Роженският манастир: Пазителят на Пирин
-
- февруари 20, 2017
Тома СПАСИЕВ
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА МАНАСТИРА:
Роженският манастир e разположен в планина Пирин, на около километър от с. Рожен, на 6 км от гр. Мелник и на 16 км от гр. Сандански.
TРАНСПОРТ:
Асфалтов път от Мелник е води директно до портите на Роженския манастира. Няма редовна автобусна линия от града.
ИСТОРИЯ НА МАНАСТИРА:
Точната дата на основаването на Роженския манастир не е известна, но за първи път името на манастира е споменато в една преписка към гръцки ръкопис от 13в. По това време Мелнишката област е управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). По време на османското нашествие манастира е бил опожарен, но скоро след това отново възстановен.
Роженския манастир се споменава отново през 1551г. в ръкопис на тогавашния игумен Козма. Първоначалният манастирски комплекс е претърпял сериозни разрушения и през 16в. е бил отново възстановен. От тогава датира главната църква, трапезарията и някои жилищни сгради.
Първата половина на 18в. Роженският манастир е обновен, а вътрешното оформление на главната църква завършва окончателно през 1732г. Това става по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий, и на настоятеля и ктитор Дукас. Манастирът достига своя апогей през 19в., когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност.
По време на турското робство Роженския манастир е под гръцко влияние и е превърнат в метох на Иверския светогорски манастир. От 1912г. манастира отново става български, но спорът за собствеността е разрешен окончателно през 1921г. от арбитражния съд в Хага в полза на България.
През втората половина на 19в. Роженския манастир се превръща и в убежище на революционните дейци от тези краища. По-късно, манастира често пъти е приютявал и войводите на ВМРО, а близо до него е погребан видният македонски революционер Яне Сандански.
АРХИТЕКТУРА И ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ:
Днес Роженския манастир е постоянно действащ, добре поддържан и отворен за посетители през цялата година.
Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена манастирската църква. Храмът датира от 16в., а през 1732г. е обновен. В сегашния си вид представлява трикорабна, триапсидна, безкуполна сграда, с двуделен притвор и с открити галерии от юг и запад. Стенописите в църквата са от от края на 16 началото на 17в. и от първата половина на 18в., като последните са преобладаващи. Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните (от 16в.) и представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението: чудесата с Умножаването на хлябовете, превръщането на водата във вино и чудотворните изцеления. На южната и северната стени са илюстрирани 24 строфи (песни) на Богородичния акатист, в който Богородица се възхвалява като майка на Христос и като защитница на византийската столица. Южната фасада на манастирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена с изображения на пророци в медальони. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво – т.нар. „Стълбица на добродетелите’, по която монасите се възкачват към праведността.
Иконостасът в Роженската църква е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732г. и е един от най-представителните иконостаси по българските земи от този период. Цокълните му табла са покрити с рисувани букети цветя, а всичките му релефни части са покрити с плитка резбована плетеница. Обзавеждането на църквата се допълва от амвона, кивота над светия престол, владишкия трон и двата реда столове за богомолците, полилея (днес разглобен) и великолепния проскинитар.
В северозападната част на църквата се намира параклиса „Св. св. Козма и Дамян“, украсен със стенописи от 18в. Наред с образите на патроните, е изобразен и ктиторски портрет на монахиня Мелания. Тук се намира и най-ранния иконостас в Роженския манастир, включващ орнаментален фриз с оцветена дърворезба, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред които се откроява храмовата икона „Св. Безсребърници“. Иконата е реплика на прочутата чудотворна икона на Богородица, която е охранявала портите на Ивирон и включва сцени с изображения на нейните чудеса. Надписът й сочи, че тя е зографисана от иверския минах Яков в 1790г. и била поръчана от кожарския еснаф в Мелник.
Жилищните корпуси в Роженския манастир датират от два периода. Монашеското крило, което обгражда църквата от изток, юг и запад, е било построено през 16в. То представлява двуетажна сграда с чардаци, в която се намират хранителния блок, избите, игуменарницата и монашеските килии. Там се на намира и манастирската трапезария, в която има стенописни композиции и фрагменти от „Тайната вечеря“, сцената „Св. Пахомий и ангела“, цикъла „Богородичния акатист“ и др., типични за украсата на светогорските манастирски трапезарии от 16 и 17в.
Второто, триетажно жилищно крило, е издигнато през 18в. с помощта на мелнишките еснафи. В приземието се намират оборите, а на етажите – големи гостни стаи, някои от които с огнища. През 19в. върху покрива на сградата била изградена малка камбанария.
Към манастирския комплекс на Роженската обител се отнася и Костницата, построена през 1597г., вън от манастирските стени. Тя е двуетажна църква – гробница, в долния етаж на която са събирани костите на умрелите монаси. Горният етаж, предназначен за богослужение е украсен със стенописи, създадени по времето на игумена Теодоси и митрополит Силвестър през 1662г. Тук намираме 12 сцени илюстриращи живота на св. Йоан Кръстител, който се разглежда като предтеча на монашеството и застъпник за греховете на човека.
Българската държава и църква проявява целенасочени грижи за опазване на художествените паметници в Роженския манастир. Завършена е реставрацията на стенописите, както и на много икони. Оформена е забележителна музейна сбирка, която съхранява ценни икони и други предмети от религиозния култ, дарявани на манастира от жителите на Мелник и околността, донасяни от поклонници от различни краища на България и православния свят. Етнографският отдел в манастира притежава уникална сбирка от носии и шевици от Югозападна България.
КОНТАКТИ НА МАНАСТИРА:
Телефон за връзка: 07437/222
НАСТАНЯВАНЕ В МАНАСТИРА:
Роженският манастир не предлага настаняване и храна. На 500 м. надолу по пътя има мотел и ресторант, а отдалечения на 5 км. гр. Мелник предлага богат избор на места за спане и храна.
ИНТЕРЕСНИ МЕСТА ЗА ПОСЕЩЕНИЯ В РАЙОНА:
Само на 5 км от Роженския манастир се намира архитектурно-историческия резерват гр. Мелник, който е част от 100-те нацинални исторически обекта на БТС. Край манастира се намират и прочутите Мелнишки земни пирамиди.
Be the first to leave a review.
