Омая – селцето, в което приказките оживяват
-
- април 27, 2017
Разказва Лилия Йотова – председател на Асоциацията на професионалните фотографи, лектор по фотография в „Арт колеж София“, управител на Art Photo Label, член на Съюза на българските журналисти, ментор по фотография с награда от Херцога на Единбург за България.
Лили обича да пътува из България и близките европейски държави и триповете й рядко са планирани. Често се случва да реши, че иска да отиде някъде, и след 30 минути да е стегнала багажа, да е сложила децата в колата и да са тръгнали. Определя се като спонтанен, авантюристичен пътешественик. Задължителните неща, които взима със себе си на път, са фотоапарат и телефон.
Омая е малко еколселце на 7 км от границата ни с Гърция, близо до гр. Гоце Делчев. Страхотно местенце е, със седем еко къщички, разположени на огромна територия. Като излезли от приказките са, красиви и различни – една с една не си приличат. Идеалното място за усамотяване е.
Всичко е екологично там, имат ферма, произвеждат си зеленчуци, плодове, масло, отглеждат крави, овце.
Селцето е организирано като голям комплекс, в който с коли не се влиза. Оставяш си колата отвън и си пренасяш багажа на ръце. Между къщичките има поне 500 метра разстояние. Все едно си вдън горите тилилейски, отделен си от света.
Аз и моите деца бяхме настанени там в една къщичка във формата на гъбка, през месец май. Цветовете на снимките ми са истински, природата е девствена и свежа.
Омая е изградена с много креативност – дънери са превърнати в столчета и масички, има беседки, заслони, навеси, дори тронове, направени от камъни.
Има огромно естествено езеро и друго – изкуствено, а има и басейн, който през лятото се ползва. Можеш да отидеш без да нощуваш там и просто да посетиш басейна.
В естественото езеро има тук-таме по някоя лодка, можеш да се качиш, да ловиш риба с въдици, да си я сготвиш после.
Има и ресторантче. Сутрин отиваш там на закуска, ако искаш. Ако не ти се става, обаждаш се на един телефон, който ти дават още с пристигането, защото връзките не са много добри, и от ресторантчето ти носят закуската в леглото с една кошница.
А пред самото ресторантче има езерце, в което плуват пъстърви и ако искаш, можеш с кепче да си хванеш някоя риба и да ти я сготвят веднага на място.
Около къщичката-гъбка, в която ние бяхме отседнали, имаше засадени цветя, цветя растяха и буквално по стените й. Моите деца бяха силно впечатлени, че има дърва и брадва, за да си нацепиш дървата за камината. Разбира се, цепихме дърва, направихме си барбекю и много се забавлявахме.
Вътре в къщичката всичко е от дърво, а леглото е от наредени прътове, разбира се покрити с хубав матрак. Столовете са стари и сковани от дърво. Има пейка, масата е дървена, има си баня с всички екстри, но съчетанието е хем модерно, хем естествено.
Минахме през няколко поточета и там скачаха рибки, които децата ловяха с ръце.
Обикаляйки, виждаш шезлонги, на които можеш да седнеш да си починеш, да си четеш книга. Около теб пеят птички, просто е страхотно!
По времето, когато аз бях там, нямаше много хора. Както казах, къщичките са малко, само 7, но е отворено за туристи – могат да влязат, да се снимат, да разгледат. Това създава известен дискомфорт, защото туристите понякога надничат през прозореца, но го преодоляхме.
В къщичките има електричество, но вечер отвън е непрогледна тъмнина и си е страшничко. Аз бях сама с моите деца и вечер не смеех да си подам главата навън.
В Омая можеш да си береш и гъби, а освен лодките в голямото естествено езеро има и няколко водни колела, които също са на разположение на туристите.
Има и една къщичка, която е с няколко врати, тя е за по-големи семейства. Не сме влизали вътре, но предполагам, че е и с няколко стаи.
Мястото е направено с много вкус, идеално е за релакс. Направени са волейболни игрища, като мрежата е вързана за дървета. Има и тенис маси, които пък са поставени върху големи камъни.
Другата къща за повечко хора е с френски прозорци, а до нея имаше една, която е точно като къщичката на Баба Яга.
Близо до Омая има още едно екоселище – Белите скали, където има развъдник за риба. Преди години там се е добивал мрамор. Но да си призная, Омая е по-хубавото място, поне според мен. Винаги, когато пътувам и имам възможност, минавам през това красиво и зареждащо място.
Снимки ЛИЛИЯ ЙОТОВА
Източник: Пътешественик
Be the first to leave a review.
