80-годишната баба Райна от с. Старчево ръководи ударна бригада „Устрем“ от 10 пенсионерки, за 2.50 лв. на час аргатуват на полето, мъже не приемат, по-мързеливи са

 село старчево

Ударна бригада „Устрем“ работи ползотворно в обработваемите земи на по-крупните стопани в Петричко на надница. Бригадата се оглавява от 80-годишната Райна Коджабашева от село Старчево. Освен от полето, баба Райна живо се интересува от случващото се в Петричка община, за това редовно следи медиите. От политика не се интересува. Възрастната жена прави веднага впечатление на открит човек, с когото лесно се  общува и от когото могат да бъдат извлечени ценни житей­ски съвети. Независимо че е на 80 години, Райна Коджабашева не се плаши от работа, и то полска, защото целия си живот прекарва по нивите.

Преди повече от 20 години баба Райна застава начело на бригада, която работи по зая­вка всякакъв вид земеделска дейност. Така днес далновид­ната жена се ползва с дове­рието на десетки крупни сто­пани, които разчитат на над­ничарите, за да оплевят, ко­паят или приберат реколтата. 80-годишната бригадирка приема поръчките по джиесем или на място.

С цялата си откровеност и стриктност като полски работ­ник и ръководител на бригада баба Райна Коджабашева от село Старчево използва зим­ните месеци, за да събере си­ли и на първа пролет да свика бригадата и да тръгне отново работата. Баба Райна почер­пи и за две правнучета, които са радостта в семейството.

Пред репортер на вестника тя разказа: Моята бригада е от жени пенсионерки, състои се от 8-10 жени. Всички работим съвестно, аз наблюдавам всяка една от тях, ако на някоя не й се работи, я освобождавам. Ние работим на надница, взи­маме по 2.50 лв. на час. Търсят ни много, в цялата община. Ра­ботим отговорно и съвестно,

затова понякога не можем да смогваме, защото се случва в един ден да ни викат на някол­ко места. Като ми се обадят по GSM-a, аз веднага правя орга­низацията, някои идват и на място, знаят къде живея. Тази бригада я сформирах веднага след като се разпадна ТКЗС-то, идеята ми даде кметът на село Кърнапово Стоян Бойчев. С не­говото семейство сме много близки. Изградихме си добър рейтинг още в самото начало и до ден-днешен го поддържа­ме. Някои се ползват с връзки (усмихва се), като има еднов­ременно няколко покани, ние избираме-при кого да отидем, избираме в зависимост, от клиента. Някои са ни по-сим­патични и те са с връзки. От нас се иска да работим и ние това правим, ако някоя от моите ба­би кръшка, я освобождавам от бригадата и на нейно място взимам друга.

В бригадата сме само жени пенсионерки, мъже няма и не приемаме. Мъжете са по-мързеливи. Е, не всички, но пове­чето са по-мързеливи. В днеш­но време младите са много мързеливи, не им се работи, а искат много пари, така не ста­ва. Освен че много работим, и се веселим. Доволни клиенти ни канят на ресторант, отива­ме. Когато не сме поканени, ние си се събираме в някое за­ведение и се веселим. Аз си пийвам мастичка, всеки ден по една чашка – 50грама, е, някой път и 100 грама, как дойде… Пия и гроздова, но по не ми ха­ресва, предпочитам мастика, лятото и биричка. Алкохолът разтоварва, гони умората, но не трябва да се прекалява, за­това по 50-100 грама. Аз съм ларж, понякога аз черпя. Има жени много стиснати, ако ги черпиш, пият, ако не, викат „не ми се пие“, казва баба Райна, уточнявайки, че годините не й тежат.

Вестник „Струма“

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене