135 години от рождението на гениалния Владимир Димитров – Майстора
- февруари 2, 2017
На днешната дата преди 135 години е роден един от най-ценените, обичани и уважавани български творци с безспорен талант.
Владимир Димитров – Майстора е едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция.
Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната създала вече школа живопис на майстора трябва да не забравяме уникалния му принос като военен художник.
Той създава стотици скици на българските войски. Предава с простота и финес емоциите в окопите и бита на войната. Той се явява като първи официален български военен кореспондент.
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия.
След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище.
По време на Балканската и Първата световна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.
След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. За известно време живее и твори в Италия, но след това се завръща в село Шишковци, Кюстендилско, където започва да твори предимно на тематика, свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край.
Тогава се раждат и иконични картини като: „Моми“ (ок.1925 – 1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935 – 1938), „Копачки“ (ок. 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“ (1935 – 1938) и други.
