Не е проблемът в цената…проблемът са говната в чинията…

Лютеница от МЕТРО – 5 литра – 6 лева, аржентинско осолено пилешко или санданско примо, варива от държавния резерв и кайма на 20 години от 3 лева – това е причината да фалирате, уважаеми ресторантьори!!! И по-лошо ще става..!

От Силвия СТОЯНОВА
Шегуват ли се с нас или просто както е при всеки проблем в България, всеки си приказва по проблема не за да намери неговото решение, а само с цел да участва в „моабета“? Ресторантьорите се жалват, че нямат работа, хората били нямали пари… нямат пари за Вас и замислете се защо. Води се безсмислена война къде е по-евтина храната – в Благоевград или Банско? Преди дни малък ресторант в Банско пусна цени на ястия, по-ниски от тези в много заведения в Благоевград. Заведението за хранене разби мита, че в зимния ни ски център цените в механите и ресторантите са космически.
Вярно, има такива, в които може да ти прилошее при отварянето на менюто, но ето че има и такива, в които е доста по-евтино. Например пилешка супа за 1.70 лв., ястие, което в Благоевград стига и до 2.00 лв. Това ли е най важното обаче, питам аз? Цената или качеството? И в Банско, и в Благоевград можеш да си намериш и супа за левче, но задължително трябва да инвестираш още два лева за ранитидин или някакво лекарство, успокояващо стомаха, щото вегетата и сухите бульони, аржентинското осолено пилешко или каймата с кокаляци и лой от 4 лева ще съсипе стомаха ти. Без спор някои ресторанти в Югозападна България са концлагерът на убийствената храна. Ние знаем, че лютинецитата от МЕТРО, която се продава в дамаджани като минерална вода и е 5 литра – 6 лева е евтина и рентабилна, но мислите ли за клиента, когато мажете с нея пиците си или мачкате манджите си? Мислите ли, че лойта и сухите химии в санданското примо меню например са полезни за здравето на клиентите ви? Едва ли? Не ви пука, уважаеми рестораньори. Не ви пука, щото в главата ви са само пари. Качество – няма. А простият народец ма’а манджурляците ви, вие се от болки в стомаха, но пише статии и коментари, че бил си намери супа в Банско за лев и седемдесе. Е, голяма гордост, няма що. Голяма работа – ял сума почти на аванта. Ама пърди и се оригва през половин час, ама майната му… важен е келепирът, а не здравето.
Убеден съм, че и в Уганда няма такава гавра с храната – да се ядат говна и да се продава като манжа. Да се готви със старо канцерогенно олио или съмнителни маргарини, които са такъв химичен елемент, че като им добавиш още една съставка, става нафта – идеално гориво за вашата кола.
Стигнахме дъното на ресторантьорството. Затова в Банско днес ви готвят капама с вкус на шпеков салам, варена туршия, затова бобът ви мирише на евтино карначе, затова в супата ви плуват необичайни неща… Щото сме такива консуматори. Жалки!