Благоевградчанинът Никола Пирински: С бъбрека на брат ми и финансовата помощ от работодателя и приятели живея втори живот
-
- април 14, 2014
Искам чрез страниците на вестник „Струма“ да се обърна към хилядите българи, които са на хемодиализа и се нуждаят от бъбречна трансплантация: Приятели, винаги има лъч надежда. Интересувайте се от възможностите, които ви предлагат болниците по света, и се борете за живота си. Както направих аз.
Искам да се обърна и към здравите наши сънародници, които отказват да даряват органите на свои близки, загинали при катастрофи или други нещастни случаи. Замислете се колко други човешки животи бихте могли да спасите, ако преодолеете този свой предразсъдък.
Моята история започна през 2010 г., когато ми откриха бъбречно заболяване и ми поставиха диагнозата глумерло нефрит. Казаха, че вероятно се е появило вследствие инфекция. През следващите 3 години бях на медикаментозно лечение с цел не излекуване, ада не се задълбочава болест. В един момент обаче лекарите установиха, че съм изправен пред 2 избора – или диализа, или трансплантация на бъбрек. Предполагах, че брат ми Петър би могъл да ми стане донор, но не исках предложението да излиза от мен – човек сам трябва да вземе такова сериозно решение за себе си. Изобщо не се наложи да чакам дълго – Петър просто дойде при мен и ми каза: „Искам да помогна“.
С невероятния си жест той ме предпази от процедурата по влизане в листата на чакащите, където има 1000 души и минимален шанс да получат орган, който е съвместим с техния организъм.
В такива случаи ние, болните със сходни заболявания, един на друг сме си много полезни с информация. Така в специализираната столична клиника за трансплантации разбрах, че едно от светилата в тази област е д-р Гюркан Телиоглу от болница в Истанбул, където за 1 година се правят трансплантации колкото за година в цяла Франция. България дори не ми се споменава в подобна статистика – тук миналата година са направени 12 трансплантации, докато само за седмицата, която изкарах в истанбулската болница, там направиха 6. Цената за моя живот беше 30 000 долара, но шансът операцията да е успешна – почти 100%, затова изобщо не се колебах в избора си. Парите трябваше да намеря сам, защото Турция не е в ЕС. И тук се намеси фирмата, в която работя, и приятелите ми. Без тяхната финансова помощ не бих могъл да се справя.
С невероятния ми брат пристигнахме в Истанбул заедно, имахме два дни изследвания и на 21 март първо махнаха неговия бъбрек, а половин час по- късно го трансплантираха в мен. Моята операция трая 4 часа. Настаниха ни с Петър в една стая, която беше като в 5-звез- ден хотел. Останахме там една седмица, като още в деня след операцията започна постепенното ни раздвижване. Нямам думи за професионализма на хората и условията в тази болница.
Петър тръгна на работа още на втората седмица след операцията и се чувства отлично. Аз ще трябва да нося маска на лицето си 3 месеца, за да се предпазя от евентуална зараза. Пия лекарства, които ще помогнат за пълната адаптация на бъбрека на брат ми към моя организъм. Част от цената им се поема от здравната ни каса.
В цялата тази сага не мога да не спомена и посредничката между мен и болницата в Истанбул, която се погрижи за всички нужди, билети, превод, лекарства и въобще цялата организация. За Стоянка Ананиева от „Меди Гард“ това не е работа, а кауза.
Приятели, не се отчайвайте, винаги има надежда!
НИКОЛА ПИРИНСКИ, регионален представител на Винпром „Пещера“ за Югозапада
Вестник „Струма“
Be the first to leave a review.
