С пукването на пролетта по улиците на Неврокоп „цъфнаха” просещи деца, милосърдни дами от фондации и трудоустроени безработни

Над 200 лв. за час събират мними доброволки, в полза на неизвестно никому в Неврокопско „нуждаещо се от помощ” дете

Фани Крумова

Репортер се натъкна на шокиращи измамни действия на „представителки” от пловдивска фондация, които със сълзи и ридания обикалят вече втори ден магазините и оживените места в Гоце Делчев, с дебели папки в ръци, събират милостиня, но не дават билетчетата, които са необходими за отчитане на  такава дейност, нито друг вид квитанции на гражданите, отзовали се на зова за помощ.

Във „Вериги магазини за 1 лев” репортер, проверяващ друг вид съмнителен сигнал, подаден от неврокопчани, ненадейно се натъква на измамата – две руси,едри жени, на видима възраст около 55-65 годишни, влизат и молят продавач да дари средства за шестгодишно момиченце в нужда. Продавачът е от ромски произход и отказва да дари средства, при което едната от дамите продължава да упорства, размахмайки под носа му купища документи и папки и го обвинява пред клиентите на магазина в безразличие и коравосърдечност. Това кара нашият репортер да заостри вниманието си и да разбре, що за хора са пришълките с папките, впрегнали сили да помагат на никому неизвестно дете от чужд град. След напускането на обекта, който се намира на ул. „Солун”, двете милосърдни дами спират всеки срещнат на улицата и в продължние на час събират маса пари – кой дарява по 5, кой по 10, 20, предприемачи – дори и по 50 лв, представителките на фондацията на никого не дават съответно билетче или друг вид материали, с които да удостоверят че са събрали  съответните средства законно. Журналистът ни проследи милосърдните и установи, че в четири търговски обекта, намиращи се на ул. „Бяло море” – магазин за обувки, златарско ателие, магазин за трикотаж и в книжарница „Милена”, въпростите влизат в навалицата и събират маса пари, без също да оставят съответен документ за извършена продажба или др. документ, с който да поставят открито, за какво иде реч. В друг обект – детски магазин, намиращ се в близост до заведението „Матрицата”- на 31 март двете дами оставили само едно билетче от 2 лв на касиерката, а останалите клиенти – предимно майки с бебета – не получили нищо, като документ за извършено дарение – по думите на продавачката. На 1 април, т.г., представителките на фондацията влизат още и в обекти на два големи мобилни оператора, намиращи се на същата улица – „Бяло море”, в единият отново го удрят на просия, но сред трите млади служителки зад щанда с телефоните, нито една не се отзовава, което е причина да бъде затръшната вратата от едната „милосърдна дама”, вероятно в отговор на „безразличните”. Във втория обект – също гише на мобилен оператор в града, случката се повтаря, едната представителка на фондацията влиза и плаща сметки за мобилни телефони, а при легитимиране от страна на репортера ни, с цел той също да направи дарение и да даде гластност на проблема, поради който се набират средства от неврокопчани, представителките на милосърдието буквално хукват през глава и отказват да застанат пред обектива, с оправданието, „ Не Ви е работа да се месите, нямаме какво да кажем, а и това не Ви интересува, кой откъде е, след като не сте дарители”, дори си позволяват да отправят заплахи за саморазправа, което прави ситуацията още по-абсурдна.

Парадоксът продължава, когато случайно  разбрахме, че един от уважаваните адвокати в Гоце Делчев – г-н Петралийски, също дарява на 31 март т.г.  малка сума за въпросното дете или деца, чийто интереси „защищатават” придошлите дами, под предтекст, че набират средства, за да помогнат. Адвокатът разбира по-късно, че начинът, по който се събират средствата не е изряден на документи и че двете милосърдни дами всъщност извършват друга, нелегитимна пред закона дейност.

Потърсихме за позиция именно потърпевшия адвокат Тодор Петралийски, който е с около 20 години стаж в професията, ползва се с уважение в Неврокопско и има доказани граждански позиции пред обществото, занимава се активно с политика като Областен координатор на „Национален фонд за спасение на България”, за област Благоевград:

„Няма нищо лошо в това да се събират помощи за хора, които имат належаща нужда, за да им се помогне в тежък от живота им момент. Ще изразя две основни позиции по въпроса, на които съм привърженик: Първата – не е това начинът да се помага на крайнонуждаещи се граждани, защото за тези хора трябва да се застъпи държавата, те са български граждани и държавата е длъжна да намери  ресурси и да им се помогне така, че те да не излизат по улиците на просия, като предварително да се заделят в бюджета средства за такъв тип контингент хора. Личният ми подход: когато някой тръгне да извършва подобна дейност – набиране на средства в помощ на пострадал или крайно нуждаещ се, представяйки се, че е в помощ на дадено лице – трябва да е изряден пред закона. Аз няма да тръгна в никакъв служай да гледам първо документи, да проследявам доколко имат или нямат право милосърдните българи, като в такива случай, в които попадам напоследък, обикновено давам търсената от мен помощ, в какъвто размер сметна за необходимо или е по джоба ми в момента, като съм на мнение, че има достатъчно голяма сила „отгоре”, и ако „милосърдните” лъжат, според нашите религиозни убеждения – те ще намерят възмездие за делата си. Ако наистина средствата, които неврокопчани са дарили за въпросното дете или деца се отчетат правилно, по предназначение, то тогава действително би могло да се помогне, в противен случай подлежи на санкция.”

