Незабавно да стартира строежа на АМ „Струма“! Започва подписка

По опасното трасе всяка година загиват хора, а над 100 са пострадалите за последните 4 години.

За периода 2012 – 2016 г. само за участъка от 15-те километра на Кресненското дефиле са станали 270 катастрофи. Загиналите са 25, а ранените 119.

От Асоциацията на пострадали при катастрофи предлагат от съществуващите 5 варианта за трасе да се избере един, като за тях най-оптималният, който е и екологичен, и безопасен, е с изнасяне на едното платно в източната част. По този начин се разделят пътните потоци и пътуването става доста по-безопасно, обясни Владимир Тодоров от асоциацията.

Независимо кой вариант ще се избере, трябва да започне веднага, категоричен е той.

В участъка от Благоевград до Сандански, в който попадат и 15-те км на Кресненското дефиле, за периода 2012 – 2016 г. катастрофите са близо 900. Ранените са 300, а загиналите – над 50.

Пътят през Кресненското дефиле не е национален, той е наднационален, паневропейски, тъй като е част от транспортен коридор №4, той е геостратегически, надполитически, не трябва да го политизираме. Това заяви днес в Пловдив министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, съобщава БГНЕС. Не бива да даваме приоритет на един или друг сегмент от нашето общество, Зелени, екологични организации и т. н, каза още той, след като проектът трябва да съчетава и устойчиво развитие- т. е. екологично, икономическо и социално. Под това разбираме и пътната безопасност, защото това е най-тежкият пътен участък от гледна точка на сигурността на пътуващите. С уговорката, че еколозите са против проекта, който е предпочитан от правителството, министър Нанков изтъкна доводите в негова полза. Той каза, че от икономическа и технологична гледна точка изграждането на ново трасе в посока София на изток от дефилето е най- перспективният и надежден проект.

Съществуващият път в дефилето се запазва, като се увеличат неговите габарити и се изправят завои. Ще се изгради и екологична инфраструктура, включваща мрежести съоръжения, тунели и надлези за животните. Между двата пътя ще бъдат изградени 6 връзки. Този проект е и икономически най-изгоден и най-лесно изпълним. Що се отнася до идеята да се прокопае тунел, през който да минава цялото трасе през Кресненското дефиле, един от петте предлагани варианта, министър Нанков изреди сериозни аргументи против. Той каза, че е безумно в един от сеизмологично най-активните райони в страната да се строи подобно съоръжение, което не предлага алтернатива в разстояние на 18 км. Преди сто години там е имало земетресение от 7-ма степен, изтъкна той. Друг довод е липсата на ясен отговор в ОВОС къде ще се складира скалният материал, който ще се изхвърля при строежа, след като там скалите са магмени и немалка част от тях съдържат радиоактивни метали, сред тях и уран.

На 11 септември предстои обществено обсъждане на проектите в общините Кресна и Симитли, каза Нанков, там ще бъдат изложени и други аргументи в полза на предпочитания от правителството проект. Според него, на местно ниво хората се боят, че няма да могат да стигат до нивите си, но всъщност новите 6 връзки, всяка на 3 км от другата, ще ги улеснят точно в това. Той визира кмета на Кресна, който създава пречки и припомни, че преди две години същият кмет / Николай Георгиев- б. ред/ е осуетил европейско финансиране за водната система на града, а сега праща емисари да търсят държавна помощ точно за това.

Междувременно председателят на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров обяви, че стартира подписка за продължаване на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. По думите му годишно държавата губи милиард и половина лева от пътни инциденти. Затова, според него, за изграждането на пътя през Кресненското дефиле оптималният вариант е изнесено едно платно през билото на планината.

В. Петров/struma.com