Валентин Караманчев ексклузивно пред toppresa.com: И според Библията „в началото бе словото“
-
- юли 11, 2017
Вяра ИЛИЕВА
Валентин Караманчев е роден през 1932 г. в Гоце Делчев. Работил е като журналист в различни издания, бил е директор на големи издателства, както и генерален директор на ДСО „Книгоиздаване“ и председател на Държавно творческо и стопанско обединение „Българска книга и печат“.
Автор е на книгите: „Мървашки песнивец“- 1981 г., „Черешова задушница“ – 1986 г., „Елен от Велика гора“ – 1996 г., „Въздаяние“ – 2004 г. Съвсем наскоро излезе мемоарният му том „Патила, страдалчества и възнесения на книги и люде“. За книгите си е получавал редица награди.
– Как патеха книгите и людете преди? Сега по-различно ли патят?
– Тогава патеха от несвободата на словото, от бюрократични правила и от липсата на лична инициатива, инвестиция и отговорност. Първородният грях на всяка революция и тоталитарна власт е посегателството и произвола срещу словото. То е преди сътворението
„В началото бе словото“, така започва Библията. Томас Джеферсън, авторът на Декларацията за независимостта, робовладелецът, третият президент на САЩ провъзгласи във Филаделфия: „Всички хора се раждат свободни, с изключение на негрите, индианците и жените“.
Днес книгите и людете патят от слободията, от словоблудството и от липсата на грамотни правила. Намериш ли пари, завладее ли те страст да печаташ или да попаднеш във вестник – книгата е готова. А същият Джеферсън е казал още : „Където има пълна свобода на печата, никой не е свободен“.
– Не се церемоните много с новите и старите митове. Защо дисидентството в страните от Източния блок бе толкова свързано с литературата?
– Дисидентството навсякъде и всякога е свързано с литературата. През 1503 г. най-продуктивният автор на лондонската преса Даниел Дефо е публикувал анонимно памфлета „Най-бързата разправа с дисидентите“. Съветвал да бъдат изпращани на каторга или приковавани върху позорни стълбове в парламента инакомислещите, да бъдат бесени по стълбовете на уличните фенери по площадите.
Авторът бил изобличен. Бутнали го в затвора, наложили му разоряваща глоба, осъдили го на разпъване върху позорен стълб, забранили му да пише и публикува 7 години. Последната мярка се наричала „примерно поведение“. В килията той съчинил „Химн на позорния стълб“, който лондончани запели по-гръмогласно от „Боже, краля ни пази“.
Властта се видяла в чудо. Отложили зрелищата. Кралицата отменила 7-годишната санкция за примерно поведение. Благодарение на нейната милост Дефо написал „Робинзон Крузо“ – единственото негово произведение, оцеляло през вековете. Чете се и днес по целия свят.
– Като директор на цялото книгоиздаване у нас преди можете ли да поясните в какво е разликата между централизираното планирано книгоиздаване и безконтролното? Второто не е ли за предпочитане?
– Разбира се, че е за предпочитане. Завиждал съм им. Но и там не е безконтролно. Само че е много ефективно планирането му. И не „свише“, а по целия процес. Планирането там започва отзад напред като при изстрелването на космическите ракети – от момента на тяхното приземяване. При книгите този момент е появяването им на пазара.
Всичко останало е подръка. И хартия каквато щеш, и печатница каквато си избереш, и книжари, на които се довериш. Попаднахме с ръководителя на българската полиграфия Емил Филипов за един месец в САЩ по междудържавна спогодба за сътрудничество. Озовахме се „в светая светих“ на най-голямото книгоиздаване – 80 000 заглавия годишно. Имахме свободата да питаме за всичко.
– И какво?
– Ами питахме. „Разбрах ви“, успокои ни един от ветераните на книжния клуб „Книга на месеца“, който имаше 10 млн. членове. „Искате да знаете откъде тече водата във вятърната мелница на американското книгоиздаване? От всяка пролука, през която може да мине долар, инвестиция, печалба, любознателност, загуба, келепир. Огромен и неописуем по разнообразие бизнес за предприемчиви хора или чудаци. Посетете различни издателства, книжарници, дистрибуторски фирми.“
– И къде отидохте?
– Избрахме издателството на „бръшлянения“ Масачузетски институт. Шашнаха ни високите изисквания за подбор на автори и подготовката на ръкописите – рецензиране, проверка на фактите, научен апарат. Рецензентът не може да бъде от същия институт, а от Калифорния или от Силиконовата долина. Изключение никакво.
Донесох тяхната издателска документация. Ако я внедрим в България, воят ще е до облаците. Посетихме в Бостън най-голямото издателство за учебници в САЩ. Цял небостъргач. С редактори, съставители, стилисти, илюстратори, коректори и какви ли не още.
Be the first to leave a review.
