Некадърни лекари съсипват живота на Боряна Барбутова и приковават младата жена на инвалидна количка

 Боряна и нейната майка се свързаха с „Топ Преса” и поискаха да разкажат историята на Боряна

Това е историята на една жена на 39, жена, която моли да не пишем на колко е години, защото била стара и никой не би и помогнал, защото няма деца, семейство. Кой ще помогне на такава жена? Боряна не буди съжаление, тя е силна, със силен дух и огромно желание за живот. И през цялото време докато разказва иначе покъртителната си история тя не спира да се усмихва. Да, Боряна е на 39, няма деца, но не защото не иска, а защото съдбата така е решила, Боряна не е свита на кълбо молейки за милостиня и това сигурно дразни нечия дребна душа. Хората са свикнали не да даряват, а да дават милостиня и хората, които молят милостиня понякога преиграват стараейки се да изглеждат възможно най-отчаяни и грешни. Ето с това Боряна е различна, тя не играе ролята на грешник, а има право на това. Тя не обвинява/системата,съдбата/, не хленчи, не проклина Боряна се бори, тя иска да проходи, иска да работи, иска да има деца, семейство, но всичко това е заключено между две колела, тези на инвалидната и количка. Боряна пожела да благодари на много хора, хора които са и помагали до сега, хора, които тя нарича нейните ангели, ние няма да им даваме имена и лица, те знаят кои са и както тя им пожела – нека са благословени за това.

Ето историята на Боряна:
През 2002 г., когато тя е едва на 27 години в разцвета на младостта си, влюбена и щастлива пада на леда и чупи прешлен. Веднага след падането търси помощ в Спешен център, но и тук силата й и изиграва лоша шега. Боряна въпреки адските болки отива на крака и бездушния екип я отпраща с думите “ ако ти имаше нещо, нямаше да ходиш“, деня е делничен и няма пречка на младата жена да се направи снимка, но тя е отпратена да се лекува вкъщи, а за болката да вземе течен аналгин. Няколко месеца след падането и след няколко изследвания с ядрено-магнитен резонанс причина за болката, която изпитва Боряна не е открита. И за това Боряна търси помощ в Медицинска академия при „светилото“ професор Шотеков / първия демон в бяла престилка, както го нарича тя/, който й поставя диагнозата МС /множествена склероза/ последен стадий. Там Боряна е клинична пътека 40 дни, след което „сатаната“ професор Шотеков я изпраща да си умре вкъщи. За нея по здравна каса не може да се направи повече. Година по късно Боряна е обявена за луда, за това, че „тя може да ходи, но си мисли, че не може“. Лекуват „лудата“ Боряна на 4-ти километър, където гледа новините на изключен телевизор. Лекарите там си дават сметка, че тя не е луда, но клиничната пътека трябва да се използва до край и Боряна продължава престоя си там само на хартия. През 2006 г. Боряна, вече в инвалидна количка пак постъпва в Медицинска академия, където лекуват лудостта й, но въпреки усилията и многото напразно източени клиничните пътеки, Боряна продължава да мисли, че не може да ходи. И така след още една година Боряна пак постъпва там, но вече за лечение на Множествената склероза/оная последния стадий/, но вече стадия не е последен, подобрила се е даже почти се е излекувала с помощ свише, защото на всеки полуграмотен човек, запознат с болестта МС му е ясно, че това не може да се случи. През 2010 г. при едно от задължителните изследвания, които се правят за ТЕЛК, майката на Боряна моли лекарите да снимат и кръста на Боряна, защото продължава да я боли, болка, която не спира 8 години, това не е първата молба на майката, но този път съдбата е благосклонна и екипа снима кръста на Боряна. И сигурно си мислите, че тук свършва ада на Боряна? Не! Тук започва! Ада на копюрите!
И така лекарите откриват това, което е трябвало да открият в Спешен център през далечната вече 2002 година.

А ето и молбата на майката и банкова сметка:
Благодарение на медиите и на добри хора средствата бяха събрани и операцията направена. Сложиха й импланти, които организма й отхвърли .Наложи се да я отворят повторно ,разви менингит, отвърта се на косъм от смъртта. Сега е добре, но все още обездвижена .Наскоро претърпя операция на бедрото и това влоши състоянието й още повече. Докторите дават 90% гаранция че ще ходи.и изправи на крака. Изминаха 2 год. от тогава. Cега аз съм със сърдечна операция и ми е забранено да вдигам каквото и да е. Боби се надява да я приемат за рехабилитация в клиника,където да и правят специализирана терапия с японски апарат. .Моля ви помогнете с минимална сума за осъществите мечтата на Боряна да стигне до „Бачиново“ на собствените си крака.Нека поне един път жизнено важното за едната да не бъде убийствено за другата!!! И всичко това на фона на мизерията, в която живеят .Издържат се с двете пенсии които получават ,изплащат заеми, които са теглили за здравето си, а остатъка дават за лекарства.

Моля помогнете и да поеме живота в ръцете си.
Благодаря ви предварително.
BG82STSA930000127830 банка ДСК