Лъжница – селото, в което старите още са втренчени в тютюна, а младите бягат на Запад, без да се обръщат назад

Гоцеделчевското село Лъжница е едно от най-оживените в община Гоце Делчев. Много млади хора живеят и работят там, в момента се строи нова детска градина, защото сега родителите изпращат децата си в съседното село Корница всяка сутрин, което им причинява ежедневно неудобство. Повечето местни работят по цеховете или на нивата, работата е тежка и младите често обръщат погледа си навън. В чужбина животът им изглежда по-лесен, постепенно се убеждават, че старите традиции, свързани с отглеждането на тютюн, вече не са актуални. Един път напуснали пределите на Лъжница, те откриват по-лесен начин на препитание. В чужбина се чувстват по-добре приети, трудят се за повече пари, а работата им по-рядко е свързана с тежък физически труд, какъвто е полският в родното им село.
Тенденцията е толкова силна, че когато младите се събират на приказка, това е най-честата тема на разговор между тях. Разликата в мисленето между поколенията в Лъжница е огромна. От една страна са старите хора, закърмени с отглеждането на тютюн, а от друга, младите, които тър-сят по-добър живот за себе си и за децата си.

Кметът Заафер Койнаров: 20 деца се раждат на година в селото, но младите гледат към чужбина, тютюнът вече е препитание само за 10 семейства

– Колко жители има селото и колко са младите семейства?

– Около 1600 са жителите на Лъжница, за млади семейства не сме правили конкретни преброявания, но имаме доста. За съжаление се наблюдава една тенденция, семейните излизат в чужбина, по Англия най-вече, а мъжете в Германия. От една година благодарение на санирането се задържаха майсторите в Гоце Делчев, а жените около 90% за заети в цеховете. Сутрин по центъра на селото е голямо движение, всички тръгват на работа. Цеховете тук могат да поемат всички на 100%, както се казва, само на когото не му се работи, за него няма работа.

– Занимават ли се все още хората в селото със земеделска работа?
– Вчера точно това си коментирахме – имаше изкупуване на тютюн. Ние имаме само десетина семейства, които се занимават с тютюн, много малко останаха. Изкупните цени са ниски – 4,50 лв. на килограм. Сега чух, че на един човек са му изплатили по 9 лева на килограм. Нормално е, когато няма производство, изкупните цени да са по-високи. Но сега производството на тютюн не е така, както беше преди години. Хората казват: “Нека масово да спрем да произвеждаме тютюн, да видим дали цената ще е същата”.

– Защо само 10 семейства произвеждат тютюн?
– Основната причина е ниската изкупна цена и забавянето при плащанията. Доста тютюн имаха хората, изчакваха, изчакваха, вместо да си вземат парите октомври, ги взимаха през януари. По една година чакаха да си вземат парите от фирмата “Михайлидис” например, наложи се натиск от страна на правителството. Сега тази фирма не съществува.

– Със земеделските програми не се ли занимават тук?
– Има четирима души, които кандидатстват по програма “Млад фермер”. Едно момче – Мохарем Хаджи, ще строи кравеферма в местността Овчарника, а двама-трима души се занимават с отглеждането на гъби.
Нямаме много площи тук с по-голям декараж. Има повечко декари само на две места. Другите земи са на високо и стават за отглеждане само на тютюн, защото за поливането им се разчита основно на дъжда. Ние сме закърмени с отглеждането на тютюн. Това е много трудоемка работа. Работи се по тъмно, става се много рано. Самият аз съм израснал с отглеждането на тютюн. Спомням си как имаше два коша на магарето, в единия бях аз, а в другия сестра ми. Но когато се гаврят с труда ти постоянно, намираш друг начин на препитание. Постоянно младите осъзнават, че за тях е по-добре да започнат работа в някой цех или да заминат за чужбина, отколкото да се занимават с отглеждането на тютюн.

– А по цеховете добре ли плащат?
– Откакто Виктор Синананов пое цеха, нещата се нормализираха, заплатите скочиха и за стандарта на живот, който е тук, в Лъжница, са нормални. Разбира се, в Гоце Делчев стандартът е по-висок, и хората работят за повече пари, но за Лъжница 500-600 лв. са добри пари.

– Разбрах, че в Лъжница няма детска градина и децата вся-ка сутрин пътуват с автобуси до съседното село Корница?
– Да се надяваме, че тази зима ще бъде последната, в която ще мъчим децата да пътуват с автобуси в студа. Самият аз имам малко дете, което изпращам всяка сутрин в Корница. Сега, като се построи нашата детската градина, моето дете ще бъде вече голямо, за да ходи на нея, но за бъдещите поколения ще има нещо, което ще остане.

