9 септември 1944 – преврат или освобождение

Днес се навършват 73 години от преврата на девети септември 1944 година. До 1958 г. датата  се отбелязва като „денят на въоръженото антифашистко въстание”. После в продължение на повече от 30 години тя е „повишена“ в „начало на социалистическата революция в България“. А след 10 ноември 1989 г. най-често за нея се говори като за „ден на комунистическия преврат“.

Благодарение на окупационната съветска армия военни части свалят правителството на Константин Муравиев и на власт идва Отечествения фронт.

Още в първите дни бойни групи на комунистическата партия започва саморазправа със своите политически опоненти и представители на интелигенцията.

По неофициални данни без съд и присъда са избити между 20 000 и 40 000 души. Незаконният Народен съд произнася 2618 смъртни присъди.

Сред първите разстреляни са тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, който е брат на покойния цар Борис ІІІ, бившият министър-председател проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. На смърт са осъдени девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници.

Така на практика комунистическата партия унищожава политическия, икономическия и културния елит на България.

Народният съд произнася 1226 доживотни присъди.

946 души са осъдени на 15 години затвор. Голям брой от тях обаче умират непосредствено след произнасянето на присъдите от побой и изтезания в затворите. За сравнение на Нюрнбергският процес, който изправя пред съда ръководителите на нацистка германия на смърт са осъдени 12 души, а трима са осъдени на доживотен затвор.

След деветосептемврийският преврат в България се установява сталинистки режим, който откъсва за 45 години страната от европейските демокрации.

Тоталитарната власт изгражда десетки концлагери, в които комунистическата партия изпраща своите опоненти. Близо 300 000 българи намират смъртта си по време на режима, подчинил България на волята на Съветския съюз.

Ликвидирането и подмяната на държавната власт в България на 9-ти септември 1944 година се оценява различно от българските историци.

По понятни политически съображения и пристрастия, някои твърдят, че е било общонародно въстание, други че е била социалистическа революция.

Истината е, че това е въоръжен, насилствен и кървав преврат, извършен от комунистическата партия, а подмяната на властта – чрез репресиите на ДС.

Печалният Девети септември

Истината за случилото се по време на комунизма, установил се в България през 1944, е изкривявана по всички линии. Това изкривяване продължава и днес. Продължава и лутането на българина. И преди, и сега той е нещастен.

Резултатите от едно съвместно изследване на Нов български университет в София и Американския университет в Благоевград от преди две години сочи, че само три процента от анкетираните българи, сред които има представители на всички етноси, определят комунизма като най-значимото събитие в историята на страната. Едва шест процента определят като значими исторически личности предводителите на комунистическия режим. Около осем процента пък са съгласни с тезата, че събитията от времето на комунизма са напълно достойни за отбелязване. В това отношение по-специално място заемат хората от турското малцинство и българомохамеданите, 15 на сто от които определят Възродителния процес като най-важното събитие в техния живот.

Това, че участниците в изследването определят 25 пъти по-често като най-значими за България събитията около Възраждането и Освобождението – т.е. преди 100-150 години, а пропускат пряко засегналата живота на повечето от тях диктатура, говори убедително за настъпилата амнезия около датата 9 септември 1944 година и последвалата я черна дупка в българската история.

E79 News