Как се търси истината в днешния свят?

или повече за българската притча „Давид срещу Голиат“

От Давид МАВРОДИЕВ

Аз не съм момчето от библейския мит, което също се е казвало Давид. Ала и на мен ми се наложи, без да искам, да се боря с велможи. Лошото е, обаче, че не виждам Голиат, защото той мълчи скрит в своя палат. А от негово име други лъжат, мажат и ме клеветят, в стремежа си играчката му да спасят. Така е, защото Голиат се крие зад човек известен и богат, а парите нямат мирис, вкус и цвят, и управляват съвременния свят, потънал в алчна смрад. Но нищо, аз може да нямам прашка, ала имам душа юнашка. Да, моето оръжие не е камъче едно, а свободното слово, което да отвърне е винаги готово. И дано Голиат разбере, че не е никак добре да води „тиха война” с дете, а нека бъде честен и открит, дори и агнето му да не е цяло, а вълкът му да не е веч сит.

Предполагам знае, и затова си трае, че истината няма много лица, а е само една и от нея може единствено да го боли, но не и ако съвестта му спи.

Ала нека вече не скърби, че не може да си я купи, за да я скрие в банкови хралупи- той всъщност няма вина, тъй като истината е вечно сам-сама на върха, винаги е една и няма цена. И дано не забрави, че истината се търси, а не се проси, пък дори и да я търсят деца, в сравнение с него, „голи и боси”.

Най-после трябва да получат отговор моите въпроси, ако иска поне малко да запази образа си Голиат, а и този на пешката си, до вчера бил като на икона свят. Иначе ще продължава да се вижда, че „царят е гол”, не е умен и е грубоват. И каквото и да прави, няма да ме постави в положение „шах и мат”- просто не се продавам, дори и да умирам от глад. Да, може на него за истината да не му дреме, нито пък за мене, ала е крайно време едно добро да стори, та да вземе и да отговори поне на другите хора, които също питат без умора, с какво българската природа толкова славните спортисти тормози, че нейните защитници са наричани „псевдоеколози” в едно, адресирано до премиера и пълно с обиди, писмо.

И ако няКОЙ не иска повече за смях да става и да продължава историята с мълчанието му безкрайна сага да става, нужно е да започне отговори да дава, че време не остава.

А аз нямам намерение нос като него да виря и не ще спра истината да диря, защото само тя заслужава винаги да се отстоява. И от нея никой не може да избяга, колкото и пари и слава да притежава.

На 10 юли става точно месец от церемонията, на която Димитър Бербатов не обяви отказа ми от неговата награда, а пред всички обещава, че ЛИЧНО ще ми я връчи. До днес това не се случи.*

Той само мълчи и от въпросите на фенове и медии се скри. Не знам защо го прави, ала поведението му никак не ми се нрави (защо ли не се държеше така, когато бяхме в „Шоуто на Слави”?!). И настоявам повече да не се бави, че и аз държа ЛИЧНО да му върна новото отличие, а и вече с безразличие връщам и останалите два плакета. Пък той ще има задачата нелека, след четиримесечни неволи, най-после на въпроса ми да отговори, дали наистина онова, пълно с клевети, писмо е подписал и точно защото го е направил се държи сега като „ни лук ял, ни лук мирисал”, както народът ни отлично това състояние е описал. Ала за да се случи това имам нужда от подкрепа, че съпротивата е върла и свирепа.

И като клин е тази дива съпротива, а знам, че само „клин клин избива”. Затова се обръщам с огромна молба към всеки, който отговор на въпроса ми иска да има, да изпрати на г-н Бербатов един от колажите (в края на текста) или това видео, което качвам единствено тук, защото то бе изтрито от групата „Да подкрепим Давид Мавродиев” във Фейсбук.

С благодарност и уважение: Давид (и че така се казвам не е мит).

ИНТЕРВЮ С ДАВИД ОЧАКВАЙТЕ ТОЗИ ПЕТЪК ВЪВ ВЕСТНИК „ТОП ПРЕСА“