Както е казал Екзюпери, „водата не е необходимост за живот, тя самата е живот“

Мариета ДИМИТРОВА

Илонка Мавродиева е на 63 години, пенсионер от две години. Илонка има 42 години трудов стаж като оперативен счетоводител във ВиК – Благоевград, като няма нито един ден стаж на друго място, ос­вен в дружеството. Ре­портерът ни Ваня Янева се срещна с г-жа Мавро­диева, която ни разказа за професията „счетово­дител“, работата във ВиК през годините, как се е променило дружеството за почти век и още.

– Г-жо Мавродиева, 42 го­дини трудов стаж е почти половин век работа само на едно място. Кава е рецепта­та за този продължителен стаж на едно и също работ­но място?

– Аз започнах работа във ВиК – Благоевград през да­лечната 1973 г. Току що бях завършила Икономическия техникум в Благоевград със специалност „Икономика на промишлеността и строи­телството. Особена рецепта няма, преди всичко обаче аз мисля , че трябва да си лоялен към ръководството, към фирмата, да приемаш, че другият до теб е различен от теб, има своя характер, своите особености, че ти няма да промениш нещата, че трябва да го приемеш. Когато всички работят в ин­терес на работата, нещата се получават. Във ВиК никога по вина на счетоводството не се е проваляло годишно приключване, всичко винаги е било в срок, благодарение на главните счетоводители, разбира се. Важно е също да покажеш уменията си на по – младите – подкрепа ми оказаха моите по -старши колеги, когато започнах ра­бота на 19 години, подкрепа оказвах и аз, старах се, кол­кото знам и мога, да давам на новите колеги по време на стажа ми.

– Как Ви приеха колегите Ви, когато започнахте ра­бота толкова млада, каква работна атмосфера Ви по­срещна във ВиК?

– Бях приета много радуш­но в счетоводния колектив, колежките бяха всички по – старши от мен, помагаха ми, въвеждаха ме в дейността , аз, разбира се, бях послушна и наблюдателна (смее се), гледах да се старая и да оп­равдая очакванията на ръ­ководството. Атмосферата беше спокойна, а колективът – сплотен.

– Били сте едва на 19 го­дини. Как се справя човек , скачайки от училищната скамейка директно на рабо­тото място?

– Ами, по стечение на обстоятелствата, това е жи­вотът и трябва да се спра­вяш. Отиваш, сядаш, рабо­тиш. В интерес на истината колективът беше добър като цяло, атмосферата във ВиК беше приятна, нормална, всеки си вършеше задълже­нията, самите работници и служители усещаха, че това да поправиш една авария, да създадеш водопровод, или канализация,е нещо, което е жизнено необходимо, защо­то водата не е лукс, водата е елементарна нужда. Както казва Екзюпери – „Водата не е необходимост за живот, а тя самата е живот.“ Знаете, че без вода нищо не се полу­чава.

В началото, съвсем естест­вено, ми беше трудно, после навлязох, благодарение на помощта на колегите, рабо­тили сме и извънредно, има­ли сме дни, когато при приключване на годишни отче­ти, шестмесечия, тримесечия, сме оставали до 20:00, 21:00 часа вечер­та. Тогава, в на­чалото, всичко се работеше на ръка, имаше само обик­новени сметачни машини, след това постепенно се усъ­вършенстваше работата, дойдоха по – нови сметачни машини, пишещи, накрая и компю­трите. Тогава пък също беше труд­но – въвеждаха се нови програми, учиш се наново, непрекъснато.

– За 42 години Вие сте станала част от самото дружество, ди­ректен участник в дейността му. Какви са Ваши­те впечатления, кога работата беше по-улеснена – преди или след навлизането на технологиите?

– Никога не е било лесно. През годините градът посте­пенно растеше, дейността се увеличаваше като цяло, або­натите на ВиК – Благоевград ставаха повече и съвсем естествено, беше нормал­но да минем на електронна обработка. Градът се раз­расна неимоверно много, беше нормално работата да се увеличава и с модерната техника нещата бяха по-уле­снени.

– Има хора, от чиято глед­на точка професията счето­водител е маловажна, скуч­на. Защо счетоводителят играе важна роля във ВиК дружеството?

– Защото каквото и да се свърши във всяка една фир­ма, ако няма стойностно из­ражение, то не е свършено. Всяка работа има някаква стойност. Най-малкото при нас, поставянето на един водопровод, който – знаем колко струва, по работата е работила механизация, вло­жени са материали, вложен е също човешки труд, гори­ва, всичко това формира стойността на действително свършената работа – иначе как ще е ясно колко струва един водопровод например?

– Пенсионер сте от две го­дини. Колко време работихте съвместно със сегашния управител на дружеството инж. Росица Димитрова?

– Малко време, няколко месеца, но се пенсионирах при нея.

– С какви впечатления ос­танахте от нейната дейност?

– Ами, след като толкова време ръководи дружество­то и се справят, значи всич­ко е наред. Тя присъства на моето пенсиониране, тогава целия колектив ме почете, за което съм благодарна.

– Разкажете ми повече за пенсионирането си, емоцио­нално ли бе да се разделите с колектива си след толкова време?

– Беше трогателно, на тържеството дойде и г-жа Димитрова, получих от ръ­ководството плакет за дъл­гогодишната си работа във фирмата, за което съм благо­дарна. Считам, че още мога да се обадя на колегите, да ги чуя, приемам ги като близ­ки.

– Като дългогодишен слу­жител в дружеството, как бихте оценили работата на ВиК – Благоевград?

– Явно предприятието си върши работата, щом водата тече по чешмите. Виждате, че в реката няма вода, но при хората – да. През години­те ръководството, както и се­гашното, са правили всичко по силите си гражданите на Благоевград да имат вода.

– За финал – освен рабо­тата, как се забавлявахте във ВиК?

– О, във ВиК имаше много добра развита самодейност в системата в цялата стра­на като цяло, имаше фести­вални прегле­ди, самодей­ност и винаги сме печелили първо място. Някои от коле­гите участва­хме в група за на­родни песни и мно­го се горде­ехме, че ко­гато запе­ехме наши­те пи­рински песни, цялата зала става­ше на крак.