Румен Жерев специално за Топ Преса: „Размисли от килията“ трябва да се прочете със сърцето
-
- август 4, 2017
Румен ЖЕРЕВ, специално за Топ Преса
Тази книга трябва да се прочете със сърцето. Защото на мястото на 61-годишният днес Любомир Симеонов можеше да бъде всеки един от нас. От откровената до болка изповед на подполковника от резерва на Българската армия, а след пенсионирането си през 1997 година успяващ бизнесмен, основал дружество “Ветоника“, тясно специализирало се в преработка на билки лъха достойнство, чест и оптимизъм. В току-що излязлата книга благодарения на младия издател и писател Веселин Стаменов моят приятел от детинство Любе буквално разкоства българската банкова система: „Те грубо погазиха офицерската ми чест, гавриха се с мен и ме превърнаха в убиец“, ми каза той при последното свиждане в затворническото общежитие в Кремиковци.
Припомням само, как на 23 септември 2013 година Любомир Симеонов разстреля бургаската банкерка Павлинка Йовчева след нагло изнудване от нейна страна за 220 000 лева. Същия ден Любе се предава в сливенската полиция. Наредил се на опашката в чакалнята, в която се подават жалби от граждани и когато му идва редът казва на полицая: „Аз се казвам Любомир Симеонов и сигурно вече знаете от новините, че сутринта застрелях в Бургас банкерката Павлинка Йовчева. Ето ми личната карта, моля Ви да повикате вашия началник, за да ме арестува. Аз съм подполковник от Българската армия.“ На полицайчето му увиснало ченето, в началото се опитал да изгони Любе с думите: „Аман от ненормални. Кой убиец ще се предаде сам!“
Стотици хиляди са обикновените хора, които са имали неблагоразумието да прибягнат до кредити от български банки, които даже не са и български?! За да станат техни роби до живот. Не само, че лихвите продължават да бъдат убийствено високи, но през 2008 година Парламентът тихомълком гласува в последния си работен ден преди лятната си ваканция длъжник на банка, физическо лице да бъде осъден без негово знание при 4 закъснели вноски. Главната търговска улица в Благоевград е задръстена с табели на банки, частни съдебни изпълнители и колекторски фирми. Дърветата в града изсъхнаха от непрекъснато залепващи се рекламни обяви на финансови къщи и други лихварски фирми за бързи кредити, приканващи хората да паднат в клопката им и да теглят бързи заеми. Направих си труда и проверих в интернет колко банки функционират в Благоевград. Оказаха се 22, като някои от тях са с 2 или 3 офиса?! Логично си зададох въпроса – след като в областния град на Югозапада не остана нито едно голямо промишлено предприятие кому са нужни тези банки?! От птичи поглед ЗМК, ЗИИУ, Свинекомклекса изглеждат като сирийския град Алепо след бомбардировките.
Христоматиен е примерът с двамата братя от София, който наскоро беше разказан по една национална телевизия. Но не в бТВ, Нова или БНТ – в тях банките са основни рекламодатели. От 15 години единият брат живее и работи в Германия, заплатата му е 4500 евро. Другият брат се труди в София със заплата 1500 лева. През 2014 година двамата братя решават да си купят по един апартамент в новострояща се кооперация в София и теглят кредити от по 100 000 лева за срок от 20 години. Немският брат ползва услугите на немска банка, а българският – от филиала на същата банка в София. И забележете, след 20 години немецът трябва да е върнал 115 000 лева при месечна вноска от 480 лева, или 240 евро, а брат му в София трябва да е върнал 370 000 лева при месечна вноска от 1453 лева?! Коментарът е излишен – единият живее в най-богатата държава в ЕС, а другият в най-бедната.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА ЧЕТЕТЕ В ПЕЧАТНОТО ИЗДАНИЕ НА ВЕСТНИК „ТОП ПРЕСА“
Be the first to leave a review.
