80-годишната баба Райна от с. Старчево ръководи ударна бригада „Устрем“ от 10 пенсионерки, за 2.50 лв. на час аргатуват на полето, мъже не приемат, по-мързеливи са
-
- януари 15, 2014
Ударна бригада „Устрем“ работи ползотворно в обработваемите земи на по-крупните стопани в Петричко на надница. Бригадата се оглавява от 80-годишната Райна Коджабашева от село Старчево. Освен от полето, баба Райна живо се интересува от случващото се в Петричка община, за това редовно следи медиите. От политика не се интересува. Възрастната жена прави веднага впечатление на открит човек, с когото лесно се общува и от когото могат да бъдат извлечени ценни житейски съвети. Независимо че е на 80 години, Райна Коджабашева не се плаши от работа, и то полска, защото целия си живот прекарва по нивите.
Преди повече от 20 години баба Райна застава начело на бригада, която работи по заявка всякакъв вид земеделска дейност. Така днес далновидната жена се ползва с доверието на десетки крупни стопани, които разчитат на надничарите, за да оплевят, копаят или приберат реколтата. 80-годишната бригадирка приема поръчките по джиесем или на място.
С цялата си откровеност и стриктност като полски работник и ръководител на бригада баба Райна Коджабашева от село Старчево използва зимните месеци, за да събере сили и на първа пролет да свика бригадата и да тръгне отново работата. Баба Райна почерпи и за две правнучета, които са радостта в семейството.
Пред репортер на вестника тя разказа: Моята бригада е от жени пенсионерки, състои се от 8-10 жени. Всички работим съвестно, аз наблюдавам всяка една от тях, ако на някоя не й се работи, я освобождавам. Ние работим на надница, взимаме по 2.50 лв. на час. Търсят ни много, в цялата община. Работим отговорно и съвестно,
затова понякога не можем да смогваме, защото се случва в един ден да ни викат на няколко места. Като ми се обадят по GSM-a, аз веднага правя организацията, някои идват и на място, знаят къде живея. Тази бригада я сформирах веднага след като се разпадна ТКЗС-то, идеята ми даде кметът на село Кърнапово Стоян Бойчев. С неговото семейство сме много близки. Изградихме си добър рейтинг още в самото начало и до ден-днешен го поддържаме. Някои се ползват с връзки (усмихва се), като има едновременно няколко покани, ние избираме-при кого да отидем, избираме в зависимост, от клиента. Някои са ни по-симпатични и те са с връзки. От нас се иска да работим и ние това правим, ако някоя от моите баби кръшка, я освобождавам от бригадата и на нейно място взимам друга.
В бригадата сме само жени пенсионерки, мъже няма и не приемаме. Мъжете са по-мързеливи. Е, не всички, но повечето са по-мързеливи. В днешно време младите са много мързеливи, не им се работи, а искат много пари, така не става. Освен че много работим, и се веселим. Доволни клиенти ни канят на ресторант, отиваме. Когато не сме поканени, ние си се събираме в някое заведение и се веселим. Аз си пийвам мастичка, всеки ден по една чашка – 50грама, е, някой път и 100 грама, как дойде… Пия и гроздова, но по не ми харесва, предпочитам мастика, лятото и биричка. Алкохолът разтоварва, гони умората, но не трябва да се прекалява, затова по 50-100 грама. Аз съм ларж, понякога аз черпя. Има жени много стиснати, ако ги черпиш, пият, ако не, викат „не ми се пие“, казва баба Райна, уточнявайки, че годините не й тежат.
Вестник „Струма“
Be the first to leave a review.
