Connect with us

Култура

Църквата почита днес светец, разкъсан от зверове в името на вярата и Св. мъченик Димитър Сливенски

Published

on

Св. Игнатий Богоносец приел мъченическа смърт по времето на император Траян. Той бил разкъсан от зверовете в римския цирк Максимус. Верни християни събрали костите му и ги върнали в родния му град Антиохия.

Преди мюсюлманите да завладеят града през 637 г., светите мощи били отново върнати в Рим, където почиват в църквата “Св. Климент”. Тези две пренасяния на мощите се възпоменават на днешния ден.

Св. мъченик Димитър СливенскиСвети мъченик Димитър Сливенски

Mъченик Димитър е роден на 9 октомври 1818 г. в  гр. Сливен.  Баща му Иван и майка му Комна били благочестиви християни, но осем години нямали деца. Най-сетне Господ чул техните усърдни молитви и им дал мъжко чедо — този мъченик Димитър. Момчето растяло и преуспявало в разум и мъдрост, в покорност на родителите си и други добродетели. Макар да останало неграмотно, като умно и паметливо, то научило от слушане в църква много църковни песнопения и обичало да ги пее наизуст в дома си. Енорийският свещеник, отец Янко, често посещавал родителите му и като слушал Димитър тъй сладкогласно да пее църковните песнопения, мъмрел ги, задето оставили момчето неграмотно, след като Бог му е дал такава дарба.

Димитър израснал добронравен младеж. Бил среден на ръст, юначен и красив наглед. Една седмица след смъртта на неговите родители  брат му Стефан, роден три години подир него, заминал за Влашко и повече не се върнал. Така Димитър останал сам в тяхната скромна къщурка в Кафтанджийската махала. Скоро обаче тя се срутила от старост, а мястото си присвоили съседите турци. Като беден сирак Димитър се принудил да се глави за слуга при един турчин.

Турчинът харесал работния и снажен младеж и чрез синовете си дълго се мъчел да го привлече към мохамеданската вяра, но напразно. Най-сетне взел лично да го придумва да се потурчи, но Димитър смело му отговорил: “Нашата християнска вяра ни е дадена направо от Бога, Иисуса Христа. А вашата вяра не ви е дадена от Бога, а от един обикновен човек, на име Мохамед.” Като чул това, турчинът скочил, ударил му плесница и с ругатни го изгонил от дома си, без да му заплати нито грош за прослуженото време.

Зарадван, че се избавил от нечестивите натяквания на друговерците, младежът напуснал дома им. Скоро след това той постъпил на работа при един хлебар и така се прехранвал с труда на ръцете си. Любовта му към Христа и християнската вяра от ден на ден се разгаряла в неговото чисто сърце. Ревността му към нея особено се проявявала, когато Димитър ходел из града, за да продава топъл симид [квасна питка от бяло брашно (тур.)] В в разговорите си с турците той често хвалел християнската вяра и изтъквал предимствата й пред мохамеданството. Това скоро му спечелило омразата на турците, която все повече нараствала. Накрая някои по-фанатично настроени мюсюлмани, подстрекавани от мюдюрина [околийски управител (тур.)], намислили да му отмъстят.

Точно по това време в Сливен пристигнал от Одрин нов кадия [съдия (тур.)] и турските първенци  според обичая приготвили угощение в негова чест. В уречения ден повикали Димитър и му дали да занесе на фурната приготвения за вечерята гювеч. Когато ястието било изпечено, младежът, без нищо да подозира, го отнесъл обратно в къщата, където щяла да се състои гощавката. Там той срещнал новия кадия. Като го поздравил, Димитър понечил да си отиде. Обаче кадията, предупреден от местните турци, че именно този е хулителят на тяхната вяра, го задържал и го поканил да седне заедно с тях. Поднесъл му любезно тютюн, но Димитър отвърнал, че не пуши. Тогава му подали чаша ракия. Младежът отказал и това и пак направил опит да си тръгне, но напразно и настойчиво го задържали. Най-сетне кадията направо му казал: “Хайде да те потурчим, бе Димитре! Виж какъв райски живот си живеем ние! Според нашата вяра е срамота и грехота такъв красив момък като тебе да носи гяурско име. Ако приемеш мюсюлманството, аз ще убедя твоя бивш господар да те направи свой зет и да ти даде половината си богатство. Освен това ти ще станеш най-влиятелният първенец в Сливен.” Димитър подигравателно му отвърнал: “Олур бе, ефендим — Бива бе, господине!” Но кадията се хванал за тези думи и един турчин веднага извадил от пояса си бяла кърпа и почнал да я навива на главата на младежа като чалма. Димитър разбрал, че работата става сериозна и, като скочил, извикал: “Ама вие да не сте взели думите ми за истина! Знайте, че християнин, който вярва в истинския Бог Иисус Христос, никога няма да се отрече от Него и да се обърне към вашия Мохамед, който не е пратен от Бога, нито от Божиите пророци и апостоли, а е самозван пророк, предводител на неверници!” После хвърлил чалмата на земята и избягал. Няколко разгневени турци се спуснали подире му, но не успели да го стигнат. Часът бил около три през нощта по турското времеброене [9 часа вечерта, бел.]. Цяла нощ турските сеймени [полицейски стражар (тур.)] сновали с фенери по улиците на Сливен, претърсвали къщите на роднините и приятелите на Димитър, но не успели да го намерят.

В нощния мрак Димитър се добрал до един плевник в село Ичера, на двадесетина километра от Сливен, дето прекарал три денонощия гладен и жаден, без никой да го види. Накрая, премалял от глад, той се открил на стопанина на плевника. Това бил един възрастен човек и добър християнин, който не казал за беглеца дори на домашните си, но като му дал чифт цървули, хляб и пари, заръчал му да отиде при Русенския владика, защото друго спасение за него не виждал.

През нощта Димитър се отправил на път. Като стигнал Разград, отседнал за известно време в града, работейки при един тамошен симидчия. Но щом спечелил малко пари, продължил към Русе.

Там отишъл при владиката и се изповядал пред него, като му открил всичко за себе си. Русенският митрополит се оказал добър духовен пастир. Той забелязал пламъка на вярата, който горял в сърцето на Димитър, и три дни го задържал в митрополията, където го хранел и наставлявал. На тръгване му дал една златна монета и дървено кръстче и рекъл: “Помни всичко, каквото ти говорих за нашата християнска вяра! А кръста окачи на гърдите си! Той ще ти бъде спътник до края на живота!” Щом излязъл от митрополията, Димитър развалил златната монета и раздал на  сиромаси половината от нейната стойност. Млад и силен, той спокойно можел да се отправи към Влашко или Молдавия, където по онова време много български младежи намирали препитание и устройвали живота си. Но в сърцето на Димитър неудържимо горяла свята решимост да пострада за Христа. Затова, като сложил кръста на гърдите си и се помолил горещо в себе си, той се запътил обратно към родния си град.

Когато стигнал в Жеравна, момъкът забелязал, че двама турски стражари го оглеждат от главата до петите. Димитър се прекръстил три пъти, пристъпил към тях и твърдо им казал: “Виждам, че все още ме търсите. Аз съм Димитър, когото вашите първенци искаха насила да потурчат. Ако търсите мене, хайде да вървим!” Сеймените тръгнали заедно с него към Сливен. Когато наближили, вързали му ръцете назад и така го въвели в града. Вървейки по сливенските улички, Димитър се покланял на всеки срещнат християнин с думите: “Простете ме, братя! Сам се предадох на тези безбожници, за да прославя Христовата вяра.”

