Днес почитаме Свв. безсребърници Козма и Дамян в Рим
-
- юли 1, 2017
„…Болящия исцеляйте, прокаженныя очищайте, мертвыя воскрешайте, бесы изгоняйте. Туне приясте, туне дадите.“ (Мат. 10:7-8)
Страдание на светите мъченици Козма и Дамиан
След прославянето на земята в плът на Христа, нашия Бог, навсякъде станали известни със своята удивителност подвизите на светите Христови мъченици; защото в тях се е проявила силата на Спасителя; за всички било удивително мъжественото им противопоставяне на мъчителите и непобедимото им търпение. Към числото на тези мъченици принадлежали и тези братя по плът, родени в древния Рим и възпитани в правилата на християнското благочестие – светите страдалци Козма и Дамян, за които предстои да разкажем.
Изучили лечителското изкуство, тези свети братя успешно изцелявали всякакви болести и във всичко им помагала благодатта на Самия Бог. На каквито и болни хора или животни да възлагали ръце, те веднага оздравявали напълно. Тези изкусни целители не вземали от никого пари за изцеленията, заради което били наречени „безсребреници“. Те искали от изцелените само една безценна награда – вярата в Христа. И действително, те обръщали мнозина в Христа не само в Рим, но и в околните градове и села, които обхождали, за да изцеляват боледуващите.
Освен с благодатта на изцелението, те облагодетелствали хората и с щедра милостиня. Те имали голямо, събрано от предците и получено от родителите имущество, което продавали, раздавали на бедните и нуждаещите се; хранели гладните, обличали голите; с една дума, проявявали милосърдие към всички бедни и нямащи.
Когато изцелявали бедните, те обикновено им казвали така:
– Ние само възлагаме ръце върху вас и нищо не можем да направим със своята собствена сила, а всичко извършва всемогъщата сила на Единия истинен Бог и Господ Иисус Христос; ако повярвате в Него и не се усъмните, веднага ще оздравеете.
И те, вярвайки, наистина получавали изцеление.
Така всеки ден много хора, отвръщайки се от идолопоклоническото нечестие, се присъединявали към Христа.
Жилището на тези свети лекари се намирало в едно село край Рим (където било имението на родителите им). Живеейки тук, те просвещавали със светата вяра всички околни селища.
Междувременно дяволът, завиждайки на такъв сияещ с добродетели живот на светците, накарал някои свои слуги да отидат при царя и да оклеветят невинните. По това време в Рим царувал Карин. Той, като послушал клеветниците, веднага изпратил войници в селото, където живеели светците, със заповед да ги хванат и да ги доведат при него на разпит.
Когато царските войници стигнали до селото, в което живеели светците, и започнали да разпитват за Козма и Дамян, вярващите се събрали при братята и ги умолявали да се скрият някъде за кратко време, докато премине гневът на царя. Но светците не само не послушали този съвет, а напротив, намислили сами да се явят пред търсещите ги войници, желаейки с радостда пострадат за Христовото име. Когато при тях се събрали много вярващи и със сълзи ги умолявали да запазят живота си не заради себе си, но заради спасението на другите, те – макар и против волята си – ги послушали. Тогава вярващите ги скрили в една пещера.
В това време войниците, след като дълго и навсякъде търсили светците и не ги намерили, от гняв и досада заловили някои благочестиви мъже от това село, оковали ги във вериги и ги повели към Рим.
Като узнали за това, светите Козма и Дамян веднага излезли от пещерата и бързо тръгнали след войниците; догонили ги по пътя и им казали:
– Освободете невинните, а нас хванете, защото ние сме тези, които ви е заповядано да заловите.
Така войниците, като освободили мъжете, сложили окови на светите Козма и Дамян и ги повели към Рим. Тук светците били оковани и затворени в тъмница, в която стояли до сутринта. Като настъпило утрото, царят седнал пред народа в съдилището, което се намирало на мястото, предназначено за зрелища; като заповядал да доведат пред него светите затворници Козма и Дамян, царят с висок глас им казал:
– Вие ли се противите на боговете на нашите бащи и с каква вълшебна хитрост даром лекувате болестите у хората и животните, съблазнявайки простите хора да отстъпват от боговете и законите на бащите? Но поне сега оставете своето заблуждение и послушайте моя съвет; пристъпете, принесете жертва на боговете, които ви търпят досега. Боговете, бидейки обидени на вас, не са ви въздавали зло за зло, макар и да са могли да ви въздадат, но търпеливо са очаквали обръщането ви към тях.
