Безработица мъчи якорудското село Черна Места

Ралица ВАСИЛЕВА
Безработицата е един от най-големите проблеми на жителите на якорудското село Черна Места. Младите хора бягат и търсят препитание в чужбина, а тези, които са останали да живеят в селото, разчитат на земеделието – изхранват се като отглеждат картофи, боб или пък събират билки и гъби в гората в Родопите.
Безработицата е един от най-големите проблеми на жителите на якорудското село Черна Места. Младите хора бягат и търсят препитание в чужбина, а тези, които са останали да живеят в селото, разчитат на земеделието – изхранват се като отглеждат картофи, боб или пък събират билки и гъби в гората в Родопите.
Една трета от младите хора в селото вече са в чужбина. Работят в Италия, Германия, Англия, Франция. Хората тук казват, че работа няма и за млади, и за стари, а беднотията е голяма.
„Повечето от младите хора са безработни, някаква малка част от тях ходят във временната заетост – тук по улиците, пътищари, водопровод – нагоре почистват водопровода, това е“, сподели Асан Шарански.
„Младите хора заминаха и по чужбина повечето. Трудно е, трудно е“, добави Хюсеин Муса.
В Черна Места сега разчитат на гъбите в гората. Стават сутрин в 4 часа и цял ден берат в гората.
„Тука има монопол на гъбарството. Като има по-голямо количество гъби изкупвачите ги намалят цената и не се печели много – по 10-15 лева до 20 изкарват някои хора, някои и толко не могат да изкарат“, разказа още Асан.
Хората тук казват, че политици не идват. Никой не се интересувал нито как живеят, нито дали имат работа.
„Идват политици, както казвам аз, когато кокошката вече е на зор за яйцето – тогава отива в курника да го снесе. И те идват по същия начин, когато идват избори“, категоричен е Хюсеин.
„Дори и преди избори те ги няма, па вече като ги избереме па хич не ги виждаме, освен по телевизията“, добави Джемал Старков.
За протестите в страната казват, че са основателни.
„Искаме да дойде по-хубавото, за да има работа за хората да сме равноправни. Сега няма и много равноправие. По-богатите са по-облагодетелствани, по-бедните сме подтиснати“, смята Асан.
„Промяна искаме, то кой не иска промяна. Обаче трудно според мене. Тая страна е трябвало да я населят други хора, тази хубава природа, красота е за други хора била“, заяви Хюсан.
Хората казват още, че през последните 23 години животът им не се е променил към по-добро, дори е станал по-труден. Надяват се, обаче, за по-добри дни, за да не избягат и тези, които са останали в селото, а тези, които са зад границата, да се върнат