След като доброволно се предал в ръцете на турците, Димитър започнал да се готви за смърт. Три дни той молел пазещите го в тъмницата сеймени да повикат при него йеромонах хаджи Стефан, но молбата му не била изпълнена. Като чул за затворения младеж, отец хаджи Стефан взел със себе си видния сливенец хаджи Никола Феслията, отишъл при мюдюрина и го помолил да освободи Димитър под негова гаранция. Но мюдюринът се извинил, че уж още не му било докладвано за арестувания и ги изпратил при кадията. Кадията пък отказал изобщо да ги приеме под предлог, че е болен.

Вечерта обаче той викнал при себе си мюдюрина и десетина турски първенци и наредил да доведат Димитър. Когато сеймените  сторили това, кадията се обърнал към вързания момък с думите: “Преди три месеца пред мене и пред някои от присъствуващите тук бейове ти даде дума да приемеш нашата вяра. Но още същата вечер ти я похули и избяга, без някой да е искал да ти прави зло. Обаче миналото си е минало, а сега, когато си се завърнал и си се предал в нашите ръце, аз искам да вярвам, че Аллах те е просветил по ходатайството на нашия пророк Мохамед и ти си дошъл, за да се потурчиш.”

Тогава Димитър дръзновено извадил от пазвата си кръстчето, което му подарил русенският владика, показал го на кадията и му рекъл: “Виждаш ли това кръстче? Аз вярвам в нашия Бог — Иисус Христос, Който е бил разпнат на такъв кръст. А на вас не съм давал никакво обещание да се потурча, нито пък съм имал някога такова намерение. Ако  вие сте взели моите подигравателни думи за истина, то знайте, че сте се излъгали. Казваш, че Аллах ме е просветил чрез Мохамед. Отново се лъжеш, защото освен Господ Иисус Христос няма друг ходатай пред Бога (срв. 1 Тим. 2:5). Вашият пророк Мохамед е лъжлив, защото нито с Бога е говорил, нито е пострадал за спасението на човешкия род, както това е направил нашият Господ Иисус Христос. С една дума вярата ви не е истинска и всички вие сте безверници — синове на сатаната. А аз съм християнин и съм готов за името Христово да претърпя всичко, което ще ми сторите!” След това целунал кръстчето и го пуснал в пазвата си.

Кадията рекъл: “Синко, послушай ме! Ти си млад, горещ и неизкусен в ума, понеже са те заблудили ония, при които си бил до онзи ден. Знай, че ще претърпиш голямо наказание, ако не приемеш нашата вяра, защото и сега, и преди, ти я похули тъй силно, че заслужаваш смърт. Давам ти три дни срок, за да си помислиш.” И заповядал да отведат Димитър пак в затвора.

Какви изтезания претърпял мъченикът през тия дни от фанатичните и жестоки турци, можем само да си представим. Но когато след тридневния срок кадията отново повикал при себе си Димитър и се убедил, че обещанията и ласкавите обноски не могат да разколебаят твърдостта му, решил да го предаде на открити мъчения. На другия ден всички сливенци узнали за станалото, защото бейовете от градския съвет разгласили подробно за случая. Те направили това, за да предизвикат гнева на своите сънародници, които се стекли при кадията и  настоявали пред него веднага да стори едно от двете: или да потурчи Димитър, или да нареди хулителят да бъде незабавно обезглавен.

Вестта за мъжественото изповедничество на младежа развълнувала и местните християни. Когато те научили колко смело Димитър е изповядал Христа и как твърдо е решен да пролее кръвта си за Него, по-видните от тях се събрали в тамошния метох на светогорския монастир Дохиар, който се намирал в махалата “Дели балта”. Те решили, че трябва духовно да подкрепят младия си съгражданин, тръгнал по трудния път на мъченичеството. С тази цел упълномощили хаджи Никола Феслията да подкупи турския съдия, та той да разреши йеромонах хаджи Стефан да се срещне с Димитър и да поговори насаме с него. Феслията и без подкуп склонил на това съдията и на следния ден свещеникът се срещнал в затвора с блажения Димитър. Хаджи поп Стефан бащински му заговорил: “Всички се възрадвахме, Димитре, задето си прославил християнската вяра, както древните свети мъченици. Бъди твърд и непоколебим докрай, защото Христовите мъченици се славят и почитат по цялата земя, а каква ли още по-велика слава ги очаква след Страшния Христов съд!”

