На Рождество трябва най-вече да празнуваме духовно в семейството си
-
- декември 23, 2017
Традицията повелява на 24 декември на трапезата да се събере цялото семейство и заедно да дочакат Рождество Христово. Обединява ни трапезата и хляба, който слагаме на нея в тази празнична нощ, каза пред БТА София Шопова от пловдивското село Брестовица, представител на местното читалище „Съзнание“.
Някога подготовката за Бъдни вечер е започвала още от Игнажден, 20 декември – денят, в който са започнали родилните мъки на Света Богородица. През тези дни се точат баниците, пече се баклавата и се оставят да отлежат, „да си починат“ и се заливат със сироп преди самата вечеря. През тези дни се приготвя зелето за сърмите, набавят се дървата и бъдникът. На Игнажден, по това кой пръв е влязъл в дома ти – можеш да гадаеш каква ще бъде годината ти.
По думите й Бъдни вечер е най-големият и светъл празник в християнската религия – вечерта, в която се е родил синът Божий Христос. С годините се е утвърдила традиция в тази нощ, чрез бъдника в огнището, трапезата, постните ястия и наричането, с коледарите хората да се приближават най-близко до същинското рождество Христово. Това е предвестие за новия живот, надеждата за по-добро, денят, в който очакваш да се сбъднат мечтите ти, да поставиш новото начало в живота си, твърди Шопова.
На Рождество Христово трябва най-вече да празнуваме духовно в семейството си, тъй като раждането на Христос е било празник както за неговите родители, така и за техните семейства, коментира архимандрит Симон. „Затова ние трябва да го празнуваме най-вече духовно в семейството с взаимната нелицемерна, неплътска християнска любов, така както по думите на монаха „майката обича своите деца, както те уважават своите родители, както е взаимното уважение в един род“. Така Светата църква отдава почит на Божието семейство – на техния син, който се е въплътил в човешки вид, на неговата майка и на неговия пазител и баща Йосиф.
Отец Симон е категоричен, че празникът най-вече е духовен и трябва да се набляга на духовните ценности, които пазят цялото християнство и цитира една от божите заповеди – „почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре на земята“. Именно по този начин трябва да обичаме и Бог, защото той е дошъл на този свят, като се е въплътил в човешки вид, взел е всичко човешко, освен греха и след това е отдал своето тяло и своята кръв, за да очисти прегрешенията на цялото човечество, допълва дядо Симон.
На Бъдни вечер на централно място на масата трябва да има обреден хляб, който в Брестовица наричаме погача, разказва София Шопова. Около него се нареждат нечетен брой постни ястия, които символизират броя на небесните сили – девет. Преди това в огнището се слага бъдникът – дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от най-младия мъж в семейството. Той трябва да бъде толкова голям, че да поддържа огъня през цялата нощ.
В погачата домакинята трябва да събере всички символи и мечти на семейството. Питката се замесва с брашно, пресято през три сита и с мълчана вода. В средата се поставя с просолка разпятието, а около него, „се нареждат“ – от едната страна слънце, което символизира началото, а от другата – луната със звезди, като последните олицетворяват починалите от семейството. В долната част се поставят лозов лист с грозд, житна плетеница, кокошка с пиленца, кошара с добитък – това, с което се изхранва семейството.
Докато се прави и украсява питата се изказват и наричанията за здраве, за берекет, за успех, за обич. Не на последно място в погачата се поставя и парата, която символизира късмета на дома и на когото се падне, на негов късмет ще се развива семейството, обобщава Шопова. Опича се и коледен хляб – вид кравай, който се дава на коледарите.
Трапезата на Бъдни вечер се подрежда на продълговата маса, вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на храненето никой не трябва да става, за да не стават кокошките и ако се наложи – се ходи наведен, за да са тежки житата.
На трапезата трябва да има сладка баница с ориз или тиква, търкан боб, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, варена царевица, орехи, мед, кръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се още ошав, вино и ракия. Чесънът се ниже на усукан бял-червен конец за здраве на децата, а по ядките на орехите всеки си гадае какъв ще бъде късметът му.
Най-възрастният член на семейството прекадява три пъти трапезата, къщата, а някога зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошерите с наричания и пожелания за здраве и благоденствие – да надари Бог, да има благодат, доброта и разбирателство. След молитва вдига питата и я разчупва, като първото парче се оставя за Богородица, а на когото се падне парата – на негов късмет ще се развива дома през новата година. Трапезата не се вдига през цялата нощ, за да слезе на нея светецът-покровител на дома, Богородица или мъртвите роднини, допълва София Шопова.
Мед – да е сладък животът, лук – за да е много имотът, както са му много люспите, чесънът е срещу злите сили. Житото – като най-важната селскостопанска култура за българина. По ядките на орехите се гадае за това какъв ще бъде късметът ти през следващата година.
Плодове, вино, пита – символизират жертвоприношението. В ястията на Коледната трапеза се включват главно храни, които набъбват при варене – жито, боб, леща, ошав, стафиди, сухи пиперки – като символ на зачатието, плодородието и раждането на новия живот.
Коледуването започва след полунощ, като участниците в обичая са само мъже, предимно ергени или годеници и по-рядко – млади, но скоро оженени. Пременени с бели навуща на крака, с черен калпак на глава, на гърдите с по три огледала – украсени със зелен чимшир, с бели пуканки и с дъха на младостта тръгват от дома на водача с песен. Имат трохобер, който събира краваите, магаре – за да носи месото и сланината и коте, което мяука и подсеща стопаните за даровете.
Коледните песни са свързани със семейния живот и земеделския бит на българина и са застопанско благополучие, всеобщо благоденствие и щастлив живот. Песен има за всеки член от семейството. Те са желани гости в тази светла нощ и са дарявани от стопаните с колачета, сланина, месо, с ракия и вино, с „вит кравай с кръст дукат“. Минават през всяка къща – пратеници на бога, на доброто, на здравето, на плодородието. С първата песен оповестяват пристигането си: „Стани, стани, нине, стани господине, че ти идем добри гости. Стани, нине, стани, стани, господине! Добри гости – коледари“.
/dariknews.bg
Be the first to leave a review.
