Никога неразказано! Директно от страниците на вестник „Топ Преса“ – ДОСИЕТО „БАШЕВ“ (Част 1)

Тодор ТОДОРОВ

Кметът на Гърмен Ахмед Башев остро си противоречи за отношението му към Въз­родителния процес.

Висшият кадър на ДПС е бил агент на Държавна си­гурност с псевдоним „Ма­нол“ чак до края на 1991 го­дина.

Като доносник на комунис­тическите служби твърди, че Възродителният процес е необходим и

ИМА ПОЛОЖИТЕЛНО ОТНОШЕ­НИЕ КЪМ НЕГО

Активно подпомага тога­вашната власт с информа­ция за състуденти и съселя­ни, които не са съгласни със смяната на имената. Катего­ричен е, че мюсюлманската религия е вредна и посочва с имената им хората от Риб­ново, които ходят на джамия всеки петък в София.

Днес мнението му е ко­ренно противоположно и го изказва публично по време на честването на майските събития в Делиормана.

ПРЕД ЕЛЕКТОРАТА ТВЪРДИ, ЧЕ ЗНАЕ МАЛКО ЗА ВЪЗРОДИТЕЛ­НИЯ ПРОЦЕС

Заявява, че ще се бори за правата на мюсюлманите, религията, обичаите и име­ната им.

Досието на агент „Манол“ ясно показва чрез собстве­норъчни доноси как се раз­вива кариерата му в Дър­жавна сигурност. Първият контакт на Андрей Башев (преди да върне името си Ахмед) с ДС е през декем­ври 1983 година по предло­жение на офицера Андрей Трифонов.

Предложение за операти­вен контакт с Андрей Башев от Рибново:

„Рибново е най-голямото село в района, населено с българи, изповядващи ис­лям. С малки изключения населението е обхванато от религиозния фанатизъм, включително и от младежи на 16-20 години. Подходящ за сътрудник е Андрей Башев, женен, неосъж­дан, с висше образова­ние. Общителен, наблю­дателен и точен. След военната служба е ма­газинер в селото.

ЧЛЕН НА БКП И ОТГОВОР­НИК ЗА САМОДЕЙНИТЕ СЪСТАВИ

Сестрата на Андрей е омъжена за сина на незаконния ходжа Де­мир Еминков. Тъстът на Андрей е член на БКП, изпълнявал е пар­тийни поръчения. Про­веждани са разговори с Андрей, докато е бил студент в Пловдив, по линия на студентите българомохамедани. Приемаше срещите с желание и даваше вяр­на и точна информация. Като войник също е съ­трудничил на ДС.“

Предложението е одо­брено от шефовете на Държавна сигурност и така Андрей Башев ста­ва официален информа­тор на службата. Както става ясно, той и преди е ползван за доноси, но устно.

Рапорт от оператив­ния работник Трифонов до началниците му след среща с Андрей Башев, тогава студент в Пло­вдив:

„Според приятеля (Доносите на агентите обикновено започват с конспиративното

“ЕДИН ПРИЯТЕЛ МИ КАЗА”

Приятелят всъщност е са­мият агент – бел. авт.) в Пло­вдив по време на изборите няма негативни явления. В компания студент от 3-ти курс Българска филология е казал, че другарят Андро­пов мрази ръководителите на България и ще ги замени. Същият се занимавал с про­дажба на дънки. Андрей обе­ща, че за Нова година ще си дойде в Рибново и пак ще се обади“.

На сътрудника Андрей Ба­шев е поставена задача да разговаря с новия кмет на селото Данчо Джуркин по въпроси като разфереджа­ване, ходжи, фанатизъм.

При следващата си среща с офицера на 2 януари 1984 година Андрей Башев

ВЕЧЕ Е УСТАНОВИЛ СТУДЕНТА ОТ 3-ТИ КУРС, КОЙТО ГОВОРИ ЗА АНДРОПОВ И ПРОДАВА ДЪНКИ

Донася, че живее в 417 стая в общежитието. Кметът Джуркин му казал, че ще на­прави всичко необходимо, за да преобрази селото.