Мъченикът, който в подетия подвиг се надявал не на своите сили, но единствено на Божията помощ, отговорил с тих глас, едвам жив от понесените изтезания: “Отче, страхувам се, че не ще мога да претърпя докрай мъките. Три нощи подред ме мъчат тия жестоки люде много безчовечно и безбожно. Първата нощ ме биха на голо с мокри дюлеви пръчки. После поставиха на корема ми четири хромела [големи назъбени камъни за мелене на булгур] и цялата нощ съм лежал на голата земя, вързан за ръцете и нозете на четири страни. Снощи пък ми набиха под ноктите на ръцете и нозете остри спици от бърдо [oстри железни игли от тъкачен стан], и сега както виждаш, нито мога да хвана нещо, нито мога да стоя прав.” След това Димитър разказал всичко на свещеника: как се крил в Ичера, какво правил в Разград, как отечески го приел и поучил русенският митрополит. Димитър обещал да търпи до смърт мъките за Христа, но помолил йеромонах Стефан да се опита да смекчи тъмничните пазачи, за да не го мъчат така жестоко. Свещеникът го уверил, че заедно с хаджи Никола Феслията ще направи каквото е възможно, за да облекчи страданията му. И като го прегърнал и целунал по челото, излязъл си.

Цяла година Димитър лежал  в затвора и бил изтезаван, без никой да може с нещо да облекчи съдбата му. На втората година, многобройна тълпа турци се събрала в конака и започнала да вика на кадията да погуби неверника. Тогава кадията свикал всички турски първенци в Сливен и заповядал да доведат мъченика. Ласкаели го, увещавали го да се потурчи, но Димитър останал непоколебим във вярата си: “Вие искате насила да ме потурчите. Това е безчестно, защото вашият Аллах не иска насила да го почитат. Пише ли нейде във вашия коран насила да бъдат потурчвани християните? Многото лъжи в него показват, че всички вие ще бъдете хвърлени във вечния огън. При това положение за мене би било голяма глупост, да стана ваш подражател.” Тогава тълпата закрещяла в един глас: “Да бъде погубен този мръсен неверник! Той пред всички похули нашата вяра и нашия коран!” Кадията се изплашил от разярената тълпа и осъдил Димитър на смърт.

След три месеца — на 28 януари 1841 г. — от Цариград пристигнало потвърждение на присъдата, към която била добавена следната бележка: “Да се попита за последен път дали ще пожелае да се поклони в джамията или в църквата! И ако поиска последното, тогава да бъде изпълнена присъдата!”

Кадията заповядал да доведат Димитър пред събранието и дума по дума му прочел присъдата на турски и на български заедно с добавената от Цариград бележка. Димитър изслушал всичко това и, без да се бави, рекъл: “Водете ме в църква, дето ще се поклоня и помоля на Бога и на Пресвета Богородица да приемат душата ми.” Разярена, турската тълпа искала веднага да грабне мъченика и да го убие на място, но кадията я укротил.

Християнските първенци на Сливен се събрали пак в Дохиарския метох и с помощта на Иванчо Пашакапулията получили от турския съдия разрешение йеромонах хаджи Стефан отново да посети в затвора мъченика,  за да го изповяда и причасти. На 29 януари глашатаят обиколил града, като викал из  улиците: “Правоверни, елате утре на “Аба пазар”, за да видите как ще бъде заклан онзи мръсен гяурин, който похули нашата вяра!”

