Както е казал Екзюпери, „водата не е необходимост за живот, тя самата е живот“
-
- февруари 2, 2018
Мариета ДИМИТРОВА
Илонка Мавродиева е на 63 години, пенсионер от две години. Илонка има 42 години трудов стаж като оперативен счетоводител във ВиК – Благоевград, като няма нито един ден стаж на друго място, освен в дружеството. Репортерът ни Ваня Янева се срещна с г-жа Мавродиева, която ни разказа за професията „счетоводител“, работата във ВиК през годините, как се е променило дружеството за почти век и още.
– Г-жо Мавродиева, 42 години трудов стаж е почти половин век работа само на едно място. Кава е рецептата за този продължителен стаж на едно и също работно място?
– Аз започнах работа във ВиК – Благоевград през далечната 1973 г. Току що бях завършила Икономическия техникум в Благоевград със специалност „Икономика на промишлеността и строителството. Особена рецепта няма, преди всичко обаче аз мисля , че трябва да си лоялен към ръководството, към фирмата, да приемаш, че другият до теб е различен от теб, има своя характер, своите особености, че ти няма да промениш нещата, че трябва да го приемеш. Когато всички работят в интерес на работата, нещата се получават. Във ВиК никога по вина на счетоводството не се е проваляло годишно приключване, всичко винаги е било в срок, благодарение на главните счетоводители, разбира се. Важно е също да покажеш уменията си на по – младите – подкрепа ми оказаха моите по -старши колеги, когато започнах работа на 19 години, подкрепа оказвах и аз, старах се, колкото знам и мога, да давам на новите колеги по време на стажа ми.
– Как Ви приеха колегите Ви, когато започнахте работа толкова млада, каква работна атмосфера Ви посрещна във ВиК?
– Бях приета много радушно в счетоводния колектив, колежките бяха всички по – старши от мен, помагаха ми, въвеждаха ме в дейността , аз, разбира се, бях послушна и наблюдателна (смее се), гледах да се старая и да оправдая очакванията на ръководството. Атмосферата беше спокойна, а колективът – сплотен.
– Били сте едва на 19 години. Как се справя човек , скачайки от училищната скамейка директно на работото място?
– Ами, по стечение на обстоятелствата, това е животът и трябва да се справяш. Отиваш, сядаш, работиш. В интерес на истината колективът беше добър като цяло, атмосферата във ВиК беше приятна, нормална, всеки си вършеше задълженията, самите работници и служители усещаха, че това да поправиш една авария, да създадеш водопровод, или канализация,е нещо, което е жизнено необходимо, защото водата не е лукс, водата е елементарна нужда. Както казва Екзюпери – „Водата не е необходимост за живот, а тя самата е живот.“ Знаете, че без вода нищо не се получава.
В началото, съвсем естествено, ми беше трудно, после навлязох, благодарение на помощта на колегите, работили сме и извънредно, имали сме дни, когато при приключване на годишни отчети, шестмесечия, тримесечия, сме оставали до 20:00, 21:00 часа вечерта. Тогава, в началото, всичко се работеше на ръка, имаше само обикновени сметачни машини, след това постепенно се усъвършенстваше работата, дойдоха по – нови сметачни машини, пишещи, накрая и компютрите. Тогава пък също беше трудно – въвеждаха се нови програми, учиш се наново, непрекъснато.
– За 42 години Вие сте станала част от самото дружество, директен участник в дейността му. Какви са Вашите впечатления, кога работата беше по-улеснена – преди или след навлизането на технологиите?
– Никога не е било лесно. През годините градът постепенно растеше, дейността се увеличаваше като цяло, абонатите на ВиК – Благоевград ставаха повече и съвсем естествено, беше нормално да минем на електронна обработка. Градът се разрасна неимоверно много, беше нормално работата да се увеличава и с модерната техника нещата бяха по-улеснени.
– Има хора, от чиято гледна точка професията счетоводител е маловажна, скучна. Защо счетоводителят играе важна роля във ВиК дружеството?
– Защото каквото и да се свърши във всяка една фирма, ако няма стойностно изражение, то не е свършено. Всяка работа има някаква стойност. Най-малкото при нас, поставянето на един водопровод, който – знаем колко струва, по работата е работила механизация, вложени са материали, вложен е също човешки труд, горива, всичко това формира стойността на действително свършената работа – иначе как ще е ясно колко струва един водопровод например?
– Пенсионер сте от две години. Колко време работихте съвместно със сегашния управител на дружеството инж. Росица Димитрова?
– Малко време, няколко месеца, но се пенсионирах при нея.
– С какви впечатления останахте от нейната дейност?
– Ами, след като толкова време ръководи дружеството и се справят, значи всичко е наред. Тя присъства на моето пенсиониране, тогава целия колектив ме почете, за което съм благодарна.
– Разкажете ми повече за пенсионирането си, емоционално ли бе да се разделите с колектива си след толкова време?
– Беше трогателно, на тържеството дойде и г-жа Димитрова, получих от ръководството плакет за дългогодишната си работа във фирмата, за което съм благодарна. Считам, че още мога да се обадя на колегите, да ги чуя, приемам ги като близки.
– Като дългогодишен служител в дружеството, как бихте оценили работата на ВиК – Благоевград?
– Явно предприятието си върши работата, щом водата тече по чешмите. Виждате, че в реката няма вода, но при хората – да. През годините ръководството, както и сегашното, са правили всичко по силите си гражданите на Благоевград да имат вода.
– За финал – освен работата, как се забавлявахте във ВиК?
– О, във ВиК имаше много добра развита самодейност в системата в цялата страна като цяло, имаше фестивални прегледи, самодейност и винаги сме печелили първо място. Някои от колегите участвахме в група за народни песни и много се гордеехме, че когато запеехме нашите пирински песни, цялата зала ставаше на крак.
Be the first to leave a review.