По това време Андрей Ба­шев още не е официален аг­ент на ДС и дава информа­ция доброволно. За срещите си с доносника оперативни­ят работник редовно пише доклади до началниците си.

Три месеца по-късно Ба­шев разказва на ДС, че Джуркин вече съжалявал, че станал кмет. Отдалечил се от хората и трябвало да пра­ви неща, които не иска. На 1 август 1984 Андрей Башев слухти по поръчение на ДС за това кой е горил знамена­та в селото. Билян Арнаутски му споделил, че са изгорени от учителя Емил Старев, за да злепостави селото. От 2 до 30 август Башев замина­ва на студентска бригада в ГДР. Веднага след завръща­нето му отново се свързва с офицера от ДС. Споделя, че от колега научил за бомбите на гарите в Пловдив, София и Варна, които избухнали точно в 17 ч. Доклад­ва и за ко­ментарите в Рибново за това кой е изгорил знамената. Съселяните му твърде­ли, че това е работа на хората от властта с цел прово­кация.

На 26 ап­рил 1985 година Анд­рей спо­деля със служителя на ДС след­ното:

„Чувст­вам напре­жение в Рибново.

ХОРАТА КОМЕНТИРАТ СМЯНАТА НА ИМЕНАТА

Говори се за предсто­ящо изсел­ване в Тур­ция.“

Майор Трендафи­лов отбе­лязва в до­клада си:

„Андрей просто ос­тава учуден на какво се дължи това нещо, но определя, че е в резултат на невежеството и простотията на населението в Рибново.“

След като завършва уни­верситета в Пловдив, Анд­рей Башев се прибира в село Рибново. Продължават редовните му и доброволни контакти с офицера от ДС.

Заявление от Андрей Ба­шев – информация за неуда­чите на Възродителния про­цес с дата 27.11.1987:

„Мога да кажа, че вина има както партийното ръ­ководство, така и учители­те. Те са основните фигури, които трябва да ръководят Възродителния процес в не­говия зародиш, а те не спят в селото. Всеки ден бързат за автобусите и си тръгват още на обяд. Учителите не възпитават ученици, готови утре да работят за Възроди­телния процес, а хора, които ще завършат 8 клас и ще ос­танат на село със своите фа­натични идеи. Няма го лич­ният пример у партийното ръководство. Много мъже се събират вечер в къщата на Атипови, които

РАБОТЯТ В ПЕРНИШКО И ИМАТ МОСКВИЧ. ТАМ ИГРАЯТ КОМАР.“

12.02.1988 г. Рапорт на майор Трендафилов след поредната среща с Андрей Башев – агент „Манол“:

„В Рибново се чувства не­доволство от някои хора, защото са сформирани ко­мисии по Възродителния процес, които трябва да на­блюдават как се изпълняват новият бит и култура. Очеби­ен пример е Демир Еминков, който изгонил комисията от дома си. Въпреки изградени­те комисии по Възродител­ния процес не се е стигнало до видими промени. Жените носят фереджета.

ОРГАНИТЕ НА ВЛАСТТА НЕ ПРА­ВЯТ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ТЕЗИ ЖЕНИ

На 10 февруари 1988 г. в Рибново идва председате­лят на джамийското настоя­телство от Белица, заедно с Джамал Коибашиев. Той бил в Горно Дреново по въпроса за отваряне на джамията. Опитал се е да се кланя и да пее, но бил прекъснат от вярващите. Продължават да играят комар както братята Инузови, така и Кючукови.“

На 15 март 1988 г. Башев донася, че изборите на 28 февруари са преминали нор­мално. Мъжете гласували вместо жените си. Говорило се, че отново ще се изселват българомохамедани, които имат близки в Турция. Ба­шев, като член на комисия за Възродителния процес е бил на погребение, но не му е дадена възможност да на­блюдава. Научил по-късно, че мъртвецът е погребан по старите обичаи, а не както повелява Възродителният процес. По поръчението да установи видеоапаратите в Рибново Андрей донася ин­формацията, че Альоша Ки­селов (Мишо) събира младе­жи и срещу 10 лева им пуска порнофилми.

