„Зодия Професионалист”

Кирил Масларски: „Боксът ми помогна да оцелея на улицата. Предпази ме от дрогата, разви характера ми и станах по-дисциплиниран”

 Кирил Бойков Масларски е роден 1978 година в Благоевград. От ранна детска възраст започва да се занимава със спортна гимнастика, борба и футбол…

Как реши точно  боксът да е твоето бъдеще, след като си се занимавал с други спортове?

– Когато бях на петнадесет години мои приятели и съученици ме запалиха по този спорт. Показаха ми няколко удара, а на мен малко ми трябваше, бях много буен тогава. Биехме се много. Бяхме на групи, отстоявахме своето и бяхме много задружни. Нашата група беше само от боксьорчета. Такива бяха времената – времена на мутри и групировки. Боксът ми помогна да оцелея на улицата. Предпази ме от дрогата, разви характера ми и станах по-дисциплиниран.

Какви са успехите ти като състезател?

 – Играл съм 5 републикански мача за мъже. Една международна среща за мъже, едно републиканско участие на млада възраст, в които винаги съм взимал призови места. Многократно съм ставал шампион на Югозападна България.

Как от състезател стана треньор?

– Като състезател имам и своите  скромни успехи за времето  и условията, които тренирахме. Нямах късмет  да развия кой знае колко потенциала си, поради липсата на пари  и необходимата база.  Когато ходих по лагери, виждах хората как тренират и си казвах: искам и ние да имаме нормални условия да тренираме.  Тогава това мое желание  се превърна в моя мечта. Да създам база и да възродя бокса в Югозапада.

Работех като помощник треньор в клуб „Пирин”, който уважавам и до днес, но аз исках да се занимавам и да вървя напред  и  така дойде време да създам мой собствен клуб – Боксов Клуб „Македония”.

 С много лишения създадох клуба и осъществих една моя голяма мечта.

Аз мисля, че всеки човек има призвание в живота, просто трябва да го открие, аз открих своето в бокса.

Освен уроците на  улицата, какво друго си учил?

– Завърших Национална спортна академия „Васил Левски” – профил „Бокс и кик бокс”. От 13 години работя като треньор и вече смело мога да кажа, че името ми престижно и е стъпило в историята на бокса.

Каква беше 2013 година за теб?

– Изминалата година я определям като успешна. В личен план  се сгодих, а в професионален план – моите възпитаници донесоха на клуба  3 шампионски титли, 2 от който са четирикратни шампиони.

Антонио Стойков – възраст момчета

Марио Велков  – момчета и младша

Борислав Вангелов – старша възраст

Лесно ли се подържа боксов отбор?

– На думи всичко е лесно. Условията  не  са   добри, а  и  пари  няма. Ние  сме на  самоиздръжка и   е  много  тегаво  положението. Но за това надали някой ще ни разбере. Всички искат след това да се снимат с медалите или да те  използват за някакъв параван за реклама.

 Какво е нужно на един  човек да стане добър боксьор?

– Боксът  преди  всичко е мисъл. Боксът не е само  бой,  той  е  част  от  него. Боксът е  за  хора  с  интелект. Тези  които   го  нямат – остават  посредствени боксьори. Боксът  е  изкуство и философия. В   залата  сме  като  едно  семейство. Боксът  е  един  неизчерпаем  кладенец…

 Страницата е подготвена от „Ice Entertainment”