ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ НА ЛАЗАРОВДЕН
-
- април 8, 2017
В предпоследната събота, преди Великден, Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар
На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да „либят либовник“ и да се омъжат. На Лазаровден, девойките започват да живеят в света на жените.
По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано, още „среди пости“. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да
ги „разтърсят за хаир“. В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се „кланя“ на сватбата – така наречената „кланячка“, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.
В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…
В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…
Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.
С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, че девойка, която е лазарувала не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било „лошаво“. Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила и настигнала майка си и тейко си, без да им разкаже и думичка за това, което се е случило. След като съборът се пръснал, тя се поблазнила и пристанала на змея. След време, обаче, й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка. Чувайки песните момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От ужас, че дружките й ще я заварят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало то страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли „буенец“, а девойките, които го изпълняват – „лазарки“.
През неделния ден, Цветница, обичаите от Лазаровден продължават да се изпълняват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени „кукли“ и завиват венец от върбови клонки, който пускат в течаща вода, за да се предпазят от Змея. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Този обичай се нарича „кумичане“ и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.
На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.
Be the first to leave a review.
