Николай Маринов за изложбата на Димитър Бешин в столицата

Самостоятелната изложба на Димитър Бешин “Светове” (31.01.2017 – 17.02. 2017 год.) в град София ни отнася в един необикновен различен свят между реалното и ирационалното.
В центъра на произведенията си авторът поставя жената като муза и вдъхновителка, майка, любовница, жрица. Под обръча на полата й дава живот на всяка жива твар – от змия и мишка до пеперуда и бухал. Представя тайната на миграцията и разбирателството между животните. Кара ни да осъзнаем, че живота не е ограничен само в една форма, в която сме ние, че може да имаме криле вместо рамене, да имаме хриле вместо дробове, че нашето собствено чувство за съществуване е претоварено от многообразие на фалш, а животните са освободени от това и границите на тази свобода са ограничени от вида.
Следвайки максимата: “Върни се към началото, стани ново дете” Димитър влиза в темата за любовта с чистота. Поставя я над властта, над закона. За автора легалната любов е умряла любов. Легалността съществува само за всекидневното съзнание, докато самата любов излиза извън обичайното, откривайки бездната на безкрая.
На свой ред, като поет и художник, мога да кажа, че любовта не е жител на равнината, на равния живот. В нея няма нищо статично, нищо, което да устройва. Любовта е полет разрушаващ всякакви устои. Тя е винаги космична, необходима за световната хармония, за божествените предназначения. Любовта не трябва да се страхува от страданията, които поражда. Не може и не трябва да има несподелена, едностранна любов, защото тя е по-висока от хората.
Графиките на Димитър разказват за нея. Населени с приказни същества, със смирени или гневни жени, с дървета и храсти протегнали ръце към небето, изящните им линии надмогват липсата им на цветове. Дерзай!
С обич:Николай Маринов

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене