Илия Борисов: Има драстично изоставени храмове, трябва да ги опазим

Мария БЛАГОЕВА

Илия Борисов работи от 13 години в Историческия музей в Благоевград. Завършил е Националната художествена академия, специалност „Консервация и реставрация“. Роден е в Благоевград. Работил е като реставратор в Националния институт за паметниците на културата.
– Господин Борисов, от години реставрирате старинни храмове у нас. Църквата като молитвен дом – сградата, изображенията, декоративните елементи – безспорно принадлежи на света на изкуството. Напоследък обаче кичът навлиза все по-настъпателно в храма. Какво е вашето мнение?
– В храма се вкарва битов кич и това не може да се изчисти, защото явно и самата църква не може, а и няма сили да се пребори с това как трябва да изглежда един храм, какви елементи трябва да има вътре. Това притеснява и нас, реставраторите. Нашите притеснения са, че след като завършим дадена консервация, битовизмът отново ще залее храма. Конкретно говоря за църквата „Свети Атанасий“ в Бобошево. Не само църквата, а и самото градче имат сериозна история. Там е особено място. Няколко са средновековните храмове там – това са църквите „Свети Атанасий“, „Свети Илия“, „Свети Димитър“ е много добре реставриран. Наблизо е село Вуково със своите църкви „Света Петка“ и „Свети Никола“, която за съжаление е изоставена също. А храмът „Свети Тодор“ – там имаше голяма акция, която аз и мои колеги преди години направихме за спасяването му. Надявам се и тези европейски програми да продължат, за да може всички тези молитвени домове да се реставрират и съхранят.

– Връщам ви към темата за кича в църквата…
– Да, този момент остава – влизате в храма и виждате странни мебели, покривки, лампиони. Просто един кошмар. Храмът трябва да е под особен статут. Че ще бъде действащ е ясно, но оттам нататък нека да остане се спазват каноните. Имаме стандарти, които определят климатизацията, начина на поддържане на храма, когато е с национално значение, но говоря и за другите храмове. Не може, например, местният клисар или жената, която се грижи за храма и държи ключа, да определя външния вид и да се добавя неща, които са далече от ритуалите. Ние имаме един езически вкус, той е унаследен, но все пак църквата трябва да се вземе в ръце. Има драстично изоставени храмове. Напоследък ми се случва много често да пътувам до различни храмове, правя проекти за бъдеща консервация, но има места, които буквално са осквернени. Говоря за цяла Западна България, не само в Неврокопско.
– В какъв смисъл осквернени?
– Срутени храмове, не само без покрив, но и изоставени отвътре, в лошо състояние, буквално са превърнати някои от тях в тоалетни. Драстични неща съм виждал, в някои от тях са вкарани странни ритуали и практики, които личат. Вандализмът, който съществува с издраскването на стенописите…Тежко е. От няколко години се възвръща тоя вкус за сакрален туризъм, но все още е слабо. Аз самият посещавам всяка година храмове в Пловдивска епархия – впечатлен съм от бързото развитие в района по отношение към храмовете, по отношение на опазването им, включително и тази част за битовизмите вътре – там е изчистено, стегнато, различно е.
– А къде е ролята на духовенството, на самите свещеници?
– Може би има липса на мотивация на църковни настоятелства, на отделните свещеници. Мотивацията е важна. Примерно, сега около Бобошево, където работя по консервацията на един от храмовете, нещата потръгват. Надявам се няколкото средновековни храма и тези, които са от по-късен период, да бъдат включени в един по-широк кръг на опазване, не само като национални обекти, а да се помисли на тях и като световно културно наследство. Защото примерно един Асеновград и Бобошево са много близки, дори като брой на храмове, това не са случайни неща. Имаме нужда да ги опазваме. А пък да не говорим, че Средновековие като цяло толкова опазено много рядко се случва в България, както у Бобошево. Имаме история, която е изключителна там. Много малко се знае за това, няма достатъчно популяризация.
– Как обяснявате това църковно богатство в Бобошево?
– Там има традиция. Има един стар път, който е античен, дори по времето на османския период, а дори и по-рано. Това е територия, която съществува при Първото и Второто българско царство, но османският период е под особен статут, тъй като Бобошево е бил вакъфски имот. Сюлейман втори има родственица, на която подарява имоти около Вуково и цялата територия е облекчена от данъци, строят се храмове, възстановяват се по-стари на тези места… Има логика, Бобошево е едно търговско средище. Да не забравяме 14-15 век. Малко са тези градчета, да не говорим за Арбанаси… Бобошево е един такъв град. Има и връзка със свети Йоан Рилски, не случайно там е една територия, която е свързана и с Рилския манастир
– В момента по какви проекти работите?
– В момента работя с колеги в храма „Свети Атанасий“ в Бобошево. Това е гробищен храм от миналия век. Това е храм, който е бил дълги години основен храм на Бобошево, съществувало е училище там. В момента археолозите прегледаха терена и доказана античност, има късно средновековие, вероятно самият храм е обновен, върху основите му съществува друг. Това ми е една от фикс идеите, която трябва да разбера – кой е храмът, прави се специална карта, която определя годините на храма, дали е имало отдолу друг храм и съвпада ли с честванията на свети Атанасий. Следващият, който предстои, е „Свети Никола“ в Сапарева баня. Скоро стартира и проучването, досега там има една аварийна консервация. Надявам се районът много бързо да потръгне.
– А Мелник?
– Мелник е град държава, по друг начин трябва да се гледа там. Има какво да се прави там. Самият Роженски манастир има нужда от консервация, въпреки че през годините доста усилия и средства се вкараха там от държавата. Последното им ходене там бе преди няколко месеца. Стори ми се малко занемарен – говоря като стенописна украса, иконостаси. Има нужда от поддържане.
– Какво е състоянието на благоевградската църква?
– За съжаление по европейските програми храмът не успя да спечели проект, но надеждата е голяма. Има проект на мои колеги, който е хубав и смятам, че ще успее да получи финансиране. Трябва много работа по възстановяване и опазване на църквите у нас. За съжаление е много изоставено, ние трябва да опазим това богатство, не може да чакаме вечно европейски средства, за да съхраняваме нашите храмове.