Следва собственоръчно заявление от Андрей Башев до офицера от ДС:

„Възродителният процес така и не върви. Мисля, че

ОЩЕ ДЪЛГО ВРЕМЕ ЩЕ ТЪПЧЕМ НА ЕДНО МЯСТО,

ако ръководителите не са хора от селото. Сега тези ръководители нямат ника­къв принос за Възродител­ния процес. Директорът на училището и партийният се­кретар продължават да си тръгват по обяд. Така не се решават проблеми от нацио­нален характер, какъвто е Възродителният процес.“

След като се доказва като надежден информатор и съ­трудник на властта по въ­просите на Възродителния процес, на 11 май 1988 го­дина следва и документ със следното съдържание:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВЕРБОВКА

„Андрей Башев е подходящ за агент на ДС в село Рибно­во, характерно с верски фа­натизъм, който е спирачка за развитието. Башев има положително отно­шение към меро­приятията, провеж­дани от партията за възпитанието на местните по Възро­дителния процес. Проявява разбира­не за Възродител­ния процес, като е решил въпроси­те в семейството си. Донасял е за състуденти и насе­лението в Рибново. По Възродителния процес проблеми няма. Убеден е в правотата му, като млад чо­век иска някои неща, особе­но по Възродителния про­цес, да се решат бързо.“

ОПЕРАТИВНИЯТ РАБОТНИК Е УБЕДЕН, ЧЕ АНДРЕЙ ЩЕ ПРИЕ­МЕ ДА СТАНЕ АГЕНТ

След това следва и рапорт за вербовката на Андрей Ба­шев. Тя става в присъстви­ето на началника на ДС от Гоце Делчев полк. Шопов. Башев и Шопов вече се по­знават. Шопов му благодари за съдействието дотук. Анд­рей сам си избира псевдони­ма „Манол“.

„На нововербувания аг­ент не взехме декларация за сътрудничество, защото според нас не се налага, из­хождайки от неговата готов­ност както преди, така и сега да сътрудничи на службата. Вземането на такава декла­рация би го обидило“ – пише офицерът от Държавна си­гурност. Така Ахмед Башев е регистриран за агент на службите по линия на протур­ския национализъм. Оттук нататък за­почва и истинската му работа за ДС в подпомагането на Възродителния про­цес. Веднага му е поставена зада­ча да следи кой ходи на джамия. „Манол“ докладва дни след официалната вер­бовка по следния начин:

Сведение относно: Религиозни прояви на лица от с. Рибново, работещи в село Струмяни.

„Приятели съобщават, че в Струмяни е оформена група от Рибново, която всеки пе­тък посещава джамията в София. Групата е от фамили­ята Менкови.“

В село Струмяни е женена сестрата на Андрей Башев. Тя не знае, че е агент на ДС и

БЕЗ ДА ИСКА, МУ ДАВА ЦЕННА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪСЕЛЯНИТЕ СИ,

която той на 22 август 1988 година докладва на служба­та. Ето рапорта на водещия му офицер:

„При среща с приятел (аг­ент „Манол“ – Ахмед Башев, бел. авт.) същият споделя, че на 11 август бил при сес­тра си в Струмяни. В разго­вор с нея тя е споделила, че група работници от Рибново вече 4 недели организирано всеки петък сутринта рано тръгват за София, където посещават джамията сре­щу Халите. Там извършват кланяния. Те са Радко Мен­ков, Камен Гурдалов, Малин Менков, Милко Менков, Фи­дан Деянов, Алтаи Киселов.“

Офицерът Трендафилов от ДС му поставя следните задачи: Да продължи раз­говорите със сестра си и да установи организатора на групата. Да следи за поведе­нието на другите работници, които са на тютюна, комен­тарите за промените в ЦК на БКП, евентуално обрязване на децата им.

