ЦВЕТНИЦА – ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
-
- април 9, 2017
Цветница е подвижен празник, който се чества в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден. Ден на цветята, младостта и зараждащия се живот. В някои краища на България празникът се нарича още Връбница, Цветна Неделя, Вая и Куклинден, но навсякъде е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки. Какви са традициите и обичаите на Цветница?
На Цветница в църковните храмове се отслужват богослужения, които започват още във вечерта на Лазаровден.
През деня вярващите берат върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Божият син, откъдето идва и едно от другите имена на празника – Връбница. Те се освещават заедно с пролетните цветя с помощта на специални молитви.
Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените върбови клонки и цветя, за да ги отнесе вкъщи за здраве. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет.
Символиката на празника, който се чества от IV век, се е запазила до днес, а молитвите са отправени към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи. Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.
Защо точно върбови клонки? Защото върбата се пробужда първа от зимния си сън, а нейните клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим, според преданията, яздейки магаре.
В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо, поради което се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.
Страстната седмица започва от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение.
Именни дни
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
Аблен(а) („аблена“ означава планински божур[2]; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие), Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга); името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си „Видения от древна България“
Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко
Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка)
Габър, Габрина (от „габър“), Гергин(а), Гроздан(к)а
Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Дилян(а), Дренка
Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“)
Жасмин(а)
Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а)
Ива (име на върба), Иглика
Кала, Калин, Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка
Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Люляна
Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“)
Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
Орхидея
Петуния
Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росен, Росица, Росна, Ружа
Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефани(я) (от гръцки – „венец”)
Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
Фидан(ка)
Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко
Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)
Be the first to leave a review.