На 30 януари* 1841 г. в 2 часа сутринта по турски [8 часа сутринта]  извели Димитър от затвора и го повели към лобното място. Мъченикът вървял спокойно, със светло и радостно лице, цял окован в железни вериги, с вързани назад ръце. Когато срещал по пътя си християни, казвал им: “Простете ме, братя, и се помолете на Бога за мене!” Щом стигнали на определеното място, близо до кулата и фурната, в която по-рано слугувал Димитър, сеймените обкръжили мъченика. Палачът го накарал да коленичи и силно ударил с меча си по врата му.

*Според едно светогорско предание, записано от инок Партений (Сказанiе о странствiи. Ч. IV. Москва, 1856, стр. 288­290), било 28.03.1841 г., Велики петък.

Димитър продължавал да стои на колене, без да помръдне. След втория удар главата му увиснала и мъченикът се проснал на земята. При третия удар главата се отделила от тялото му. Християните, особено жени и деца, се спуснали да топят памучета и кърпички в кръвта на мъченика. Други пък изравяли пръстта, напоена с мъченическата му кръв, и я отнасяли по домовете си за благословение. А хаджи поп Стефан напълнил едно сандъче с такава пръст и го положил под светия престол в олтара на катедралната църква “Св. Димитрий Солунски”. По-късно Сливенският митроп. Гервасий (1897-1919) наредил свещениците да закопаят сандъчето под светия престол, дето се намира и досега.

Тялото на мъченика лежало до вечерта на лобното място непогребано, пазено от стража. Кадията издал нареждане то да бъде хвърлено в река Тунджа, защото според корана земята не бивало да приема останките на  гяури, похулили Мохамеда. Тогава свещениците и няколко християни първенци отново се събрали в Дохиарския метох и упълномощили Иванчо Пашакапулията да изпроси от кадията тялото на мъченика за християнско погребение. И тъкмо в момента, когато колата наближавала реката, Пашакапулията показал писмената заповед на кадията и върнал колата назад. Пренесли тялото на мъченика в метоха. Там го измили и подготвили за погребение. Опелото извършили свещениците хаджи Стефан и Янко в присъствие на събралите се християни, след което тялото на светия мъченик било погребано в градината на метоха. Това станало само преди 160 години, но с течение на времето поради греховната небрежност на няколко поколения българи мястото на погребението било забравено.

Свети Димитър Сливенски приел мъченическа смърт за Христа, когато бил само на 22 години и 4 месеца.

По молитвите на Твоя мъченик Димитър, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас! Амин!

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

Култура

СУ „Никола Вацаров“- Хаджидимово стана училище посланик на ЕП

Published

on

В петата година след началото на Програмата за училища посланици на Европейския парламент тя продължава да буди огромен интерес сред учебните заведения в България.

С обновен формат през учебната 2020/2021 година тя ще обхване нови 10 училища от страната сред които е и СУ „Никола Вапцаров“ гр. Хаджидимово.

Целта на инициативата е да подобри осведомеността сред учащите относно Европейския съюз, европейското гражданство и парламентарна демокрация и да ги подтикне към по-засилено активно гражданско участие в демократичния процес.

Днес Бюрото на Европейския парламент в България избра училищата, които ще имат възможност в края на учебната година да завоюват титлата „посланик“ на най-демократичната институция на Европейския съюз. Извънредната ситуация не попречи на мотивацията на кандидатите да демонстрират своите постижения и хъс. За поредна година кампанията за набиране на участници предизвика голям интерес, като желание за участие показаха над 100 училища от почти всички области в България. Работата на журито, съставено от представители на Бюрото на ЕП в България, не беше лека, тъй като голяма част от амбициозните заявки показаха завиден капацитет от нови знания и новаторски идеи.

Сред избраните нови 10 учебни заведения има представители на 1 профилирана гимназия, 5 средни училища и 4 професионални гимназии.

Ангажиментът на Бюрото на ЕП за постигане на равномерен териториален обхват на Програмата тази година ще ни отведе в училища от всички краища на страната; техните кандидатури впечатлиха с желание за получаване на нова информация, промяна на негативни тенденции, работа с местните общности, разширяване кръгозора на учениците си и стремеж за европейски диалог с бъдещото поколение лидери.

Основните критерии, които бяха взети предвид при избора на участниците, бяха мотивацията на кандидатстващите учители, силните страни на училищата, обхватът и иновативността на предложената примерна дейност, за да се събуди интересът и да се разширят знанията на учениците за функциите и ролите на европейските институции. Постигането на териториален баланс, както и разпределението между различните видове училища също бяха взети под особено голямо внимание.

Програмата за училища посланици на ЕП е най-мащабната платформа по рода си, която се стреми да насърчава информираността относно Европа и европейската парламентарна демокрация сред младите граждани в целия ЕС, като им предоставя активни знания за Европейския съюз и по-специално за Европейския парламент. Инициативата се стреми да разясни на младежите в горния курс на обучение техните права и задължения като европейски граждани, да ги запознае с работата на техните представители в ЕП, както и да им покаже как те самите биха могли да оказват влияние върху политическия и демократичен живот в Европейския съюз.

Учителите, които демонстрират най-добрите резултати, ще могат да участват в централните семинари за училища посланици на ЕП в Брюксел.

Тази година по обективни причини Програмата ще претърпи някои промени. Досегашните участници в нея ще продължат да бъдат посланици на ЕП и европейската идея, като ще станат част от новия тригодишен цикъл на изпълнение на дейности заедно с избраните днес 10 училища.

Първото ниво на обновената Програма за училища посланици ще включва обучителен семинар за старши посланици с цел запознаване с Програмата, който ще включва срещи с членове на ЕП и Бюрото в България, презентации, практически занятия, групови дискусии, дебати и т.н.

Той ще представлява „пътна карта“ и ще предостави инструменти за изпълнение на целите на Програмата. В Ниво 1 училищата ще трябва да изпълнят основните досегашни критерии за сертифициране, като се фокусират върху дейности с местно измерение: работа в училище, дейности за приобщаване на училищната общност и родителите, посещения и срещи с органи на местната власт и т.н.

Втората година от Програмата дейностите вече ще бъдат насочени към посещения и срещи с органи на национално равнище: Народно събрание, президентство, омбудсман и т.н., а старшите посланици ще имат право да бъдат канени на специалните обучения за учители в Брюксел. Младшите посланици ще имат за задача да разширяват обхвата на Програмата, като се опитват да достигнат до цялата местна общност чрез прояви извън училище.

Третата година Бележи и преминаването на участниците на ниво „експерт“ като ще се стремят да разширят обсега ѝ до възможно най-голям брой ученици в училището и членове на местната общност. Те ще бъдат „ментори“ на новоприсъединилите се училища, ще им помагат да навлязат в нея и ще съдействат за организирането на съвместни прояви с тях като открити уроци, общи кампании и др.

След третата година училищата, които са преминали през целия цикъл, стават „почетни“ училища посланици. Ако след това са мотивирани да продължат да участват в Програмата, могат да рестартират цикъла с нови проекти и дейности, като включат и други учители като старши посланици и обновят и разширят състава на младшите посланици.

Есента на 2020 г. бележи друга вълнуваща инициатива – ще бъде даден старт на отворена европейска платформа за всички училища посланици, в която ще бъдат включени само онези от тях, които желаят да продължат активното си участие в Програмата. Успоредно с това се подготвя и специална група за е-туининг само за училища посланици, която ще им позволи по-лесно да се свързват с други училища посланици от цяла Европа за съвместни проекти и инициативи. Очаква се сайтът и групата да бъдат оперативни от есента на 2020 г.

Сертифицирането на училищата ще се извършва на базата на досегашните задължителни критерии: избор на старши и младши посланици, работа със специализираните учебни помагала, създаване на информационен кът за ЕС (който трябва да има и електронно измерение под формата на раздел в сайта на училището, профил в социалните мрежи или блог) и отбелязване на Деня на Европа.

Както и досега, в края на първата година всяко училище, което изпълни задължителните критерии, ще получава плакет за училище посланик. От тук насетне плакетите ще указват трите години от цикъла на сертифициране. Всички ученици и учители, които са участвали в екипа, координиращ изпълнението на Програмата в училище, ще получават сертификати за участието си в Програмата.

В допълнение, младшите посланици, участвали 3 поредни години в Програмата, ще получат и сертификати от LinkedIn, указващи уменията, придобити чрез нея. Такива по-подробни сертификати ще получат и старшите посланици от Ниво 3, които са били ментори на някое от новите училища.

Най-активните училища, определени чрез годишното оценяване, ще бъдат канени да присъстват на централно организирани прояви като специални сесии на „Евроскола“ за училища посланици, Европейското младежко събитие, семинари за младежи и др. Пак чрез това оценяване ще бъдат определяни и учителите, които да присъстват на централните семинари в Брюксел. Единствено вече сертифицирани училища (т.е. ниво 2 и 3) ще могат да се възползват от тези възможности. Всички училища ще продължават да бъдат канени на събития, организирани от Бюрото и негови институционални партньори. При възможност Бюрото може да организира и посещения в училищата и срещи с учениците. Поради епидемиологичната обстановка тази година много от предлаганите стимули и поощрения вероятно ще бъдат предлагани в онлайн варианти.

През учебната 2020/2021 година Програмата за училища посланици на Европейския парламент ще обхваща 93 изключително мотивирани и дейни български училища. Благодарение на нея вече повече от 120 ученици имаха шанса да се докоснат до Европейския парламент в Страсбург и да се превърнат в евродепутати за ден, а десетки български преподаватели получиха нови знания за ЕС и завързаха международни контакти след участието си в международни учителски семинари.

Ето и новоизбраните 10 училища (по азбучен ред)

1-во средно училище „Пенчо П. Славейков“, София

Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов“, Кърджали

Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника, Бургас

Професионална гимназия по селско стопанство „Професор Иван Иванов“, Долни Дъбник

Професионална гимназия по телекомуникации, София

Профилирана езикова гимназия „Д-р Иван Богоров“, Димитровград

Средно училище „Любен Каравелов“, Пловдив

Средно училище „Никола Вапцаров“, Хаджидимово

Средно училище „Проф. д-р Асен Златаров“, Първомай

Средно училище „Христо Ботев“, Бобов дол

 

Continue Reading

Култура

Над 200 студенти участваха в Националния студентски фестивал на изкуствата в ЮЗУ „Неофит Рилски“

Published

on

За поредна година в Югозападния университет „Неофит Рилски“ се проведе превърналият се в традиция Национален студентски фестивал на изкуствата. Студентският форум даде поле за изява на над 200 студенти от седем университета в страната, които показаха своя талант в областта на музикалното изкуство, модата, изобразителното изкуство, театъра, танцовото изкуство и др. Поради усложнената ситуация, свързана с разпространението на COVID-19, голяма част от събитията се проведоха онлайн.

Фестивалът стартира със забавен шоу спектакъл „Магията на изкуствата“. Програмата и тази година беше изключително разнообразна. Изложби, концерти, театрални и танцови спектакли, модни ревюта, пърформанси, филмови конкурси бяха само малка част от събитията, които радваха публиката в рамките на две седмици.

В традиционната вече младежката сцена за млади таланти в сферата на изкуствата “Изкуството като мечта и мечтите в изкуството” участваха над сто ученици от специализирани паралелки по музика, изобразително изкуство и хореография от различни градове на България.  Студенти от специалност „Съвременна хореография“ представиха танцов спектакъл, в който показаха свои авторски хореографии в различни стилове.

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2020
ПВСЧПСН
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 

ПОПУЛЯРНИ