„Зодия Професионалист”
-
- април 4, 2014
Кирил Масларски: „Боксът ми помогна да оцелея на улицата. Предпази ме от дрогата, разви характера ми и станах по-дисциплиниран”
Кирил Бойков Масларски е роден 1978 година в Благоевград. От ранна детска възраст започва да се занимава със спортна гимнастика, борба и футбол…
Как реши точно боксът да е твоето бъдеще, след като си се занимавал с други спортове?
– Когато бях на петнадесет години мои приятели и съученици ме запалиха по този спорт. Показаха ми няколко удара, а на мен малко ми трябваше, бях много буен тогава. Биехме се много. Бяхме на групи, отстоявахме своето и бяхме много задружни. Нашата група беше само от боксьорчета. Такива бяха времената – времена на мутри и групировки. Боксът ми помогна да оцелея на улицата. Предпази ме от дрогата, разви характера ми и станах по-дисциплиниран.
Какви са успехите ти като състезател?
– Играл съм 5 републикански мача за мъже. Една международна среща за мъже, едно републиканско участие на млада възраст, в които винаги съм взимал призови места. Многократно съм ставал шампион на Югозападна България.
Как от състезател стана треньор?
– Като състезател имам и своите скромни успехи за времето и условията, които тренирахме. Нямах късмет да развия кой знае колко потенциала си, поради липсата на пари и необходимата база. Когато ходих по лагери, виждах хората как тренират и си казвах: искам и ние да имаме нормални условия да тренираме. Тогава това мое желание се превърна в моя мечта. Да създам база и да възродя бокса в Югозапада.
Работех като помощник треньор в клуб „Пирин”, който уважавам и до днес, но аз исках да се занимавам и да вървя напред и така дойде време да създам мой собствен клуб – Боксов Клуб „Македония”.
С много лишения създадох клуба и осъществих една моя голяма мечта.
Аз мисля, че всеки човек има призвание в живота, просто трябва да го открие, аз открих своето в бокса.
Освен уроците на улицата, какво друго си учил?
– Завърших Национална спортна академия „Васил Левски” – профил „Бокс и кик бокс”. От 13 години работя като треньор и вече смело мога да кажа, че името ми престижно и е стъпило в историята на бокса.
Каква беше 2013 година за теб?
– Изминалата година я определям като успешна. В личен план се сгодих, а в професионален план – моите възпитаници донесоха на клуба 3 шампионски титли, 2 от който са четирикратни шампиони.
Антонио Стойков – възраст момчета
Марио Велков – момчета и младша
Борислав Вангелов – старша възраст
Лесно ли се подържа боксов отбор?
– На думи всичко е лесно. Условията не са добри, а и пари няма. Ние сме на самоиздръжка и е много тегаво положението. Но за това надали някой ще ни разбере. Всички искат след това да се снимат с медалите или да те използват за някакъв параван за реклама.
Какво е нужно на един човек да стане добър боксьор?
– Боксът преди всичко е мисъл. Боксът не е само бой, той е част от него. Боксът е за хора с интелект. Тези които го нямат – остават посредствени боксьори. Боксът е изкуство и философия. В залата сме като едно семейство. Боксът е един неизчерпаем кладенец…
Страницата е подготвена от „Ice Entertainment”
Be the first to leave a review.
