Масони, тамплиери и илюминати оставили символите си в Рилския манастир!

Можем само да гадаем какви са тайните общества и забулените в мистерия учения, преминали през най-големия манастир в България, закрилян от ЮНЕСКО

Разследване на Тодор ТОДОРОВ

Рилския манастир е един от най-значимите културни паметници на България.

Той е древен символ на възраждащата се българска държава, на християнството и книжовността.

Древен, защото е съ­ществувал в България от далечните години, когато тя все още е била царство, удържал е на набезите, кои­то извършват османците по време на османското робство, превърнал се е в книжовен и религиозен цен­тър, където българския език се е запазил преписван и превеждан от книжовници, преводачи и зографи, където са се обучавали духовници и се поддър­жали актив­ни връзки с останалите православ­ни държави.

През Въз­раждането манастирът е книжовно и просветно сре­дище.

През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ става жертва на стихиен пожар, но по-късно е възобновен!

Рилският манастир е част от списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО наред с Мадарския конник.

Той е най-големия мана­стир в България, който ни изумява с величествената си архитектура, изографи­сани църкви и невероятна природа.

В манастирската църква „Рождество Богородично“, се намира Иконостасът, кой­то е най-големия на Балка­ните, там са пренесени мо­щите на Свети Иван Рилски както и чудотворната икона „Св. Богородица Одигитрия (Пътеводителката)“.

Легендите, които се носят около пренасянето на мо­щите на светеца и чудесата около иконата придават на мястото чудноват и тайн­ствен вид.

А заедно с великолепна­та архитектура и красота е посещавано място от много хора всяка година.

Създават се някои спо­рове около идеята изо­графисана върху стени­те на главна­та църква и произхода й.

Според един симво­ликите имат езически про­изход и не присъстват в библията, а според друг имат еврей­ски произход.

Посетител на манастира споделя, че снимането вътре в църквата било забранено, но говори по спомен, че когато влязъл въ­тре се вгледал в две­те порти на олтара.

Върху всяка от портите били изобра­зени по два дракона, а в средата се нами­рало всевиждащото око над него – дву­глав орел.

По-нагоре имало изобразени още дра­кони и най-отгоре едноглав орел, но това било нещото, което се намирало най-високо, над всичко оста­нало.

А навсякъде се повтаряло елемента с двуглавия орел. Отвън на фасадата, точно под покрива, нещо като улеи, които погледнати отпред (точно фронтално) изглеж­дат отново като дракони.

Той споделя,че знаците не се свързвали по никакъв на­чин с християнската църква

несъмнено били езически.

Друг човек пък споделя по темата, че християн­ството е пъл­но със сим­воли и знаци присъщи на други рели­гии.

И цитира думите на Дейвид Айк като казва, че христи­янството е преработено езичество.

Според него симво­лите, изобразени върху сте­ните на църквата, се свърз­ват с дейността на тайните общества – масони, тампли­ери, илюминати.

Такива тайнствени симво­ли са разпръснати из мно­жество български храмове – звезди, луни, слънца, шес­толъчна звезда, око в триъ­гълник и др.

Това, което стряска не­просветения и обединява тези необичайни за късна­та християнска, канонична символика знаци, е значе­нието им, емблематично и за редица други тай­ни об­щества и братства.

Изва­дени от контекста, символите на кръста, свастика­та, триъ­гълника, пентагра­ма и т. н. могат да бъдат как­то хрис­тиянски, така също и будист­ки, мюсюл­мански, масонски и т.н.

Такива знаци са открити върху всички древни арте­факти на народите. Има ги и в древните тракийски светилища.

Използването на знаци и рисунки като символи е световен феномен.

Различните народи овеществявали в ри­сунки или символи вярванията си в не­видими сили, живот след смъртта.

Чрез знаци и сим­воли необяснимото и невидимото могат да бъдат по-лесно обяс­нени, предадени и разбрани.

Око, нарисувано в триъгълник вър­ху сноп лъчи, може да се види както на иконостаса на Рилския манастир,така и на титулната страница на Декларацията за човешките права от 1789 г. и на печата на САЩ.

Има го още в Калоферския, Зографския, Преображен­ския и Соколския манастир и със сигурност в още много слабо проучени манастири и църкви у нас.

Една малка част от раз­пръснатите из България символи, наречени да бъдат запазена марка на тайни об­щества и забулени в мисте­рия учения.

Дали в тези символики са премълчани тайни за света и хората?

Няма как да знаем, но ще дойде ден, когато те ще бъ­дат разкодирани.

Засега можем само да га­даем и да се терзаем.

Макар и да не разбираме посланието на символите и знаците, знаем историята на Рилския манастир, който многократно е бил грабен и опустоша­ван, но се е запазил до наши дни, за да съхрани и покаже на света бъл­гарския бит и култура, да покаже силата на българския дух за което не случайно е наречен „Душата на народа“.