Виден комунист избухна: Ще трябва да заличим името на град Благоевград!

 Спас КУЗОВ

Председателят на Съюза на комунистите в Бълга­рия Павел Иванов е на 47 години и е от Пловдив. Магистър, завършил бъл­гарска филология, журна­лист, преподавател. Бивш пиар на община „Марица”, секретар на местната Ко­мисия за борба с детската престъпност. Сега работи по подготовка и управле­ние на проекти, свърза­ни с образование, медии, PR. Председател е на ан­тифашистката фондация „Безсмъртния полк“. Бил е председател на движение „Че Гевара” от 1990 до 2013 година, когато поема СКБ.

Женен, с един син – Кон­стантин. Родственик е на революционера Петър Бонев от Перущица и на анархо-комуниста Жеко Гергинов, загинал през 1925 година в тъмниците на хасковския затвор.

– Г-н Иванов, чувствате ли се извън закона?

– Законът все още не е минал и смятам, че подоб­на глупост няма да мине през парламента. Дискуси­ята по него е като реклама на пуснатите от лудницата. Все още не мога да намеря рационално обяснение как мъдър човек като премиера Бойко Борисов допуска по­добни екземпляри като Ме­тоди Андреев да определят дневния ред на парламента и да предизвикват междуна­родни скандали.

– Защо международни?

– Защото България след Лондонската конференция в края на Втората световна война е задължена да нака­же фашизма и неговите по­следователи у нас. А с този закон, който мина на първо четене, на практика ние де­нонсираме този ангажимент пред международната общ­ност.

След нашата реакция като партия въпросът беше по­ставен много остро в Евро­пейския парламент. Партии от над 27 страни в Европа реагираха, а напоследък и еврейската общност също изпраща писма до народно­то събрание.

– Но историците казват, че в България не е имало фа­шизъм?

– Държавите победителки във Втората световна са на друго мнение. Фашизмът е състояние на духа и поведе­нието, а не желание на един или друг публицист. Това, което мен лично ме притес­ни е, че дори колеги от ме­диите не са си направили труда да прочетат закона, а политици правят фриволни коментари. Законът е фа­шистки.

Той предвижда заличава­нето на историческата па­мет не само за определения период на БКП от от 1944 до 1989 година, но и предвиж­да ликвидиране на всякакви наименования, знаци, сим­воли, фотографии, лозунги и за всички предходници пар­тии на БКП.

Тоест мозъкът на г-н Андреев се е нагърбил със задачата на ликвидира ис­торията на България от 1891 до 1989 година, защо­то всички партии в левия спектър намират своето начало от делото на Благоев. За нас това цели да оправдае фашисткия период в България и постига­нето на украиниза­ция на съвременна България.

– Това звучи като заговор от Све­товната конспи­рация. Сериозно ли мислите така?

– Напро­тив. Преди дни в Украйна беше гласува­но да продъл­жи забраната за тамошната компартия. Не спират опитите да се приравни наци­зма с комунизма като идеология, това са безумни хипотези. Но пък са част от инструментариума в про­пагандата на крайнодесния сектор у нас.

– Как комунистите ще да­дат отпор?

– Това, което можем да на­правим, е да работим тясно с компартии от Европа, САЩ, Южна Америка, Азия. Тъй като забраната, която Мето­ди Андреев иска да прока­ра, касае и съществуването на всички техни символи. Историческата ситуация е такава, че БКП е ползвала символиката на междуна­родното комунистическо движение.

Ще продължим да оказ­ваме натиск в парламента чрез писма и чрез депутатите от коалиция БСП Лява България, в която Съюзът на кому­нистите в България е коали­ционен партньор.

Готови сме и за протестни действия. Но ако все пак случайно този закон мине и на второ четене, сме гото­ви да се обърнем към меж­дународния съд за защита правата на човека. Ще за­щитаваме всяка една пето­лъчка върху всеки един па­метник, независимо дали е надгробен или мемориал.

– Вече се появиха комен­тари, че този закон най-по­сле ще „събори” Альоша?

– Альоша изобщо не попа­да в този забранителен за­кон, както и Паметникът на Съветската армия в София. Те за войнишки паметници и са под закрила на държа­вата, а и на международната общност. Методи Андреев има други цели.

Примерно ще трябва да премахнем имената на Димитровград, Бла­гоевград, Кирково. Трябва да премах­нем петолъчките от надгробните памет­ници на нашите деди. Призо­вавам г-н Бой­ко Борисов по най-бързия на­чин да се разгра­ничи от опитите за пренаписване на историята.