18 май 1989 г. Сведение за коментарите за издаването на новите задгранични пас­порти и пленума на ЦК на БКП по селското стопанство

Сведение на агент „Манол“ от 15 юни 1989 г.:

„След постъпването на новия партиен секретар в Рибново нещата съвсем се объркаха. Решава пробле­мите на роднините си, казва, че в партията бил затъпял и често продава хляб вместо жена си. Обстановката в селото е спокойна след ст­рупването на хората, завър­нали се от вътрешността на страната. Доста информа­ция донесе Славомир Ма­шев, както и Румен Авдиков. Постоянно се слушат радио „Свободна Европа“, „Дойче веле“, радио „Анкара“, след което свободно се коменти­ра на всякакви места.“

Рапорт на м-р Трифонов след оперативна среща с Андрей Башев – агент „Ма­нол“, от 28 август 1989: „Приятелят съобщава, че в Рибново е спокойно с прис­тигането на специалните войски и тяхното дежурство. Не се забелязват коментари за Възродителния процес

 от възрастното население. Ако някой започне разговор, другите го прекъсват. Прия­телят споделя, че е говорил с Елка Миткова Муртева от Рибново, омъжена в Беслег. Дошла в село да си вземе багажа и пари, но братята й Филип Митков Муртев и Ру­мен Муртев я пребили и й поставили ребром въпроса, че ако не попълни докумен­ти за Турция, няма да получи багажа и парите си. Относно мобилизацията на хората в Рибново не се коментира, но има изказвания, че е съв­сем правилно тези хора да ги няма в селото, че властта предварително взема мерки и всеки опит за проява ще бъде жестоко смазан.“

10 ноември 1989 година. Комунизмът в България пада.

АНДРЕЙ БАШЕВ ОБАЧЕ ПРО­ДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ АГЕНТ НА ДС

с псевдоним „Манол“ и да пише доноси.

Сведение от 24 ноември 1989 г:

„Обстановката в Рибново след пленума и митингите започва да се усложнява. Настроението видимо се е повишило особено сред вра­жеския контингент. Издигат се лозунги, без да се съобра­зяват с властта. Така напри­мер Милен Миленов Менков спокойно и открито заявява: „Дойде и вашият ред, край на червения терор. Смърт на червените.“ Други като Иван Турдалов, Николай Гурда­лов, Митко Цънгов, Сашо Ка­дриев, Алтаи Киселов, Росен Чекалов, Филип Киселов и др. въпреки разговорите на местното ръководство с тях да проявят благоразумие и да не отварят джамията, да спрат да разпространяват слухове, подстрекавани от Иван Гурдалов отговарят, че едва ли не сега им е позво­лено всичко.

ПОВЕЧЕТО ОТ ХОРАТА ВСЕ ОЩЕ ПРОЯВЯВАТ БЛАГОРАЗУМИЕ,

допитват се до ръковод­ството как да постъпят, не се поддават на подстрека­телствата на Иван Гурда­лов.“

На 28 ноември 1989 година офицерът от ДС пише рапорт до шефовете си по донос на Андрей Башев – „Манол“. В него той разказва за посе­щението на норвежкия жур­налист Терие Густафсон, който записвал свободно изказванията на вярващите в исляма. След това Башев, партийният секретар, кметът на селото и зам.-директорът на училището провеждат с госта разговор за целта на посещение­то. Башев му казал, че религията в Рибново иг­рае съвсем отрицател­на роля за развитието на селото и точно затова се борили да я ограничат, особено сред младите.

Журналис­тът така и не пуснал маг­нетофона, за да запише истинската обстановка. „Приятелят“ съобщава на ДС, че Зафир Таламанов е ходил по се­лото да съби­ра подписи, които ще бъ­дат изпрате­ни в София с искане да се върнат стари­те имена. Отново на преден план излиза Иван Гурделов и лъже населението, че съ­бирането на подписите е раз­поредено от главния мюф­тия за възстановяването на джамията в Гоце Делчев. Ясно се очертава ролята на Иван Гурдалов като главен подстрекател на вражески слухове. Обявил е, че тряб­ва да се преподава Корана в училище.

ТРЯБВАТ МЕРКИ СРЕЩУ ТЕЗИ ЛИЦА,

иначе ще се оттеглят хора­та, които стоят на здрави по­зиции“ – пише офицерът от ДС след доно­са на Башев. След тази сре­ща „Манол“ е поет от друг офицер – Бой­ков. Той про­дължава сре­щите с ценния агент за при­добиване на информация от средите на селото. Рапорт от операти­вен работник Ст. Бойков с дата 15. 02. 1991 г:

„На 15. 02. 91 бях потърсен от агент „Манол“. Сподели, че този ден е бил на съвещание в Гърмен и след като се при­брал в Рибново, му съобщи­ли, че сутринта в училището е нахълтал Мустафа Алиев Киселов (Албен Илиев Кисе­лов) по прякор Трифон, след като е преодолял съпротива­та на прислужниците. Те са оставени там да охраняват училището, защото в село­то има стачка на учениците. Родителите им не ги пускат, като всяка сутрин на входа на училището е имало пост­ове, които не пускали децата в училище с цел да се въве­де изучаването на турски език. Киселов влязъл в учи­телската стая и заплашвал със саморазправа, ако отпо­чнат отново да учат децата, преди да е въведен турски език. Говорел, че ще чупи ин­вентар, обиждал учителите. Отнасял се лошо с учители­те християни, приходящи от други села.

НА АГЕНТА БЯХА ПОСТАВЕНИ ЗАДАЧИ ДА СЛЕДИ ЗА ОБСТА­НОВКАТА В РИБНОВО,

за екстремистки прояви на лица и стремеж към тур­цизиране.“

Рапорт на офицера от 3 юни 1991 г:

„В Гоце Делчев проведох среща с агент „Манол“. Спо­дели, че обстановката в Рибново е спокойна. Засил­вала се тревогата от безра­ботица в селото. В селото най-активният борец за въ­веждане на ислямски и тур­ски обичаи бил кметът Али Татаман. Той е унищожавал смъртни актове на отдавна починали лица, като в тях е заменял имената с таки­ва без наставки „ов“ и „ев“. Също така е късал докумен­ти на хора, подали искане за документи с имена с настав­ки „ов“ и „ев“. Събирал е под­писи за изучаването на тур­ски език. Заявил е в тесен кръг, че до Байрама щял да напусне страната и да оти­де в Турция. Агент „Манол“ е провел разговор с учени­ците в духовното училище в Скопие. Направило му впе­чатление, че те в разговора си крият нещо от него. Също така е разговарял с ученика Ясен (Хасан) Сердаров, кой­то е в духовното училище в Шумен. Той сподели с него, че обучението им било като на всички български средни училища. На въпроса как е обучението, сравнено с това в Скопие, той отговорил: „Остави ги тия, възпитават ги като истински фанатици.“ Ученици в Скопие са Айдън Менков и Мурад Бошнаков.

 Риб­ново са поддържали връзки предимно със стари хора – религиозни фанатици.“ След този донос

СЛУЖБИТЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ СРЕ­ЩУ АЙДЪН МЕНКОВ И МУРАД БОШНАКОВ

„Манол“ получава задача от ДС да се срещне с бълга­ромохамедани в Турция и да донесе информация за на­строенията им за събитията в България.

През 2008 година Ахмед Башев, вече кмет на Гърмен, е отведен за разпит в ДАНС заедно с учителя по ислям Мурад Бошнак. Той е същият, срещу когото Башев пише доноси през 1991 година, че поддържа връзки със стари хора – религиозни фанатици. За акцията на ДАНС през 2008 година Башев говори и по време на честванията на майските събития през 2012 година.

Ето и по­следната ин­формация, донесена от Андрей Ба­шев – „Манол“, на 12 юни 1991 година, малко преди Държавна сигурност да бъде разформирована:

„Кметът на Рибново Али Таламан заявил пред изпъл­кома на съвета в Гърмен, че ще заминава за Турция. В тази връзка ДПС се били съ­брали и

ОПРЕДЕЛИЛИ ЗА НОВ ВРЕМЕ­НЕН КМЕТ МУСТАФА БОШНА­КОВ, КОЕТО НЕ Е ПРАВОМЕРНО,

защото трябва да има нови консултации на поли­тическите сили в селото. Има отдръпване от ДПС, тъй като те се занимавали и спечелили хората само на религиозна основа, искания за имената и пр. Това било изпълнено и те не могли да предложат нищо ново на хората. Не са поемали анга­жименти по икономически проблеми. „Манол“ се е сре­щал с Бизьоков – бивш кмет на село Дебрен, и той също споделил, че интересът към движението е спаднал по същите причини. Според Бизьоков активистите на ДПС отишли да работят в Македония и сега нямало кой да бърка ума на хората.“

