Актрисата Албена Павлова: Нашата професия е благословена!
-
- септември 26, 2017
Юлия БАЙМАКОВА
„Тайната на един Дон Жуан“ – постановка на Ямболския театър „Невена Коканова“. Това засега е последната театрална постановка, която гоцеделчевската публика видя в своя град. Женската роля в творбата на Валентин Красногоров бе поверена на Албена Павлова, актрисата, известна на широката аудитория предимно с участието си в комедийния сериал „Столичани в повече“.
– Госпожо Павлова, липсва ли Ви работата в сериала „Столичани в повече“?
– Много ми липсва. Все едно да ме питате липсва ли ми семейството. Това са седем години, прекарани във великолепна компания! Някои казват, че съм много позитивен човек. Може би съм такава заради хората, с които общувам.
– Коя работа Ви носи по-голямо удовлетворение – в киното, в телевизията или в театъра?
– Всичко това е част от моята професия и всичко ми харесва. Удовлетворението е различно. Театърът ми дава възможността за живия контакт с публиката. От 1992 година съм актриса в Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Играла съм и играя и в други театри и мога да кажа, че този контакт е незаменим. Киното и телевизията правят актьора популярен, поради което хората все повече и повече влизат в салона. Нещата са прекрасни посвоему.
– Вие работите и в областта на дублажа. Той какво Ви дава?
– Да, десет години бях режисьор на дублаж в bTV. Сега също се занимавам с дублаж, но като актриса. Тази работа ми дава изключително много. Нашата професия е благословена именно защото я упражняваме по различен начин.
– Има ли роля, за която мечтаете?
– Като актриса не съм мечтала за конкретни роли. От всичко, което е трябвало да играя, само съм спечелила. По-скучни са ролите на така наречените положителни герои, но пък е предизвикателство точно те да се изиграят.
– Госпожо Павлова, Вие сте възпитаничка на Руската езикова гимназия в родния Ви град Русе. Какво е за Вас руската култура?
– Ако ме попитате кои са любимите ми автори, в челната тройка са само руснаци. В киното също няма по-велики образци. За мен образец на киноизкуство е филмът „Незавършена пиеса за механично пиано“ на Никита Михалков.
– Известно е, че обичате да пътешествате. В едно свое интервю казвате: „Отколешна мечта ми е да видя индианските цивилизации – Перу, Чили, Мексико.“ Къде пътешествахте през това лято?
-Имахме намерение да пообиколим Испания, но го отложихме, защото трябваше да заведем нашата дъщеря в Холандия, където ще следва психология. Както знаете, тя изпълняваше ролята на Яна Лютова в сериала и много хора мислеха, че ще тръгне по моя път, но Мина избра друго поприще. Намеренията и са, след като завърши, да се върне в България. Колкото до инките, мечтая да посетя местата, свързани с тях. Рано или късно ще се случи.
– Вие обичате планините. Познавате ли Пирин?
– Най-малко съм била в Пирин. Знаете ли, скоро прочетох, че в България има повече от 30 планини. Как да имаш любима? Аз и съпругът ми много обикаляме, запалени планинари сме. Сами си правим програмата. Имали сме преходи по около 13 часа. С намерение сме догодина да тръгнем по пътя Камино. Ще бъде голямо приключение.
– Харесва ли Ви Гоцеделчевският край?
– Толкова турнета съм имала, а тук идвам за първи път. Впрочем, за втори. Дойдохме и през зимата, но за съвсем кратко време. Много ми хареса главната улица, защото има свой стил. В близост до Културния дом видях павилион във вид на гъбка. Стана ми мило, защото такива имаше в миналото. Вие явно умеете да пазите това, което е красиво и характерно. Много красива е и природата наоколо. Пътят дотук е труден заради завоите, но пък пейзажът е великолепен.
– Освен пешеходния туризъм, имате ли и други увлечения?
– Голямата ми страст в последните години са народните танци. Редовно ходя на репетиции. (Внимавам да не кажа тренировки, защото учителят ми по танци много се сърди, когато някой се изрази така. И с право, това не е спорт.)
– Накрая искам да поговорим по един наболял въпрос – бездомните кучета. Как да се справим с този проблем? Питам Ви, защото сте известна със застъпничеството си за тези четириноги.
– С грижи, не с изтребление и не с кражби на фондове, а най-вече с хуманност. Всеки, който желае, да вземе куче за отглеждане в домашни условия. Да се създават приюти, но в тях да работят хора, които обичат животните. Да се прави кастрация. Имам куче и знам колко много са грижите, но и каква е верността и благодарността на тези умни животни.
– Госпожо Павлова, благодаря Ви, че ни зарадвахте с това интервю!
Be the first to leave a review.
