Обществото ни е склонно да раздава правосъдие
-
- април 11, 2014
Илко Стоянов е роден през 1970 г. в гр. Благоевград. Магистърската си степен по Право е получил от Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград през 1996г. Преди основаването на адвокатска кантора „Стоянов и съдружници“ е работил като стажант – съдия в Окръжен съд Благоевград и като правен консултант в „Главно управление на данъчната администрация“ към Министерство на финансите. Сътрудник е в „Комисията по правни въпроси“ към Народното събрание на Република България от 1998г. Член е на Софийската адвокатска колегия.
– Господин Стоянов, колко време вече практикувате адвокатската професия?
– Ще ви отговоря, че е достатъчно дълго, за да не се налага да броя годините, които са минали. (с усмивка)
– Може ли да определите с няколко думи адвокатската професия? Кои са качествата, които трябва да притежава един добър адвокат?
– Адвокатската професия, колкото и да е девалвирало понятието адвокат в днешно време, винаги е била отговорна и важна професия. Тя обаче не може да съществува самостоятелно и нейната тежест винаги се е формирала от силата и стойността на правосъдната система като цяло. Може да си прекрасен адвокат, но какво от това, ако решенията се вземат от слаб съдия? По отношение на другия въпрос, не мога, а и не искам да изредя всички качества, които трябва да притежава един адвокат, но ще посоча едно задължително качество, което според мен трябва да притежава всеки адвокат: лоялност към клиента, който защитава.
– Според Вас обществото ни склонно ли е да раздава правосъдие?
– Според мен – да. Обществото ни е склонно да раздава правосъдие и това е един от основните признаци, който показва слабото развитие на демокрацията ни. Хората не вярват нито на държавата, нито на правосъдната система. И са прави да не вярват. Тук обаче искам да отбележа, че правосъдната ни система не живее самостоятелен живот, а е част от цялата ни порочна система от зависимости.
– Прави впечатление, че напоследък много от подсъдимите куцат, превиват се, охкат. Според Вас превръща ли се съдебната система в спешно отделение?
– Цялата ни държава се е превърнала в спешно отделение. То няма нормално здравеопазване за свободните, а какво ли остава за лишените от свобода.
– Корумпирана ли е правосъдната система?
– Съдебната ни система не е корумпирана, съдебната ни система е тежко повредена. Порочен е начина, по който функционира. От „главата до петите”, ако мога така да се изразя. Само радикални реформи могат да я променят, но кой да ги направи тези реформи при положение, че няма нито реално функционираща политическа система, нито реално функциониращо гражданско общество. А иначе, корумпирани са отделни магистрати, които се ползват по най-добрия начин от порочността на такава система.
– Как приемате коментарите по отношение на това, че адвокатите допринасят за разпада на съдебната система и възходът на корупцията в нея?
– Тук искам да внеса яснота по един въпрос, който като че ли не се разбира добре от гражданите. Корупцията произтича преди всичко от длъжностните лица, които представляват държавата. Това са лицата, на които се заплаща от парите ни за данъци, за да изпълняват задълженията си и да защитават закона, независимо дали тези лица изпълняват функции на магистрати, министри, политици, държавни или общински служители. Там е генезиса на корупцията. В тези, които вземат. Частният бизнес и свободните професии не генерират корупция или поне такава, която може да развие всеобхватна корупционна среда. На тях обаче им се налага да се съобразяват именно с тази среда, в която живеят, за да оцеляват.
– Има ли спасение тогава от корупцията?
Няма и аз да коментирам субективния елемент, защото темата за чистите и нови хора вече се изтърка от употреба. Но освен субективния елемент, който касае морала на всеки, може да се предприемат и обективни действия, стига да има воля за това. Докато България не реформира изцяло административната си машина, състояща се от държавни и общински чиновници, назначени за да пречат на инициативата, няма шанс да се промени положението и да имаме нормална среда и работеща икономика. Само се замислете колко безмислени институции съществуват в тази държава и колко документи на хартия Ви търсят в 21 век. Замислете се и как тези институции сякаш не са под една шапка и не взаимодействат помежду си, когато имате нужда от съгласуване между тях и колко добре си взаимодействат, когато целта им е да Ви попречат. Министерства, агенции, областни управи, общински дирекции и какви ли не още формирования, с които гражданите водят ежедневни битки. И тези битки обикновено завършват в съда, където пък отсъждат магистрати, които са продукт на тази порочна система и зависими от нея. Колкото и битки да спечелим, войната няма да свърши, докато не се направят радикални промени.
-А тези битки, за които говорите всъщност не са ли добре за Вас адвокатите?
– За мен лично – не. Работа за адвокатите има достатъчно и в една работеща икономика, и в една работеща държава, стига тя да е правова. Адвокатската професия не се състои само от процеса в съдебната зала.
– Безспорно през „ръцете” Ви са минали много тежки казуси. Станахте ли циник с времето?
– С времето станах прагматик.
– Живее ли адвокатът с проблемите на клиента или той е само номер на дело, пореден хонорар?
– Няма как да не „потънеш” в казуса на клиента, за да разбереш истински проблема му. Освен това, както и при всички други неща в живота, казусите не се състоят само от добро и лошо. Взаимооотношенията между хората са многопластови, а оттам и действията помежду им, които след това са ги довели до нас.
– Въпросът с вината за Вас е …
– Тук ще отговоря, че най-тежко е да защитаваш невинен човек.
– Имате ли любими казуси, които няма да забравите?
– Естествено, но няма как да ги споделя, защото опираме до лоялността, за която споменах преди малко.
– Накрая, какво бихте избрали повече пари или повече свободно време? Защо?
– Разумният избор е да се намери баланса между тях.
Be the first to leave a review.
