Трифоновден – празник за църквата и за народа

Наближава време да посрещнем месец Февруари и той ще започне празнично с един от най-честваните празници, а именно Трифоновден, който се пада на първи февруари и е част от три последователни празника: 1 февруари- Трифоновден, 2 февруари- Сретение Господне и 3 февруари Свети Симеон, които са наречени под общото име Трифунци.

Последните два дни са свързани с въвеждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

В православния календар Свети Трифон е на 1 февруари, но деня на лозаря се чества и на 14 февруари.

Трифоновден е празник в чест на Свети Трифон, който по исторически данни е бил  мъченик, светец-лечител, почитан в християнството.

Той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче – Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик през 248 г. сл. Хр.

За него се носят множество легенди, с които образа му се запечатва в религията,културата и историята като символ за множество хора у нас и на Балканите свързан със смяната на сезоните от зима към пролет, лозарството и винарството и най-вече като символ за приемствеността между тях.

Едната от легендите, които се разказват за него е достоверна и свързана с неговия живот, а именно излекуването на императорската дъщеря, което се смятало за чудо и с времето приело този си вид.

А друга легенда, която е приема по фантастичен и чудноват вид разказва,че 40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.

Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).

По този начин той се е запазил в културата на народа и обезсмъртил името си.

Предаван от поколения на поколения той се е съхранил и до днес.

Но с времето не само поколенията са сменили, но и възгледите и традициите са се изменили и това кара множеството от нас да се замислим дали обичаите на този празник ще останат запазени и за следващите поколения или ще бъдат заменени от други?

Няма как да знаем, но това което можем да направим е да го почетем като си припомним старите обичаи и традиции и ги изпълним на този ден.

Традицията повелява жените да изпекат пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур.

С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели фамилии поемат към лозята, за да направят резидба.

Според традицията на Трифоновден се избира и „ Цар на лозята“-  това е най-работливия лозар или човекът, който е получил титлата предходната година и е донесъм късмет и берекет на всички хора.

Според поверията „ Царят на лозята не бива да се напива на този ден, за да бъде плодородна годината.“

На Трифон Зарезан навсякъде млади и стари не пропускат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие.От стари времен наздравиците са задължително съпътствани с неизменната благословия: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“

Именно зареди всичко изброено до тук ние трябва да почетем този празник не само като ден на лозаря или на Св. Трифон, а като празник на целия български народ!!!