С име на село в Пирина и с момичета от 6 до 60 „Езерец“ навъртя 15 години
-
- декември 29, 2017
Ралица ВАСИЛЕВА
Вокален ансамбъл „Езерец“ към Народно читалище „Н. Вапцаров“ в Благоевград навърши 15 години. Оказва се, че от 6,5 до 60 години е възрастта на момичетата в ансамбъла. Нарича се „Езерец“ заради родното място на майката на ръководителя на ансамбъла Илиян Юручки в Пирин планина. За това как се е развил ансамбълът в годините, коя от наградите му е най-ценна, слушат ли българите такава музика, той каква музика слуша разговаряме с неговия ръководител Илиян Юручки:
– Каква е равносметката за тези 15 години, как се разви ансамбълът?
– Ансамбълът е многолик. За тези 15 години сме се променяли и като численост, и като форма, мъжки и женски квартет сме били, сега момичетата са отново 16 и вече от 5 години сме под шапката на Народно читалище „Никола Вапцаров“ Благоевград. Възрастовата граница е широка- дъщеря ми, която е на 6,5 години, знае целият репертоар, дори на една от песните е солистка. Най-възрастната е над 60 години. Относно репертоара аз съм малко консервативен и използвам няколко автора, които много харесвам- Кирил Стефанов, Стефан Мутафчиев, Филип Кутев, Иван Спасов. Посягам и към млади колеги в жанра, но това са основните.
– Как избрахте името „Езерец“?
– Това е родното място на майка ми в Пирин планина над село Ощава. Търсейки име, реших, че е звучно и запомнящо се.
– Имате десетки авторски песни, какво Ви вдъхновява?
– Обикновено съставът, с който работя. Песните, които съм издал в два сборника, са писани в периода откакто съм бил ученик в Музикалното училище в град Котел и студентството ми в Пловдив. Там съм работил с изключително професионални гласове и певици, доста слож
ни и трудно изпеваеми от камерен състав. Пишейки песен, аз се съобразявам с вида хор. Всеки хор, колкото и да е еднотипен като жанр и звукоизвличане си има своята боя, своята специфика и различните неща им лежат по различен начин.
– Имате десетки награди, да припомним някои от тях и да кажете коя Ви е най-ценна?
– Най-ценно ми е, че винаги сме пели в пълна зала, че хората ни харесват, че сме търсени. Признанието на хората за труда, който полагаме аз и моите момичета. Защото сме пъстри, различни с интересни костюми. Най-голямата награда е в Чепеларе, конкурсът за съвременна българска музика на фолклорна основа преди две години. Миналата година на Международния хоров конкурс „Черноморски звуци“ в Балчик ми дадоха награда от Съюза на българските изпълнители за най-добро изпълнение на съвременен автор. Още като студент съм отличаван със студентските награди покрай 8-ми декември.
– Слушат ли българите такава музика или само ценители слушат Вашата музика?
– Нашият състав винаги се е радвал на голяма публика. Лошото е, че малко се появяваме на българска сцена, както се случва и с Мистерия на българските гласове и други български ансамбли, защото трябва да се плати зала, трудно е да се разчита само на продажба на билети. Големите певци концертират повече в чужбина, което е жалко за българската публика, а интерес има.
– Вие каква музика обичате да слушате?
– Аз не обичам да слушам музика. Работя с музика и за удоволствие не слушам. Винаги, слушайки нещо е с цел работа. Има редки моменти, в които слушам Сестри Бисерови или Радка Кушлева, старите изпълнители на автентичните народни песни и разбира се шедьоврите на авторите на нашия жанр.
– Оттук нататък с какво продължавате?
– Не си правя дългосрочни планове. Важното е съставът да се задържи, да идват нови попълнения и да продължаваме да правим това, за което сме се събрали, за да ни има.
Оттам нататък, когато нивото е добро, нещата се случват.
Be the first to leave a review.
