Да съживиш миналото в успешен бизнес – как местността „Боже име“ се превърна в оазис на спокойствие и презареждане!
-
- ноември 6, 2017
Владимир СИМЕОНОВ
Шепа деца учат в училище „Иван Вазов“ в гърменското село Балдево. Само шест са учениците от първи до трети клас – по двама във всеки клас. Но учат заедно, в една учебна стая. В междучасията през есента берат заедно с учителя плодовете по овошките в двора – дюли и ябълки. После даскалът ги реди на рафтове. Взема ябълка, бели я, разрязва я, дава на всеки ученик да си вземе. Всичко това обаче се случва преди десетки години. Построеното през 1923 година училище отдавна е затворило врати и е само спомен. Но скъп спомен. Поне за бизнесмена Иван Ежков – човекът, който възражда и оживява имота в родното си село с изграждането на уникален комплекс за отдих на гости от страната и чужбина.
„Това място, където съм сричал азбуката, е свято за мен. Затова и съм запазил чина, на който съм седял. Никога не съм забравял за училището, защото камъкът си тежи на мястото. Когато бях на 13 години, се преместихме с родителите ми да живеем в град Гоце Делчев, станахме граждани. Бях в седми клас. Момче от село отива в града, сред гражданите, свит и комплексиран. Това, което можех да си позволя там, е да мечтая. Нямах среда в града, имах някакви приятели, но нещо ми липсваше“, разказва днес 42-годишният собственик на комплекс „Боже име“. Преди 29 години всяка вечер, преди да заспи, си представял това, което вече е факт. Затварял очи и се пренасял в двора на селското си училище, където били първите му съзнателни спомени – всяко хубаво нещо му се е случило тук.
„Училището ставаше хотел и ресторант, облагородяваха се тези площи. Думата „търговия“ не е била на дневен ред за мен тогава, но съм си представял, че правя хотел и ресторант, които са мои, както и ферма с домашни животни. Виждах как денонощно посрещам приятели. Това продължи поне 2 години – всяка вечер. Затварям очи, всяка следваща вечер добавях по някакъв детайл към мечтата си“, разкрива бизнесменът. Преди години тук намерил изоставената постройка на школото и трап с бурени и трева до гърдите. Ежков признава, че е много важно в живота си да имаш и късмет. Дядо му, на когото е кръстен, му дарил имот, който е в горната част на целия терен. Оказало се, че с община Гърмен са съсобственици, в общинската част били училището и дворът. „Някой ми подсказа преди повече от 15 години, че мога да купя общинската част. Процедурата по ликвидиране на съсобственост ми отне 2-3 години боричкания с общинския съвет. Купих земята и сградата на школото. В моя имот построих голяма сграда за хотел, но все още не е достроена. Но и това ще стане – ще има там СПА център с минерална вода. Исках да имам малко ранчо и водоем за риба, но плановете се промениха, излезе вода в имота,
ПО-КЪСНО СЕ ОТКРИ И МИНЕРАЛНА ВОДА
споделя Иван Ежков. „Изведнъж водоемът ми заприлича на механа и реших да е семеен хотел. Купих по-късно общинския терен. Късметът ме споходи и одобриха мой проект по европейските програми, за да построя едноетажните къщи от камък и дърво, както и басейна за плуване. Получих около 300 000 лева субсидия, теглих и банков кредит. Комплексът отвори врати през юли 2015 година, все повече хора идват, за да отдъхват тук, работа има много“, казва той. Почти всичко в района е минало през ръцете му, знае всяко камъче и пирон къде са поставени. За зеленината, която грабва всеки посетител с красотата си, се грижи съпругата му Таня.
