Благоевградчанинът Никола Пирински: С бъбрека на брат ми и финансовата помощ от работодателя и приятели живея втори живот

Искам чрез страниците на вестник „Струма“ да се обърна към хилядите българи, които са на хемодиализа и се нуждаят от бъбречна трансплантация: Приятели, винаги има лъч на­дежда. Интересувайте се от въз­можностите, които ви предлагат болниците по света, и се боре­те за живота си. Както напра­вих аз.

Искам да се обърна и към здравите наши сънародници, които отказват да даряват ор­ганите на свои близки, загина­ли при катастрофи или други не­щастни случаи. Замислете се колко други човешки животи бихте могли да спасите, ако преодолеете този свой предраз­съдък.

Моята история започна през 2010 г., когато ми откриха бъб­речно заболяване и ми поста­виха диагнозата глумерло неф­рит. Казаха, че вероятно се е появило вследствие инфекция. През следващите 3 години бях на медикаментозно лечение с цел не излекуване, ада не се за­дълбочава болест. В един мо­мент обаче лекарите установи­ха, че съм изправен пред 2 из­бора – или диализа, или трансплантация на бъбрек. Предпола­гах, че брат ми Петър би могъл да ми стане донор, но не исках предложението да излиза от мен – човек сам трябва да вземе та­кова сериозно решение за се­бе си. Изобщо не се наложи да чакам дълго – Петър просто дой­де при мен и ми каза: „Искам да помогна“.

С невероятния си жест той ме предпази от процедурата по влизане в листата на чакащите, където има 1000 души и мини­мален шанс да получат орган, който е съвместим с техния ор­ганизъм.

В такива случаи ние, болни­те със сходни заболявания, един на друг сме си много полезни с информация. Така в специали­зираната столична клиника за трансплантации разбрах, че ед­но от светилата в тази област е д-р Гюркан Телиоглу от болни­ца в Истанбул, където за 1 го­дина се правят трансплантации колкото за година в цяла Фран­ция. България дори не ми се спо­менава в подобна статистика – тук миналата година са напра­вени 12 трансплантации, дока­то само за седмицата, която из­карах в истанбулската болница, там направиха 6. Цената за моя живот беше 30 000 долара, но шансът операцията да е успеш­на – почти 100%, затова изобщо не се колебах в избора си. Па­рите трябваше да намеря сам, защото Турция не е в ЕС. И тук се намеси фирмата, в която ра­ботя, и приятелите ми. Без тяхната финансова помощ не бих могъл да се справя.

С невероятния ми брат прис­тигнахме в Истанбул заедно, имахме два дни изследвания и на 21 март първо махнаха него­вия бъбрек, а половин час по- късно го трансплантираха в мен. Моята операция трая 4 часа. Настаниха ни с Петър в една стая, която беше като в 5-звез- ден хотел. Останахме там една седмица, като още в деня след операцията започна постепен­ното ни раздвижване. Нямам ду­ми за професионализма на хо­рата и условията в тази болни­ца.

Петър тръгна на работа още на втората седмица след опера­цията и се чувства отлично. Аз ще трябва да нося маска на ли­цето си 3 месеца, за да се пред­пазя от евентуална зараза. Пия лекарства, които ще помогнат за пълната адаптация на бъбре­ка на брат ми към моя органи­зъм. Част от цената им се пое­ма от здравната ни каса.

В цялата тази сага не мога да не спомена и посредничката между мен и болницата в Истан­бул, която се погрижи за всич­ки нужди, билети, превод, ле­карства и въобще цялата орга­низация. За Стоянка Ананиева от „Меди Гард“ това не е рабо­та, а кауза.

Приятели, не се отчайвайте, винаги има надежда!

НИКОЛА ПИРИНСКИ, регионален представител на Винпром „Пещера“ за Югозапада

Вестник „Струма“