Роженският манастир: Пазителят на Пирин

Тома СПАСИЕВ

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА МАНА­СТИРА:

Роженският манастир e разположен в планина Пи­рин, на около километър от с. Рожен, на 6 км от гр. Мел­ник и на 16 км от гр. Сандан­ски.

TРАНСПОРТ:

Асфалтов път от Мелник е води директно до портите на Роженския манастира. Няма редовна автобусна линия от града.

ИСТОРИЯ НА МАНАСТИРА:

Точната дата на основава­нето на Роженския манастир не е известна, но за първи път името на манастира е споменато в една преписка към гръцки ръкопис от 13в. По това време Мелнишка­та област е управлявана от деспот Алексий Слав, пле­менник на българския цар Калоян (1197-1207). По вре­ме на османското нашест­вие манастира е бил опо­жарен, но скоро след това отново възстановен.

Роженския манастир се споменава отново през 1551г. в ръкопис на тога­вашния игумен Козма. Пър­воначалният манастирски комплекс е претърпял сери­озни разрушения и през 16в. е бил отново възстановен. От тогава датира главната църква, трапезарията и ня­кои жилищни сгради.

Първата половина на 18в. Роженският манастир е об­новен, а вътрешното оформ­ление на главната църква завършва окончателно през 1732г. Това става по време­то на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Ан­тим (1716-1737), на игумена Анастасий, и на настоятеля и ктитор Дукас. Манастирът достига своя апогей през 19в., когато служи като ре­гионален духовен център и притежава много земи в околната местност.

По време на турското робство Роженския мана­стир е под гръцко влияние и е превърнат в метох на Иверския светогорски ма­настир. От 1912г. манастира отново става български, но спорът за собствеността е разрешен окончателно през 1921г. от арбитражния съд в Хага в полза на България.

През втората половина на 19в. Роженския манастир се превръща и в убежище на ре­волюционните дейци от тези краища. По-късно, манасти­ра често пъти е приютявал и войводите на ВМРО, а близо до него е погребан видният македонски революционер Яне Сандански.

АРХИТЕКТУРА И ТЕКУЩО СЪС­ТОЯНИЕ:

Днес Роженския мана­стир е постоянно действащ, добре поддържан и отворен за посетители през цялата година.

Манастирът има неправил­на шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграж­дат красив двор, в средата на който е разположена ма­настирската църква. Храмът датира от 16в., а през 1732г. е обновен. В сегашния си вид представлява трикораб­на, триапсидна, безкуполна сграда, с двуделен притвор и с открити галерии от юг и за­пад. Стенописите в църквата са от от края на 16 началото на 17в. и от първата поло­вина на 18в., като послед­ните са преобладаващи. Стенописите, украсяващи притвора на главната църк­ва са най-ранните (от 16в.) и представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресение­то: чудесата с Умножаване­то на хлябовете, превръща­нето на водата във вино и чудотворните изцеления. На южната и северната стени са илюстрирани 24 строфи (песни) на Богородичния акатист, в който Богородица се възхвалява като майка на Христос и като защитни­ца на византийската столи­ца. Южната фасада на ма­настирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богоро­дица на трон, заобиколена с изображения на пророци в медальони. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво – т.нар. „Стълбица на добродетелите’, по която монасите се възкачват към праведността.

Иконостасът в Роженската църква е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732г. и е един от най-пред­ставителните иконостаси по българските земи от този пе­риод. Цокълните му табла са покрити с рисувани букети цветя, а всичките му релеф­ни части са покрити с плит­ка резбована плетеница. Об­завеждането на църквата се допълва от амвона, кивота над светия престол, владиш­кия трон и двата реда столо­ве за богомолците, полилея (днес разглобен) и велико­лепния проскинитар.

В северозападната част на църквата се намира па­раклиса „Св. св. Козма и Да­мян“, украсен със стенописи от 18в. Наред с образите на патроните, е изобразен и ктиторски портрет на мо­нахиня Мелания. Тук се на­мира и най-ранния иконос­тас в Роженския манастир, включващ орнаментален фриз с оцветена дърворез­ба, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред които се откро­ява храмовата икона „Св. Безсребърници“. Иконата е реплика на про­чутата чудотворна икона на Богоро­дица, която е охра­нявала портите на Ивирон и включва сцени с изображе­ния на нейните чу­деса. Надписът й сочи, че тя е зогра­фисана от иверския минах Яков в 1790г. и била поръчана от кожарския еснаф в Мелник.

Жилищните кор­пуси в Роженския манастир датират от два периода. Монашеското кри­ло, което обгражда църквата от изток, юг и запад, е било построено през 16в. То предста­влява двуетажна сграда с чардаци, в която се намират хранителния блок, избите, игуменарницата и монаше­ските килии. Там се на нами­ра и манастирската трапеза­рия, в която има стенописни композиции и фрагменти от „Тайната вечеря“, сцената „Св. Пахомий и ангела“, цикъ­ла „Богородичния акатист“ и др., типични за украсата на светогорските манастирски трапезарии от 16 и 17в.

Второто, триетажно жилищно крило, е издигнато през 18в. с помощта на мелниш­ките есна­фи. В при­земието се намират оборите, а на етажите – големи гостни стаи, някои от които с огнища. През 19в. върху покрива на сградата била изградена малка кам­банария.

Към манастирския ком­плекс на Роженската оби­тел се отнася и Костницата, построена през 1597г., вън от манастирските стени. Тя е двуетажна църква – гроб­ница, в долния етаж на коя­то са събирани костите на умрелите монаси. Горният етаж, предназначен за бого­служение е украсен със сте­нописи, създадени по вре­мето на игумена Теодоси и митрополит Силвестър през 1662г. Тук намираме 12 сце­ни илюстриращи живота на св. Йоан Кръстител, който се разглежда като предтеча на монашеството и застъпник за греховете на човека.

Българската държава и църква проявява целенасо­чени грижи за опазване на художествените паметници в Роженския манастир. За­вършена е реставрацията на стенописите, както и на мно­го икони. Оформена е забе­лежителна музейна сбирка, която съхранява ценни ико­ни и други предмети от ре­лигиозния култ, дарявани на манастира от жителите на Мелник и околността, дона­сяни от поклонници от раз­лични краища на България и православния свят. Етног­рафският отдел в манастира притежава уникална сбирка от носии и шевици от Югоза­падна България.

КОНТАКТИ НА МАНАСТИРА:

Телефон за връзка: 07437/222

НАСТАНЯВАНЕ В МАНАСТИРА:

Роженският манастир не предлага настаняване и хра­на. На 500 м. надолу по пътя има мотел и ресторант, а от­далечения на 5 км. гр. Мел­ник предлага богат избор на места за спане и храна.

ИНТЕРЕСНИ МЕСТА ЗА ПОСЕЩЕ­НИЯ В РАЙОНА:

Само на 5 км от Роженс­кия манастир се намира архитектурно-историческия резерват гр. Мелник, който е част от 100-те нацинални исторически обекта на БТС. Край манастира се намират и прочутите Мелнишки зем­ни пирамиди.