– Г-н Петралийски, днес наш репортер успя да изброи 14 просещи ромчета в центъра на гр. Гоце Делчев, като някои от тях бяха пазени и подтиквани от родителите си, което също попада под ударите на закона. Какво е Вашето мнение по въпроса?

 – Някой тръгва да проси от тарикатлък, друг – защото има крайна нужда, тук е мястото на държавата, сто пъти съм го казвал по повод, нейна е отговорността.

Склоняването към просия се наказва. Как да се реши въпросът с просещите роми, например, по който вечно се говори с недомлъвки – те крадяли, те не работили, те събаряли незаконно или стояли незаконно, отвличали, просели, изнасилвали и т. н., за мен единственото решение се състои в това – те да бъдат първо образовани и приобщени към нормалните обществени порядки. По този начин, такива хора ще се приучат и на труд, на общественополезна дейност, за да не се мотаят безцелно по цели дни и да се чудят в бездействието си – кой къде да отиде да краде, да проси, да върши какви ли не незаконни деяния. Според Конституцията ни, всеки гражданин на държавата е длъжен да завърши средно образование, то е задължително, но няма в Наказателния кодекс текст, съгласно който, ако някой пречи на дадено лице да завърши средното си образование – да бъде наказателно отговорен. Прилагането на закона е най-важното за едно развиващо се демократично общство и ако се спазва, както е приет от законодателя, убеден съм, че един завършил дванадесетокластник от малцинствата, например, никога няма да се завърне в гетото и да се занимава с антизаконни действия. Ролята на държавата е определяща, не само ролята на обществото, трябва да се търсят причините и да се отстраняват навреме, защото държавата е тази, която трябва, ще подчертая –  чрез институциите си да се намеси активно срещу просията и девиантното поведение на някои малцинствени, социалнослаби групи от хора. Необразованият човек се свива в тясното си русло, което му определя само да проси, да краде и извършва какви ли не измами, за да преживява и оцелява, а ще тръгне да се социализира и интегрира, за да е полезен първо на себе си, после и на обществото като цяло, дори ще има вероятно и желание да завърши висше образование, да изгради кариера. Ако регистрираните безработни са над 2 милиона, ще ви кажа само, че реално са много повече – в това число попадат здрави, прави хора, които трябва да бъдат включени по програми и под други инициативности, за да заработят ефикасно за обществото ни. Трябва един път завинаги да не се прилагат законите в нашата държава избирателно, защото сигурно сте забелязали като журналисти, и парадоксът в град Пловдив – харчи се ел. енергия от ромското население, а после не се заплаща. В социалните служби няма да видите представители от други български малцинствени общности, така активно подаващи документите за помощи, както ромите, а че повечето от тях са сигурни, че им се полагат е друг въпрос. Българските закони не са никак лоши, напротив, но тяхната сила не е еднакво приложима за всички граждани на Републиката – голям правен парадокс. След като има нередна дейност, законът е категоричен – трябва да има наложени санкции.”

Репортер се натъкна и на още един фрапантен случай, свързан с 26-годишен просяк З.С., който цяла зима стоя в студа, с кутията за милостиня в ръце пред сградата на НТС в града, после изчезна за около месец, а с пукването на пролетта си смени мястото на просия пред сградата на Дирекция „Социално подпомагане” – на ул. „Солун” № 20.

Той разказа потресаващи факти за нерадия си живот:

– Прося вече почти от една година из улиците на града, а и какво друго бих могъл да правя – инвалид съм по рождение, получавам социална пенсия от 140 лева, която за нищо не ми стига, унизително ми е, да ви го споделя. Нямам собствен дом, живея от милосърдието на хората, прибра ме един братовчед от ромския квартал, който е баща на четири деца  заедно със съпругата си живеят само в две стай, намериха месенце и за мен, от съжаление, близки сме от деца. Не съм съвсем тукашен, останах сирак от малък, защото баща ми почина преди 15 години, майка ми се грижеше за мен, като съм недъгав и не мога да се справям сам в живота, после и тя почина – преди 2 години и сега си нямам нищо. Докато роднината в Гоце Делчев ми дава подслон и храна – добре, ами после – не си виждам бъдещето, а искам да имам работа, семейство, деца. Срамувам се, че съм на улицата, но и нашата ромска партия не ми е помогнала с нищо, докато хората ми помагат – кой, с каквото може, ще успявам д преживея,  но ако ме погнат, че съм на улицата – ще е още по-зле.