и падини, на селища, улици, площади и дори на предмети.

Така е с “драсни-пални клечица” вместо “кибрит”. Автор на езиковата иновация е живописният Иван Богоров. През 1880 г. пак той

Бащата на народите Сталин е покровител и на върхове.

предлага

През 1949 г. Свети Врач е обърнат на Сандански

“законобръздеш“

“Княгиня Мария-Луиза” първо е ул. “Ломска”, после бул. “Георги Димитров”, сега пак е “Мария-Луиза”

вместо сухото

Иван Богоров първи чисти българския език от чуждици.

законопроект

Кметът на София Иван Иванов (вдясно с бастуна) избира павета за новите столични улици.

“В началото на сесията (14 април) – пише Симеон Радев – се докладва прошение на известния филолог д-р Ив. Богоров, което обръщаше вниманието на депутатите върху чистотата на българския език, която била в опасност. Между впрочем той протестираше, гдето се усвоил терминът законопроект, а не законобръздеш, както изисква геният на нашия език. Комисията даде мнение да се препрати прошението в Министерския съвет, за да го проучи.”

Облеченият Орфей

Сега следовници на бай Богоров отново прекопават българския език. Самороден лингвист иска летище София да се казва “Паисий Хилендарски”. Ние препоръчваме “Майстор Манол”, защото е летял с криле.

Друг пурист настоява Кърджали да бъде Орфей. Трети упорства Казанлък да е Александровград.

Две оферти има

за връх Мусала

Филолог от “Атака” предлага Свети Иван Рилски. Независим експерт пък лансира Моисей. Нищо, че балканският първенец не е в юдейската пустиня!

Името било турско, пледират богоровците. Не е турско, а тюркско с разлика между двете понятия от земята до небето. Или 2925,4 метра, колкото е висок върхът. Мусала в превод означава Близо до бога.

Турците, които ни завладяват, са съвсем друга материя. Кръстоска между селджуци и османска власт. Дива орда, която няма своя култура и писменост, използват арабската.

Когато през 1396 г. падаме под робство, гордият исполин отдавна се е наричал Мусала. Защото с тюркски корени са нашите предци.

Същият е случаят

с Юмрукчал

Връх като юмрук е автентичното име на старопланинския великан. После му е закарфичено името на погромаджията Фердинанд. И най-сетне е наречен Ботев.

През 1949 г. Мусала е преименуван на Сталин. Този срам носи на гранитното си чело до 1962 г. По същото време Варна и язовир “Искър” също са Сталин. Бащата на народите не се е катерил до върха, не е вземал слънчеви бани на варненския плаж и не е карал яхта по язовира.

По времето на култа топографската карта на родината е поругана. Свети Врач е обърнат на Сандански, агитатор за създаване на единна османска нация. Горна Джумая става Благоевград с патрон оня, който декларира, че не е българин. Добрич е трансформиран в Толбухин, червения витяз, окупирал България.

Левскиград,

Вазовград,

Поляновград

Те също са изобретения на култа. Сменят имената на Карлово, Сопот и Карнобат. Народът обаче страни от новото и на езика му все лепнат старите. Властта взема мерки – всеки, който спомене в публичното пространство ретроградното име, да бъде санкциониран!

Христоматийно е Карлово, което носи името на Карлъ бей. Той бил учител на султанските деца и през XV век падишахът му дарява землището, в което възниква възрожденското селище.

“Как може родното място на Васил Левски да е с турски корен!”, гневят се местните управници. “Левскиград е автентичното му име!”, убедени са граматиците с пагони.

“Пуснаха “агенти под прикритие” – спомня си коренякът Богдан Митов. – Те шетаха между хората по улиците и на пазара. Щом чуеха някой да каже Карлово вместо Левскиград, показваха милиционерска карта и го глобяваха два лева.”

Няколко са вълните

на преименувания

в новата история на отечеството. Веднага след Освобождението са сменени хиляди имена, които напомнят за игото. Княжево например се е наричало Бали ефенди по тамошен юрушки светия, почитан и от мюсюлмани, и от християни.

През 1879 г. става Медено село, а през 1881 г. получава титлата на княз Александър Батенберг.

Възниква обаче проблем! Има анонимни местности без имена за преименуване. “Как зовут это?”, питат руските топографи, които чертаят първите следосвобожденски карти. Братушките сочат безименен баир, поляна или поток. Селяните се почесват по врата и отвръщат по единствения възможен начин. Така редица топографски обекти са означени с “Ебемлиго”.

Смяната на имената следва политическите превратности и конюнктурата на деня.

На 19 май 1934 г.

е извършен преврат

Политическият кръг “Звено” и Военният съюз разпускат Народното събрание и забраняват всички партии. Съставено е служебно правителство начело с Кимон Георгиев.

След това деветнайсетомайците организират масово преименуване. С министерски заповеди са сменени имената на стотици села. Кърджалийското Дюнджилер става Сватбаре, заради тежките сватби, които вдигат местните. Пловдивското Синджирлии е побългарено на Веригово, понеже от векове плетат вериги за затворите.