Мъжът вече 19 години е в ресторантьорството, а от над 2 години – и в хотелиерството. Много дълга и невероятна е неговата история. Кръчмарството го привлякло още на 16 години, ходел на съборите в Балдево и предлагал скара и бира. След военното училище през 1995 г. се захванал с продажба на слънчеви очила в Гоце Делчев, първият бил в този бранш не само в града, но и в региона. За хората това било нещо ново. Изкарвали се много пари. През 1999 г., дошло време за първото му заведение в Гоце Делчев. Оженил се, работел в завод в града. Предложили на работниците, които искали да бъдат съкратени, обезщетение от 1600 лева. Първи решил да го съкратят, бил огняр в пароцентралата. От сватбата спестили още толкова пари. „Интересна е историята на първото ми заведение „Ванита“, което е до сградата на общината. Имах готовност да направя една каравана на пътя за голямата шивашка фирма „Пирин Текс“ – имаше потенциал, много движение. Щях да предлагам сандвичи, кафе, чай. Взех караваната, стегнах я. Но един ден при разходка към центъра на мястото, където отворих кръчмата, видях възрастен мъж да сади марули, да копае. Поздравих го. Той също. Попитах го дали би ми отстъпил малко място за заведение, но той отказа“, спомня си Ежков. Виждали се още няколко пъти, докато минавал покрай имота на дядото. Пенсионерът разбрал, че е от рода Ежкови, станало ясно, че дядото на Иван, който работел в съда, някога е спасил стопанина на имота да не бъде пратен от комунистите в Белене. „Тогава Дядо Митьо веднъж директно ме попита колко място искам от парцела му. Показах му едно петно от около 140 квадрата. Каза ми да подготвя договор, не ми постави никакви условия. Така се сдобих с договор за наем на дворно място. И започнахме строежа с няколко приятели на въпросната „Ванита“.
ВСЯКА ГОДИНА РАЗШИРЯВАХМЕ И ПОДОБРЯВАХМЕ НЕЩАТА
След 2-3 години придоби сериозен вид. Така започна кръчмарският бизнес – от една каравана. Стана едно от най-добрите заведения в града“, твърди той. Не крие, че ползвали специални прийоми, за да успеят. В самото начало не потръгнало, не били подготвени. Нито кафето било качествено, нито пържолата била направена добре, нямали кадри. Опит и знания им липсвали. Влизали двама души, виждали празното заведение и си тръгвали. Един ден Иван казал на персонала да свалят униформите и да седнат като клиенти. Влезли няколко души, видели, че има хора, седнали да хапнат. Веднага станали двама от служителите, обслужили ги, като се напълнили 4-5 маси клиенти, всички започвали да работят. Собственикът винаги стоял на едно и също място, на една и съща маса, за да вижда какво се случва. Наблюдавал клиентите какво консумират, какви изражения правят при първата хапка от салата, от ястие. Има един тънък момент – при тръгването винаги има коментар между тях, разкрива бизнесменът. Когато са на вратата, той излизал заедно с тях. Правил го десетки пъти. Чувал мненията им и научавал къде са пропуските. Коригирали всички недостатъци.
„Заведението стана сред най-предпочитаните. Името му е от имената на жена ми Таня и моето – „Ванита“, марката сме я запазили. След 4 години работа се усети нужда от по-голямо заведение за по-големи мероприятия – сватби, банкети, кръщенета. 2006 г. взех под наем едно мазе от Ловно-рибарското сдружение и то стана второто ми заведение – Клуб-ресторант „Ванита“ – 200 места долу, зимна градина с още 100 места, лятна градина – 70-80 места. Интериорът бе уникален – все едно си в пещера. Вече 11 години не е променян. Идеята за него беше част от големия ми и любим проект – комплекс „Боже име“, обяснява Иван Ежков. Преди 4 години взел и трето заведение в Гоце Делчев – голям ресторант с 300 места на закрито и още 200 на открито, до реката, до Културния дом, плюс кафене със 70 места вътре и 150 места вън. „Всички тези заведения са направени, за да изкараме пари и ги инвестираме в „Боже име“, самата местност тук се казва така, от древни времена е свято място, имало е църковна нива. Сега аз ръководя тук нещата, а съпругата – в първата ни „Ванита“. Оставих другите три заведения на мои приятели, прехвърлих им бизнеса“, разказва хотелиерът. Той няма намерение да спира да развива комплекса. В ресторанта сами правят домашно сладко, берат и гъби. Отглеждат прасета и кокошки, имат и оранжерия за зеленчуци. Фермата за животни ще бъде разширена. На отсрещния хълм, носещ името на свети Илия, Ежков ще вдигне огромен християнски кръст. Ще изгради и параклис в някогашната църковна нива.
Be the first to leave a review.