– Как стартирахте проекта за изграждане на детска градина?
– Още през 83 година е направен планът и е обособено мястото. Предшественикът ми, който е бил 20 години кмет, каза, че е имало някакъв изготвен проект, но къде се е дянал, не знам, никой не е работил по него.
През 2011 г., когато аз станах кмет, виждах наболелия проблем. Процедурата беше тежка, трябваше да се обособи това място наново, да се мине през отчуждаване. Точно както и при стадиона, защото преди да започнем с детската градина, направихме стадион. От 15 години нямахме ни стадион, нито отбор.
Със съдействието на общинския кмет Владимир Москов беше възложено на архитекта по най-бързия начин да направи проект за детска градина. Мислехме, че някоя от партиите ще съдейства за финансиране, но това така и не се случи. Беше взето решение от г-н Москов за теглене на заем, гласуван от ОбС. Всички съветници бяха единодушни, че в Лъжница трябва да има детска градина.

Това е селото с най-големия естествен прираст в общината. Средно се раждат над 20 деца на година. Даже през 2007-2008 година имаше 32-33.
Заемът се тегли миналия октомври. Направи се първа копка и започнаха работа по строежа. Сега вече се прави последната плоча. Майсторите казаха, че до две седмици ще приключи грубият строеж и започват да слагат дограмите. По уверение на Руен Кирев, който е управител на фирмата изпълнител, детската градина ще бъде завършена през септември 2018 година.
– Какво ще представлява детската градина?
– Ще има четири групи по 25 деца. Общо 100 деца ще учат в нея. Това ще бъде най-новата и най-модерната детска градина в цялата община изобщо. Ще има физкултурен салон, който вече е готов, онзи ден бях да го видя, паркинг, макар че беше малко трудно да се обособи. Ще има два малки асансьора, които ще доставят храната до занималните. Отделно от това сградата е с южно изложение и ще има слънце за децата през целия ден.

Животът тук е монотонен за млади хора: Пускаш детето за Корница, отиваш в цеха за 400 лв., връщаш се, всеки ден едно и също, парите за нищо не стигат, караш месец за месец

– Ани, ти си млад човек, от новото поколение, защо остана в Лъжница, какво те задържа тук?
– Ами не съм от Лъжница, от Долно Осеново съм, съпругът ми е от тук. И така се примиряваш, нямаш друг избор. Но ни излезе възможност да тръгнем за Германия…
– Как заминахте?
– Ами първо замина съпругът ми, а след шест месеца заминах и аз, оставих дъщеря ми на майка ми.
– Как се справяхте с емигрантския живот?
-Много зле, дъщеря ми не беше с нас, с езика ми беше трудно, с работата ми беше трудно, докато свикна. Но сега всичко е наред.

– Какво работите там?
– Работим в една фирма за хляб, хубава е работата иначе, добре заплатена. В България няма да намериш работа за такива пари.
– Устроихте ли се вече там?
– Да, но не знам как ще се развият нещата, ако потръгне, можем да уредим малката на детска градина и да останем. Сега сме тук за нея.
– Завършила ли си нещо в България?
– Ами още не съм завършила, остават ми два семестъра, уча педагогика в Благоевград.
– Като се дипломираш евентуално и си намериш работа по професията, тук се строи детска градина, би ли останала?

– Дано да стане.
– Какво предпочиташ, да завършиш и да работиш тук по професията си или в Германия със семейството си?
– Ами как да ви кажа, тук е по-добре, защото нашите са близо, можем да се виждаме, обаче няма пари. А там е добре, защото трудът е по-заплатен, можеш да спестиш. Тук не можеш нито да спестиш, нито да си позволиш нещо. Взимаш малка заплата, за нищо не стига.
– Явно си по-пробивна и си намерила работа в чужбина и кой да се грижи за детето ти, а ако беше тук?
– Ако бях тук – пускаш детето в Корница, отиваш в цеха, за 400 лева максимално, ставам сутрин, изпращам детето, отивам на работа, връщам се, взимам детето и това е. Всеки ден едно и също, парите не стигат за нищо, месец за месец, всеки живее така, всяко семейство живее така?

-Тук като няма детска градина, би ли си пуснала детето в Корница?
– Не.
– Защо?
– Не знам, страх ме е. През зимата с автобуса сама, само с децата, но ако бях тук, принуждаваш се, нямаш избор.
– Какво искаш да се промени за теб?
– Всеки мечтае и се бори за по-добър живот, за себе си, за децата си.

