Живот между полската работа и тъкачния стан
-
- август 5, 2017
Юлия БАЙМАКОВА
В двора на 81-годишната банскалийка Магдалина Цонева лятната жега почти не се усеща. Седнали сме двете с нея на раздумка, а леля Магда се опасява, че не всичко ще и разбера, защото тукашният език е по-особен.
– Гледай какви ми са изкривени пръстите – сочи тя деформираните си от артрит ръце.– Не помня някога да не съм работила. От малка тръгнах по нивите. Тогава не учехме много, защото трябваше да работим. На 18 години се омъжих. Мъжът ми отиде за три години войник и аз останах при свекървата. Нямахме ток, зимно време нямахме и вода на двора. Живеехме много мизерно. Тогава взех да шия на машина, та да изкарвам някой лев. Трудно беше, но си живувайме много. Имах една етърва и три зълви и всички се погаждахме. Заедно със свекървата живях 23 години. На нея и беше мило за мен, на мен – за нея.
Преди беше по-убаво от сега – продължава възрастната банскалийка. – Всички жени, с които се събирам, казват така. Нямахме пререкания с никого. Като си свършехме другата работа, се събирахме на попрелки – предяхме, плетяхме, правехме си качамак и си хапвахме. Няма вече онова, което е било тогава. Сега с имотите станаха омрази, народо се озвери, нямат милост ни брат, ни сестра.
Много работихме с мъжа ми, но и много постигнахме. И на двата сина къщи по башка направихме. От тютюна беше парата, по два тона сух тютюн сме предавали, 976 кила първо качество. Това е, да му знаеш чалъмо, за да го изкараш. Млада бях и работа не ми стигаше. Жнала съм, снопе съм вързовала. И дворът ни беше пълен със стока – гледахме по 15 овци, две крави, три прасета, кон.
След като предавахме максула, сядах да тъка. Преждата ми беше и вълнена, и мора, която е от памук. Много вълна изпридах. Взема къделката и преда бърже, бърже… Разбоя (стана – бел. на авт.) доскоро ми беше в стаята. На него съм ткала всичко – одеяла, ресначи, черги, покривки за легла, месали, да се завие лебо, прескутници (престилки), … Много съм ткала и много съм давала. Продавала съм, за да водя мъжа ми на лекар.
Навремето ткахме шаяк, после го карахме в Добринище, да се ступва на копане (тепавица), после – на вапцаря в Баня, да го боядиса. Тогава вече шивачът ушиваше от него фустанели на жените. И аз съм шила долама (дълга вълнена дреха с ръкави), елеци, панталони, и носии съм правила.
Старата жена ме въвежда в къщата, за да ми покаже това, което е сътворила. Отваря гардероба и стаята грейва с цветовете на изтъканото от нея през годините. И не само изтъкано, но и изплетено, защото много от покривките и каренцата са обточени с фино изработени от изкусната майсторка дантели. „Какви са тия раце били?!“ – възкликва леля Магда и аз напълно споделям възхищението и. Всичко е изработено прецизно, като с ръка непипнато. Все знаех, че банскалийки са уметници (сръчни жени), но че с ръцете, загрубели от тежката селска работа, са изплитали толкова нежни дантели – това сега видях с очите си! А леля Магда казва, че това тук е само малка част от нещата, които е създала. Някои от тях са изложени в музей чак в Лондон, други е подарила на снахите си. Тия тук са за внуците, да знаят баба им какво е правила наместо почивка. Тя е много доволна и от синовете, и от снахите, и от внуците си, заслужавало си е да се труди за тях.
Вече сме пред пътната врата, но продължаваме да си говорим за живота. И ако отрудените ръце на тази жена говорят за многото работа, която е минала през тях, то светлият и поглед издава ум, съобразителност и добронамереност към хората!
Be the first to leave a review.