Сливенското Мюслюмлери е обърнато на Средорек, защото там се събират няколко потока. Старозагорското Кара коч е осъвременено на Овен, тъй като коч и овен са едно и също. Разградското Ташчи получава името Каменар, от “таш” – камък.

Протест срещу

ул. “Кимон Георгиев”

Домът на превратаджията е на ъгъла на “Евлогий Георгиев” и “Женева”. “Отпред пазеше милиционер – спомня си комшията Димитър Гачев. – Всеки ден пристигаше един огромен съветски автомобил, марка ЗИС (Завод имени Сталина) – пълно копие на американските лимузини от онова време. На пода пред задната седалка имаше малък персийски килим. Самият Кимон Георгиев – едноок, с очила и бастун, се качваше важно в автомобила. Нас, децата, играещи на улицата, милиционерът разгонваше по време на този височайш акт.”

Един ден на 1973 г. ул. “Женева” осъмва с нова табела. “Кимон Георгиев” пише на тенекията. “Това не попречи години наред да продължаваме да я наричаме “Женева” – разказва Гачев. – И в кореспонденцията от чужбина улицата винаги беше изписвана така.

Поставиха и паметна плоча с лика на Кимон Георгиев на фасадата на къщата, където живееше.”

Бул. “Цар Освободител” беше “Руски”

Цариградско шосе водеше към Москва с името на “Ленин”. Улица “Пиротска” прославяше мракобесния съветски ръководител Андрей Жданов. По “Солунска” крачеше духът на Васил Коларов.

Из Европата, която изръшка Бай Ганьо, улиците носят едни и същи имена от столетия. Ние сме на терсене. “Ломска” се е наричала артерията от гарата към центъра. Това е бил главният вход на столицата. Старите българи стигали с параходи до Лом. Сетне с файтони пристигали в София през “Ломска”.

“Княгиня Мария-Луиза“ се казваше булевардът по времето на гнилия капитализъм. “Георги Димитров” беше през градивния социализъм. Сега пак е “Мария-Луиза” в условията на светлата демокрация.

София с булеварди

“Хитлер” и “Мусолини”

През Втората световна война софиянци крачат по инфраструктура с имената на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Виктор Емануил III. Това е израз на признателност, че тримата са помогнали да си върнем Южна Добруджа.

На 1 октомври 1940 г. е свикано тържествено заседание на Столичния общински съвет. Кметът Иван Иванов се изправя на трибуната, прави чупка в кръста и съобщава на аудиторията какво ще се преименува:

“С августейшето име на Негово Кралско и Императорско Величество краля на Италия и Албания и император на Етиопия Виктор Емануил III – сегашната улица “Регентска” от паметника на най-светлия ни народен герой Васил Левски до моста на сегашния булевард “Евлогий Георгиев”; тази улица води към Мизия и Добруджа и занапред ще бъде преустроена в един от най-просторните и красиви булеварди на столицата.”

Иванов поема въздух и продължава:

“С името на великия водач на победна Германия и райхсканцлер господин Адолф Хитлер – досегашният крайречен булевард “Евлогий Георгиев” от булевард “Виктор Емануил III” до улицата “Генерал Гурко”; на този булевард се намира германското училище и най-прекрасният кът на столицата – Борисовата градина.”

Тук кметът вдига бастуна:

“С името на създателя на Италианската империя, великия водач на нова Италия, господин Бенито Мусолини – досегашният крайречен булевард “Евлогий Георгиев” от улица “Гурко” до моста на булевард “Фритьоф Нансен”; по цялото протежение на този булевард е възправена прекрасната Витоша планина, на чиято хубост София дължи неувяхващата си слава още от времето на Древния Рим, за да бъде назован градът от римския император Константин Велики Моят Рим.

Бурни и продължителни ръкопляскания!

В Родопите щяха да кастрират Орфей

Орфей, както сега искат да се нарича Кърджали, скандализира Родопите в годините на зрелия социализъм. Става дума за статуя на митичния певец, висока 6 метра и тежка 4,5 тона. Изваяна през 1972 г. от скулптора Крум Дамянов, тя десетина години прашасва по складовете. Най-сетне я поставят в Пампорово.

Хубаво, но пред бронзовата пластика застава Величко Караджов, първи секретар на ОК на БКП в Смолян. Караджов е облечен, а Орфей е гол. Чисто гол с неприкрит полов орган! Немедленно да бъде демонтиран, нарежда партиецът.

През 1985 г. статуята отново е вдигната до село Паничково, на границата между Пловдивски и Кърджалийски окръг. И тук не я искат. Коранът по принцип забранява изображенията на хора, а за голи да не говорим.

През 2000 г. Орфей е съборен, натрошен и складиран в Кърджали. Възкръсва благодарение на местния Ротари клуб и програмата за малките демонстрационни проекти. Плюс едно желязно условие – този път певецът да е облечен. Или наметка, или режем фалоса, отсичат местните!

Волята им е спазена и Орфей сега спокойно свири на лирата си на входа на Кърджали.

Източник: 24chasa.bg