А светите Христови угодници сякаш с едни уста отговорили на царя така:
– Ние не сме съблазнили нито един човек; не знаем никаква вълшебна хитрост, на никого не сме причинили никакво зло, но изцеляваме болестите със силата на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, както Той е заповядал, казвайки: „болни изцерявайте, прокажени очиствайте“. Правим това, без да изискваме нищо, защото така е завещал Спасителят, Който е казал: „даром получихте, даром давайте“. Ние не искаме имущество, но търсим спасението на човешките души и служим на бедните и немощните като на Самия Христа, защото Той приема като сторени на Него благодеянията, извършени заради тях, казвайки на благодетелите: „защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте… гол бях, и Ме облякохте“. Тези Негови заповеди се стараем да изпълняваме, надявайки се да получим от Него награда в безкрайния живот на Небесното Царство. Никога няма да се съгласим да се покланяме на признаваните от тебе за богове. Покланяй им се ти и тези, които са съгласни с тебе! А ние добре знаем, че те не са богове. Ако ти, царю, желаеш, ние ще ти дадем добър съвет, за да познаеш Единия истинен Бог, Твореца на всичко, Който „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни“ – за нашите потребности за слава на Своето превелико име: отстъпи от безчувствените и бездушни идоли и Му служи!
Император Карин отговорил на светците така:
– Не съм ви извикал да ораторствате, а да принесете жертва на боговете.
– Ние принасяме – отговорили светците – безкръвната жертва на нашата душа – на Единия наш Бог, избавил ни от мрежите на дявола и дал Своя Единороден Син за спасението на целия свят. Този наш Бог не е създаден, но е Създател на всичко, а твоите богове са човешка измислица и дело на ръцете на занаятчиите и ако сред хората не съществуваха занаяти за изработване на вашите богове, вие не бихте имали на кого да се покланяте!
– Не дразнете вечните богове – казал Карин, – но по-добре принесете жертва и им се поклонете, ако не искате да бъдете подложени на вече приготвените за вас мъки.
– Да бъдеш посрамен ти, Карин, с твоите богове – казали, изпълнени със Светия Дух, Христовите раби. – Тъй като твоят ум се отвръща от вечносъществуващия Бог и се обръща към безчувствените и никога несъществували идоли, то нека, за твое посрамване и за това, от собствен опит да разбереш, че нашият Бог е всемогъщ – да се измени лицето ти и да се обърне назад!
Когато светците произнесли тези думи, лицето на Карин внезапно се изменило и шията му се извила така, че лицето му се оказало обърнато към гърба и никой не можел да му помогне. Той седял на трона си така с изкривена шия и обърнато лице. А народът, като видял това, извикал:
– Велик е християнският Бог и няма друг Бог освен него!
Тогава мнозина повярвали в Христа и умолявали светите лекари да изцелят царя. И сам той ги умолявал за това, казвайки:
– Сега наистина познах, че вие сте раби на истинния Бог. И така, умолявам ви – тъй като вече много сте излекували – изцелете и мене, за да повярвам и аз, че няма друг Бог освен Проповядвания от вас, сътворил небето и земята.
– Ако ти – казали му в отговор светците – познаеш дарилия ти живот и царство Бог и повярваш в Него с цялото си сърце, Той ще те изцели.
– Вярвам в Тебе – с висок глас произнесъл царят, – Господи Иисусе Христе, истинни Боже, помилуй ме и не си спомняй предишното ми незнание!
Когато царят произнесъл тези думи, шията му се изправила, лицето му застанало на мястото си и той, като станал, устремил очи към небето и като издигнал ръце, заедно с целия народ въздал благодарност на Бога, казвайки така:
– Благославен си, Христе, истинни Боже, привел ме чрез тези свети Твои раби от тъмнина към светлина.
Получил изцеление по този начин, царят почел с дарове светите раби Козма и Дамян и ги отпуснал с мир.
Като излезли от Рим, светците се отправили към своето село. Жителите на това село, както и на съседните села, като чули за всичко, което се случило в Рим със светците, излезли да посрещнат Божиите угодници и ги приели с радост, веселейки се и прославяйки Владиката Христа. Междувременно светците по свой обичай отново обхождали околните градове и села, изцелявайки болестите и просвещавайки всички със светата вяра, а след това отново се връщали в своето село. Но ненавистникът на човешкия род – дяволът, като не успял да навреди на светците с първите си козни и не могъл да ги премахне измежду живите, намислил друг начин. В тази страна живеел един много известен лекар, от когото първоначално се учели на лечителското изкуство и светите Козма и Дамян. Него и научил врагът на човешкия род, не търпящ славата на Божиите угодници – да завиди на светците. Като ги извикал с лукавство, той ги повел към планината уж с цел да събират лечебни растения, затаявайки в сърцето си Каиновата мисъл. Той отвел светците далече иустроил така, че всеки да събира растения отделно. След това убил с камъни първо единия, а после по същия начин погубил и другия; след това взел телата им и ги скрил в намиращия се там кладенец.
Така светите Христови страдалци, безсребрениците Козма и Дамян, завършили живота си и се удостоили с мъченически венец от Христа, нашия Господ и Спасител, на Когото се отдава чест и слава с Отца и Светия Дух сега и в безкрайни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Be the first to leave a review.
