Кирил Масларски: Медалите не се взимат с щракане на пръсти, а с пот и кръв…

Срещам ви с Кирил Масларски, защото има с какво да се похвали, и заради това че не обича да се показва в медиите отивам направо в залата, където тренира боксов клуб „Македония“. Без предварително уговорена среща отивам в залата и го моля за 10 минутен разговор, специално за читателите на Топ Преса…

Кирил Бойков Масларски е роден 1978 година в Благоевград. От ранна детска възраст започва да се занимава със спортна гимнастика, борба и футбол…

Кирчо, не сме се виждали почти две години, а през тях се случиха доста хубави неща за теб. Стана татко и имаш страхотно обновена зала. Кажи първо как се чувстваш, като родител, то май синчето вече е на годинка?
– Младен се казва синът ми роден е на 27 декември, направи една годинка. Като родител вече доста неща се промениха. Отговорността е доста по- голяма. Това вече го изпитвам на своите плещи, но освен голяма отговорност е и голяма радост.

И въпросът, които задавам на всички бащи, памперси сменявал ли си ?
– Да, сменял съм… Опитвам се да помагам с каквото може, но по принцип изцяло грижата е поета от майката, аз помагам с каквото мога, но тя най-вече така се занимава с него. Аз това ѝ казвам, че докато едно дете е малко грижите изцяло са повече на майката, а ние бащите малко по от страни помагаме, но пък после като порасте, моята отговорност тогава и грижа ще е по голяма. Много държа на това да расте здраво и жизнено дете. Иска ми се да го насоча и към спорта. Дали то това си е и божа работа, дали ще стане професионален спортист. Най -малкото което искам да направя е да го накарам да обича спорта, защото това е здраве…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

Bayraktarski

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене