Честита Баба Марта!

„Честита Баба Марта, да сме румени, засмени” си пожелават на 1 март българите.

Празникът е с хилядолетна традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта.

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името е свързано с името на месец март.

Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и Февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с мартеници на 1 март – деня на пристигането й. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

На празниците за Баба Марта се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева й.

Обичаят за връзване на мартеници на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие.

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е познато на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия изток от античността. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-а след Христа. От Азия (континента, в който първоначално живеят българите) традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи, начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български – част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета.

E79 News

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене