Асен Мавриков: Лесни състезания няма, лесни победи също…

Асен Мавриков е роден на 22 април 1999 година в град Добринище. Учи в Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии „Никола Стойчев” в Разлог. Мавриков е професионален ски състезател в отбора на СК „Юлен“ Той е само на 15 години, а вече е спечелил над 40 медала.

– От къде тази любов към зимните спортове?
– Любовта ми към зимните спортове наследих от чичо ми Борислав Мавриков, който за мое огромно съжаление почина. Когато бях 3-годишен баща ми ме качи за първи път на ски, бяхме на хижа Безбог и от тогава карам. Лятото, когато няма сняг, играя футбол.
– А кога започна да караш професионално?
– Когато станах на шест години, станах част от отбора на СК „Юлен”, благодарение на който сбъднах своите мечти.
Помниш ли всичките се победи?
– Ооо, не… Имам над 40 медала и 13 купи.
– Страхотно, къде ги съхраняваш?
– Родителите ми са собственици на една от най-посещаваните механи в Добринище. В механата над бара има специално място за моите купи и медали.
– Кое състезание ти е било най-трудно?
– Лесни състезания няма, лесни победи също… По-трудно ми е, когато съм на чужд терен, някъде извън България.
– В кой държави си карал ски?
– Бил съм на подготовка в Австрия, на състезания в Италия, Словения, Хърватска и др.
– Какво е твоето мнение за професионалния ски спорт в България? Как се справя отборът с финансирането и печелят ли се пари от този спорт?
– Нашият отбор е изцяло финансиран от г-н Цеко Минев, за което му благодаря много. Благодарение на него ние можем да ходим по лагери и да тренираме. Заплащането също е добро.
– За какво мечтаеш?
– За Световната купа по ски алпийски дисциплини. Организира се от Международната федерация по ски (ФИС, FIS) Към това се стремя.
– Постижимо ли е това, българин да стане №1 в световния ски спорт?
– Да, постижимо е, но трябва много тренировки, но сега по-скоро стремежите ми са към олимпиадата.
– Каква е ролята на треньорите в ските?
– Както във всеки спорт, така и в ските ролята на треньорите е от съществено значение. Без тяхната помощ и опит нещата просто няма да се получат. Може би и точно тук е мястото да изкажа своите най-големи благодарности към треньорите си: Стефан Георгиев, Иво Димов, Георги Халев, Михаил Пулин. Разбира се и специални благодарности на родителите ми, които ми помагат винаги във всичко.
– Какво ще посъветваш твоите връстници и читателите на „Топ Преса”?
– Да учат и да слушат учителите, родителите и треньорите си… Да вярват и да се стремят към победа в спорта и живота.

 Ice Entertainment