Кратко описание на празника

На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа – „Утехата Израилева“. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде

На Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание.

Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.

Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

о. Томас Хопко, из гл. „Богослужение“ на кн. „Православната вяра“, т. II
Превод Pravoslavieto.com.

ТРАДИЦИИ, РИТУАЛИ И ОБИЧАИ НА 2 ФЕВРУАРИ – ПЕТЛЬОВДЕН

Зимна Богородица и Вълча Богородица – един от четирите празника, посветени на Божията майка, наред с Рождество Богородично, Въведение Богородично и Успение Богородично, и един от дванадесетте велики празника през годината. От него произлиза традицията, според която на 40-ия ден след появата им на бял свят децата трябва да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им – до този момент считани за нечисти – да бъде прочетена очистваща молитва.
Самият Исус Христос, обрязан според Божия закон на осмия ден след раждането му, бил занесен от Пресвета Дева Мария и Йосиф в Йерусалимския храм на четиридесетия си ден в изпълнение на Мойсеевия закон, който повелява всяко първородно дете от мъжки пол да бъде представено на Бога и откупено от него на каквато цена родителите могат да платят – чрез жертвоприношението на агне, гургулица или два гълъба. По този начин вярващите изразяват благодарността си за избавянето на израелските първородни синове от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък в нощта преди излизането на евреите от Египет.

По същото време, когато Исус бил въведен в храма, там била пророчица Анна, както и праведен старец на име Симеон, който бил назначен за преводач на старозаветния текст на Библията на гръцки език от египетският цар Птоломей II. На Симеон било казано, че няма да си отиде от този свят, преди да е видял с очите си Спасителя. Той благословил Дева Мария и благоговеейки пред рожбата й, изрекъл пророческите думи: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“.
Паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна се честват на 3 февруари – ден след Сретение Господне, когато членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа и подобно на Симеон да свидетелстват, че са готови да напуснат света с мир.
Пак на 2 февруари в България се чества народният празник Петльовден, познат още като Петеларовден, Петлешковден, Петловден и Св. Черна, който води началото си от турското робство. Наречен за празник на мъжките рожби и на мъжкото начало на рода български, Петльовден е свързан със събирането на кръвния данък.
Според легендата преди повече от 300 години една майка от бургаското село Еркеч отказала на предаде на турците своя син, въпреки заканите им, че ако не им бъде даден доброволно, ще го заколят. Жената се зарекла, че сама ще отнеме живота на рожбата си, но няма да я даде на турците и когато те се върнали за момчето на другия ден, заварили прага на къщата й опръскан с кръв. Втрещени от стореното, без да знаят истината, турците престанали да събират еничари от това село. А какво всъщност се било случило? Предишната нощ жената извела момчето си извън селото и заклала петел, с чиято кръв изпръскала прага на дома си.

Ето защо на този ден традицията повелява да се заколи петле или ярка /според пола на детето в къщата/, най-добре от майката или от млад мъж, но не задължително от бащата, като се счита, че по този начин децата ще бъдат защитени от болести. Птицата се сварява цяла, приготвя се с булгур или ориз на яхния и слага на обредната трапеза, заедно със специална пита или зелник от булгур и сирене, и ракия или греяно вино, подправено с черен пипер и допълнително подсладено.
Ако се спазват стриктно обичаите в различните им версии от миналото, на Петльовден не бива да се хваща работа, а с кръвта от заколения петел трябва да се намажат лицата на децата.