АХМЕД БАШЕВ В ПРИСТОЕ, МАЙ 2012: МАЛКО ЗНАМ ЗА ВЪЗРО­ДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Идвам за първи път тук и съм приятно впечатлен от топлината на хората. Аз съм от онова поколение, което знае малко за Възродител­ния процес. Искам да се обърна към младите хора. През последните години се бяхме втурнали да правим пътища, водопроводи, вка­рахме много сред­ства в общините, но като че ли заб­равихме за това, което се е случило преди 20 и повече години по помаш­ките райони, какви неща са се случва­ли…

Нахлуха у дома качулки, предста­вители на ДАНС, преди откриването на водопровода – имало кърпи, шал­вари, казаха ми вие сте фундамен­талисти, талибани. Много години ни разпитва­ха и какво се установи – в постановлението на проку­ратурата написаха – няма радикален ислям, но се до­казва, че Ахмед Башев ходи в петък на джамия. Това е било нарушението, заради което щяхме да взривим ет­ническия мир.

Защо иззеха литературата, одобрена от министерство­то на образованието? Защо продължи тормозът над нашите братя мюсюлмани пред Баня Башъ.

Ето това наричам аз про­дължение на онзи процес, по време на който нашите бащи са давали живота си. Ние не искаме тези методи да се повтарят.

Нашият лидер на Димир баба теке ни „успокои“, че това ще продължава още много години.

Благодаря ви, господин председател, но ние ще се борим. Прав е нашият лидер, че за всичко, което имаме – имена, джамии и други, тряб­ва борба, тряб­ва търсене, нищо даром не се дава, а ние ви обе­щаваме едно – ще се борим непрекъснато, особено кога­то чувстваме вас – хората, които подкре­пят ДПС.

В края на краищата всичко опи­ра до власт­та. Ние има­ме местната власт, но не е достатъчно. Трябва да имаме и централ­ната, както сме я имали. Ние искаме министри, тази дър­жава трудно се управлява без нас.

АХМЕД БАШЕВ НА ДЕМИР БАБА ТЕКЕ, МАЙ 2012: МЮСЮЛМАНИ­ТЕ НЕ МОГАТ ДА НАВРЕДЯТ НА ДЪРЖАВАТА

„Аз няма да говоря за без­работица, инвестиции, но искам да се върна към по­вода за майските събития. Те имат предистория още от 1912 година. Но искам да обърна внимание на млади­те, че както е тръгнало, отно­во ще има събития по този повод. Много от нашите про­тивници ни казват – стига с този Възродителен процес, изтъркахте я тази тема вече. Не, уважаеми приятели. Ще я търкаме дотогава, докога­то България стане истинска демократична държава…

Трябва да се разбере от всички – проблемите не са от вярващите хора, а това, че са малко. Особено мюсюлма­ните – никога не могат да на­вредят на държавата с това, че са вярващи.

Методите на онзи Възроди­телен процес продължават. Страхът е актуален и днес. Ние ще продължим да спо­менаваме Възродителния процес, ще се борим, докато не постигнем равноправие, тази родина е и наша, тя е обща, можем да управлява­ме много по-добре от някои други… Тези половин мили­он граждани от турски про­изход, които напуснаха Бъл­гария, те напуснаха, защото бяха потъпкани правата и свободите им, а не защото няма път, водопровод.

Има една партия – ДПС, която трябва да споменава­ме винаги, защото тя показ­ва нашата кауза – правата и свободите на всички граж­дани. Това е партията, ще се борим, ще бъдем единни, за да покажем на България, Ев­ропа и света, че ние искаме властта – централната, из­пълнителна власт.

Това можем да го постиг­нем, ако отново бъдем един­ни. Трябва да имаме пълно доверие в ДПС.

ВТОРА ЧАСТ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

https://www.youtube.com/watch?v=eB7B2wVDSbY