Свлачище „Ораново“ оставя без полезен ход рудника

Единственият начин да се спре едно от най-опасните свлачища в областта – това в Ораново, е да се започне изземване на въглища по нов начин – със запълване на галериите, което обаче ще оскъпи много производството и ще доведе до затваряне на мината. Рудникът няма полезен ход – той или трябва да се затвори, или хората в квартала да продължат да рискуват живота си.

Това обяви кметът на община Симитли Апостол Апостолов пред комисията от специалисти, събрани от  зам. областния управител Костадин Дурчов да проучат свлачище „Ораново“ и набележат  за предотвратяване на аварии и осигуряване защита на населението.  Апостолов съобщи и че мина „Ораново“ изхвърля шисти в района на свлачището и настоя РИОСВ – Благоевград да направи проверка и да предприеме мерки за спиране на това безобразие.

Според „Геозащита“ ЕООД, натоварена с проучване на свлачището, основни причини за активирането му са геоложките особености, тектонският строеж, високата сеизмичност и промените в инженерногеоложките условия в резултат на въгледобива. Дружеството предлага в дългосрочен план от МРР да бъде изготвен проект за управление на теренната повърхност в концесионния контур, а в краткосрочен  да се вземат спешни мерки за дрениране на масива в зоната под главния свлачищен откос, ликвидиране на заблатяванията и възстановяване проводимостта на Орановския дол. За да се осигури достъп на тежка строителна механизация до езика на свлачището, ще е необходимо да се изгради временен път.

Комисията, в която участваха и специалисти от дирекция „Устройствени планове“, БАН,  Минно-геоложкия институт и пожарната, възложи на кмета на Симитли да подготви искане за помощ до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС да започне укрепването.

Припомняме, че свлачището в симитлийския квартал стана наболяла тема за местните след миналогодишната авария в рудника, когато загинаха 4-ма миньори. Тогава стана ясно, че калният пробив в галериите е станал в резултат на активиране на свлачището, което е на площ от 77 дка. При първото му замерване през 1970 г. то се е простирало само върху 5 дка и оттогава непрекъснато се разширява. Опасността за хората е свързана с това, че дерето е заприщено и на места се образуват езера, а при по-обилен валеж има опасност от заливане на къщите.

struma.bg