За престъп­нос­тта на един режим може са се съди от благосъстоя­нието на народа, който този режим управлява. Преди 10 ноември 1989 година няма­ше гладни хора и просяци. Имаше наказания за крими­налните престъпници, бяхме 9 млн. души.

– Хората не бяха гладни, но пък еднакво бедни. Това не може да го отречете.

– Знаете ли какви драс­тични примери за нека­дърно управление има при Царство България – автомо­били са имали само шепа хора, 62 процента са няма­ли тоалетни и легла, цялата продукция на България се изнасяла са Германия, няма банани, няма джиесеми. Пак да подчертая, у нас никога не е имало комунизъм, а со­циализъм от съветски тип.

– Какви ще са последстви­ята от Закона на Методи Андреев?

– Той е мъртвороден. Ако мине, би донесъл още по-голямо разделение в об­ществото. А комунистиче­ските формации със своя свободен дух ще станат още по-привлекателни за млади­те хора.

– Колко компартии има в момента в България?

– Пет, като три от тях са в Коалиция БСП – Лява Бълга­рия. Съюз на комунистите в България, Партия на българските комунисти и Комунистическа пар­тия на България.

– Вие като комунист каква оценка може да дадете за най-го­лемия атентат в исто­рията ни – в църквата „Света Неделя” през 1925 година? Този акт хвърля най-голямото петно върху комуни­зма у нас.

– Веднага след атента­та има изразена оценка, БКП категорично не одо­брява подобен похват на борба.

– В колко митинги сте участвали, г-н Иванов, арестуван ли сте?

– Не мога да ги изброя. Бой не съм ял, нито аз съм нападал, не съм арестуван. Имам някои бойни умения и предпочитам да решавам въпросите по мирен път. Единствените тежки сблъ­съци бяха в началото на 90-те години с политически противници. Но такива бяха времената. Най-трудно ни беше през 2013 година. То­гава с клуб Че Гевара тряб­ваше да правим пропаганда, да търсим единомишленици срещу Борисов.

– Искате да кажете, че вие бяхте едни от организатори­те на протестите срещу пър­вия кабинет на Бойко Бори­сов?

– Протестирахме, както Бизнесът в ски курортите през последните годи­ни оценяваше Турция като най-перспективния нов па­зар за сектора, а опитите за представяне и реклама в страната вече дават резул­тат. И през 2017 г. се очаква туристическата борса в Ис­танбул да бъде сред изло­женията, в които участват най-много фирми от Бълга­рия, а тези от ски курортите да бъдат най-многобройни като група. Зимните курор­ти търсят алтернативи и в Централна Европа, къде­то предстои да се засили рекламата. „Смятаме дър­жави като Унгария, Чехия, Полша за перспективни“, коментира Малин Бистрин, допълвайки, че туристиче­ският бизнес в Банско пред­стои да участва на специа­лизирани изложения в тези държави.

Вторият коз на зимните курорти за привличане на повече туристи е организа­цията на все повече спорт­ни събития. Например през тази година Банско ще по­срещне старт от световната купа по сноуборд, а Пам­порово ще бъде домакин на европейската купа по сноуборд слоупстайл и по фрийстайл ски слоупстайл. В трите зимни курорта Бо­ровец, Банско и Пампоро­во ще проведат и стартове от държавни първенства, включително и в детския спорт, като общият брой на състезанията в трите курор­та е 28 според календара на българската ски федерация.

НОВОТО В КУРОРТИТЕ

И през тази година в го­лемите курорти има различ­ни нови инвестиции. Най-голямата про­мяна е в Пампорово. След като концесио­нерът на ски пис­тите „Пампорово“ АД купи съседната ски зона „Мечи чал“ в Чепеларе, двете зони ще бъдат обе­динени. Така с една лифт карта тури­стите ще могат да карат ски както в Пампорово, така и в Чепела­ре като ще бъдат осигурени безплатни микробуси, които да ги превозват.

От „Бороспорт“ обявиха, че продължават инвестицион­ната си програма като през последната година са инвес­тирани 1 млн. лв. в заснежа­ването на писта „Червено знаме“. Компанията ремон­тира преди година и хотел „Рила“ в курорта. В Банско към момента са възстанове­ни участъците от ски зоната след преливането на реки в района в началото на ноем­ври.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене