Румяна Попова: Дъщеря ми веднага казва дали една моя песен е добра или не

Румяна Попова на гости на г-н Байрактарски в офиса на Топ Преса!

Родена под знака на зодия Телец на 1 април 1967 г. в гр.Кюстендил. Завършва с отличие СМУ – с.Широка лъка, специалност “Народно пеене”, за което е много благодарна на вокалната си педагожка Стефка Кушлева. Учи и завършва ЮЗУ “Неофит Рилски”, гр.Благоевград, специалност “Музикална педагогика”. През 1989 г. се омъжва в гр. Благоевград за Александър Попов – саксофонист и концерт-майстор на “Биг-Бенд Благоевград”. Има дъщеря Кристина. Последователно работи като певица в ДАНПТ “Пирин” – Благоевград и като солистка в оркестъра при РТЦ – Благоевград. В момента работи като преподавател по народно пеене в Национална хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, гр. Благоевград. Зад гърба си има школовката на три години работа в Швейцария (Цюрих, Базел, Берн) като солистка на оркестри. През 1999 г. реализира концертно турне в САЩ (Джорджия – Алабама) сред балканската общност там. На ХІІ международен фестивал за авторска македонска музика “Пирин фолк” – Сандански 2004, Румяна Попова беше отличена с три награди – на телевизионните зрители, на генералния спонсор “Винпром-Карнобат” и с връчваната за първи път награда на Министерството на културата.

 Четох за теб в wikipedia, че се отличаваш от всички познати досега български изпълнители на македонски песни. Те са изпети с автентиката на Вардарска Македония. Вокална техника е по-различна от тази на певиците от Пиринска Македония. И е остановено, че заприличват по нещо на старата градска песен. Впрочем във Вардарска Македония, откъдето са песните й, те не се наричат народни, а староградски. Означава ли, че си имаш някакъв твои си стил?

– Сега ще говоря като музикален педагог… Всеки има някакъв стил, но дали този стил е правилният… в смисъл такъв, дали тази музика трябва да се пее с тази постановка   гласа с това звукоизвличане и с тази орнаментика… Има певци които пеят неправилно, даже има и популярни изпълнители което за мен това не е правилното пеене. Но име е простено много хора не се не са завършили нито средно нито висше музикално училище. Независимо дали са завършили, защото има и такива които добре пеят. Много е важно когато изграждаш вокалообразуване, постановката на глас, звукоизвличане… Всяка една фолклорна областта си има определен начин на пеене. Неможеш да пееш родопската песен примерно както пееш македонската или тракийската. България е много малка но има много фолклорни области и по съвсем различен начин се пее. Аз съм много благодарна на моите вокални педагози от музикалното училище в широка лъка, че когато ни  обучаваха да пеем ни учеха и на различните техники. Това е много важно да умееш да различаваш отделните области и да ги пееш точно както трябва. Аз смятам, че моята техника е изградена през годините и винаги съм следвала определени певци. Човек когато е млад и се учи да пее, той по принцип има своите идоли от които се учи да пее. Попиваш от този изпълнител, но след това трябва да се отделиш от него и да  изградиш свой самостоятелен стил, така, че моят стил е някакъв сборен стил от онова всичко, което съм слушала през годините.

Какво мислиш за чалгата?

– Чалга на турски означава музика. Едно време се казваше чалгия на тракийската музика… Ние сме ходили, като ученици да слушаме тракийските оркестри на Иво Папазов – Оркестър Тракия, оркестър Орфей на Георги Янев, на Младен Малаков…Всички известни тогава сватбарски музиканти ги наричахме чалгия – чалга… След това тази дума влезе в България, като нещо пошло и като нещо много лошо. Но не трябва да е така. Така наречената музика Поп-Фолк, какво да мисля за нея? В началото, тя тръгна по неправилен път за мен. Тя не тръгна да се развива в на основата на българската музика, а по най-лесният начин… А това е като се правят кавър версии на едни от най-популярните гръцки, сръбски  и турски песни.  Така по-лесно се става популярен независимо, че тази песен е много по-добре представена в Сърбия примерно от Цеца Ражна̀тович… Прави се тук набързо и се поднася, лесно смилаемо, бързо се популяризираш… За Благоевград, ако си говорим колко заведения за фолклор има и колко чалготеки…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса