Белене, място на памет!

На 27 май 2017 година по покана на „Фондация Остров Белене“ общинския лидер на БЗНС – Благоевград –  Венцислав Кавазов посети острова и злокобния „втори обект“

Г-н Кавазов бихте ли ни казали нещо повече за това събитие?

 – Здравейте г-н Байрактарски, на вас в-к „Топ преса“  и на вашите читатели.

Събитието започна в 11.00 ч. с приветствие от представител на „Фондация Остров Белене “
11.10 ч. Обръщение към гостите от името на Община Белене.
11.15 ч. Откриване на изложба „Свидетели…“ от Христо Христов

11.20 ч. Обръщение от името на Отец Паоло Кортези
11.30 ч. Спомени и изказвания от лагеристи.
12.00 ч. Заупокойна молитва.

На събитието присъстваха стотици хора от цялата страна, като сред гостите имаше депутати, кметове и  лидери на партии.

На снимките сме хора от БЗНС от различни краища на страната.

Имам честа да се познавам лично с двигателя на тази инициатива уважавания от мен Отец Паоло Кортези и по покана на „Фондация Остров Белене „посетих за пореден път остров Персин и така наречения втори обект.

На 27 април 1949 г. е създаден Концлагерът „Белене”, с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от министър-председателя Васил Коларов. С него комунистическото правителство взима решение да бъде създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО). С тази задача е натоварено МВР, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела. Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия – всекидневен физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана. Натикани са в землянки и бараки, които сами изграждат с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.
През лагера и затвора преминават десетки хиляди невинни души, от 1949 г. до 1989 г.

Какво ви направи най –силно впечатление?

 – Може би най-силно впечатление ми направи мъката, страха и спомена от преживяния ужас в очите на всички тези които са били лагеристи. В същото време те не са предали каузата в която са вярвали и вярват до днес, а именно: свободна, демократична България. Огромна част от тези лагеристи са именно земеделците от БЗНС които са дръзнали да се противопоставят на комунистическия режим. Да не забравяме, че горянското движение също е поведено от земеделци. Новоустановилият се комунистически режим, с помощта на Червената армия, налага терор и репресира опозиционно и реакционистки настроените към режима. До 5-и октомври 1944 г., без съд и присъда, главно чрез централно организиран терор, са избити хиляди хора. Следва стихиен терор без реакция на властта до декември 1944 г. От 1946 година започва преследване и на коалиционните партньори в Отечествения фронт – земеделци, членовете на политическия кръг „Звено“. Екзекутирани са дори политически ръководители и депутати. Един от осъдените на смърт и екзекутирани през 1947 година е Никола Петков – лидерът на земеделците. Освен това, властта действа за премахване на всички некомунистически партии. През 1947 година е забранена със закон БЗНС „Никола Петков“ и всичките и лидери са арестувани.  Политическите репресии са насочени към селячеството и тяхната политическа организация като към основен извор на недоволство срещу комунистическото управление. През април 1948 г. земеделският лидер на БЗНС „Врабча-1“ Димитър Гичев е обвинен в съдействие за „организиране на въоръжени чети“ за борба срещу властта, даване нареждания за „организиране на саботажи“, в „разпространение на слухове“ и е осъден на доживотен затвор. Всичко това ни задължава нас като наследници на избити от комунизма хора да отдадем почит на всички загинали за една по-добра и свободна България…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса