В Господинци не живеят господинчовци
-
- октомври 2, 2017
І. УЛИЧАВАЩИ ФАКТИ:
В Господинци мъжете не носят костюми, а жените не се качват нито на танкове, нито на токове.
Рейсовете не спират често.
Дядовците си сверяват часовниците по магаретата.
Говорят си по име.
Знаят се по име.
Знаят си кътните зъби.
Жените носят бели кърпи.
И шалвари на червени, сини и жълти цветя.
Децата плуват в Места, а после лягат на топлия асфалт да се изсушат.
От едната страна на реката е джамията.
От другата страна е църквата.
Жените дълго бършат ръце в престилката.
Престилки на жълти, сини и червени цветчета.
Такива шарени гащи.
В лошо време асфалтът се размеква.
Хората не ходят на пазар за разтуха.
Правят сладко от къпини.
Говорят за времето.
Четат вестниците от край до край.
Но вярват на себе си.
И в това, което виждат
На кой му пука за гащите.
ІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ:
Село Господинци може да видите ако бъдете буден докато пътувате от Разлог за Гоце Делчев. Ако обичате да проспивате пътя – няма да го видите. Ако сте свикнали обикновените малки селца да не ви правят впечатление – също няма да го видите.
А Господинци си струва да бъде видяно. Макар че само очи няма да бъдат достатъчни. С очите могат да се видят калдаръма, белите кърпи, дуварите, тесните улици, пъстрите шалвари, децата в прахта, усмихнатите бабички, пъргавите старчета и толкова. Сякаш човек сам внася смисли в едно голямо пространство, идва със своите предразсъдъци и страхове, мъкне ги на гръб през цялото време, после пак заедно си тръгват. Може би затова толкова хора се плашат от шарените гащи на българомохамеданите. А в сините, жълтите и червените цветя от шалварите няма нищо чак толкова страшно. Никой не се интересува от гащите, по принцип. Човек ходи с каквито си гащи има. И вярва в това, в което си иска.
Господинци не може да се сбърка с филмов декор. Това не е прехвалената Ковачевица. Тук истински са хората, а не къщите. Животът също е истински , хората по нивите, мъжете по кръчмите не са статисти и не се преструват, че живеят. Зад думите им не се крият заучени реплики, зад дървените фасади на къщите не е пусто. И строежа на новата църква не е част от сценария на новото време.
Въпреки че времето тук се запиляло нанякъде. Старите хора казват, че живеят в гори тилилейски с такава кротост все едно разказват приказка. Не ги е страх от дупките по пътя. От черните пътища. И стръмните баири.
Сигурно се свиква. Сигурно е естествено. Но обясняват, че тук не живеят господинчовци. Не живеят лоши хора.
Нищо, че дядовците си сверяват часовниците по магаретата. Нищо, че рейсовете не спират често…
Be the first to leave a review.