– Ако имаш повече пари, какво ще направиш?
– Ще си уредя живота, ще си уредя детето, ще му подсигуря бъдещето, да има пари да учи, да има образование, да може да пробие в България и да не се налага да работи в чужбина.
– Разкажи ми за живота в Лъжница, какви са хората, има ли забавления?
– Ами не, няма, тук хората са по-свити. Не се забавляват толкова много. Сякаш старите държат много стегнато младите. Поне аз такова виждане имам. Където живеех преди, имаше много, много развлечения. Тук е по-различно, сякаш са два различни свята.
– Не ми изглеждаш като човек, който лесно се примирява?
– Ами да ви кажа, човек се примирява, няма какво да се прави и това е, нямаш избор. Има време когато идват децата, мислиш повече за тях, животът се променя, всичко се променя.
– Не можеш ли да намериш баланса между това да си добра майка и да се забавляваш?
– Някак си не се връзват нещата, не мислиш толкова за себе си, мислиш за детето.

Завърших и заминах за Шотландия, там за седмица печелиш колкото тук за месец, не смятам да се връщам, мечтая за къща и деца

– Невсе, оттук ли си, имаш ли някакво образование?
– Основното си образование завърших тук, на село, след това учих средно в Гоце Делчев и после заминах за Шотландия.
– Какво беше първото ти впечатление от Шотландия?
– Отношението на хората. Това, че там винаги те поздравяват, а тук са много малко хората, които биха те поздравили.
– Как е животът там, кое е по-различното от тук?
– Първото нещо е заплатата. За една седмица там взимаш колкото тук за един месец. Там винаги можеш да си намериш работа, ако имаш желание, а България това става само с връзки и пари, според мен.

– Как се устрои?
– В началото работехме с моя приятел във ферма. След което решихме да останем. Започнахме от никъде, той миеше чинии, а аз работех в една фабрика, но работата не беше хубава. С времето той стана тиймлидер, сега го пращат на обучение. Аз си намерих по-хубава работа, сега сканирам книги за цял свят.

– Развлеченията там какви са?
– Там всяка седмица има някакво представление на центъра. След работа, когато не сме изморени, отиваме на бар, има дискотеки, пътуваме по други градове. Точно за този месец, за Коледа, има много представления, всичко е украсено.
– Омъжена ли си?
– Не.

– Смяташ ли да се омъжиш?
– Да.
– Като се омъжиш и имаш деца, как ще постъпиш, в чужбина ли смяташ да останеш, или ще се върнеш тук, в Лъжница?
– Предпочитам да живея в чужбина. Там децата ти имат по-голямо бъдеще. Тук не че не виждам бъдеще, но просто е супер трудно.
– Вярно ли е, че тук, в Лъжница, старите хора държат младите под контрол?
– Според мен мисленето на хората в нашето село е от едно време. Те въобще не се съобразяват с това какво искат младите. Искат по някакъв начин да ги държат. Но това просто няма как да се случи, защото всеки си живее собствения живот. Всеки сам избира как да живее и какво да прави.

– А ти оттук насетне какво смяташ да правиш?
– Мисля да изкарам пари и да се реализирам в Шотландия, да живея там, да си купя къща и т.н., освен това в момента уча и мога да запиша някаква професия.

В България каквото и да си завършил, работа няма, затова всички бягат в Испания, Англия, Германия…

– Лютва, какво е да си млад човек в Лъжница?
– За млад човек, да ви кажа, е трудно да се живее тук, няма достатъчно развлечения. Повечето за минават за чужбина -Англия, Германия…

– Събирате ли се младежите?
– Повечето ги няма, животът е труден и всеки гледа да се спасява. Много малко останаха. Иначе сме задружни.
– Ходите ли заедно на кафе, по дискотеки?
– Да, но дискотека нямаме, ходим по другите села?
– За какво си говорите помежду си?
– Младите хора си говорят за работа, защото в момента учат. Мислят за това дали могат да намерят работа по специалността си, и като виждат, че не могат, се принуждават да заминат. Има момичета, които учат средно образование в Турция, Германия, за да може да работят после по специалността. Защото тук, като завършиш, няма къде да работиш.

– Защо всички напускат България?
– Защото тук не може да се намери работа, каквато и специалност да завършиш, не можеш да работиш по нея.
– Ти тук ли си учила, в Лъжница?
– Да, а после в Гоце Делчев в ПМГ „Яне Сандански“.
– Какво те задържа в Лъжница?

– Родителите.
– Ходила ли си да работиш някъде в чужбина?
– Да, в Испания бях.
– Каква е разликата между работата там и работата тук?

– Ами разликата е в това, че там, като работиш, изкарваш, а тук, колкото и да се трудиш, не става?
– Защо се върна тук?
– Приятелите ми са тук, а в чужбина съм сама. Иначе развитие тук няма, нищо не ме задържа.
– Разкажи ми повече за селото – какви празници празнувате, събирате ли се много хора?
– Тука най-големият празник, който най-много се почита, е Байрам. Празнуваме и Гергьовден като празник на селото и на овчаря, също и Нова година.

/struma.bg