Да си припомним старите традиции…Възраждане на старите занаяти

Юлия БАЙМАКОВА
Село Дъбница е едно от сравнително малкото места в страната, където се шият цървули за изпълнители на народни танци. Днес, когато занаятите у нас са на изчезване, е интересно човек да се срещне с майстор, продължител на отколешни традиции. Така се озовавам в читалище „Зора“ и разговарям с неговия дългогодишен секретар Ангел Лазаров.
Оказва се, че преди да усвоят изработването на цървули, 7-8 будни млади жители на селото са се научили да правят тъпани и дайрета. Всичко започнало през 2002 година благодарение на европейския проект „Нов живот за старата традиция по долината на Места“, чиято цел била да се възстанови нещо характерно за селото. А в Дъбница тъпанът, освен всичко друго, е и ритуален инструмент. С него хората се будят по време на курбан-байрама. Впрочем, и сега в селото има майстори, които са опъвали кожи за тъпани, но корпусите винаги са вземали от Плетена или Рибново. Младите хора пожелали тъпаните да се правят изцяло в селото им. Техният ентусиазъм бил толкова голям, че двамата стари майстори от Плетена и Рибново с готовност се съгласили да им предадат опита си. Дали им и вал за огъване на дъските, който и досега се използва. Така, макар и трудно, често на принципа „проба-грешка“, но се научили. Работели с овча кожа и букови дъски, а за дайретата –с ярешки.
Хората научили за новите занаятчии и харесали майсторлъка им. Повече се търсели тъпаните. След време обаче на мода излезли прозрачните тъпани и търсенето намаляло. Неотдавна се появил и друг проблем – забрана на сухите кожи в Европейския съюз, а тъпаните и дайретата се изработват точно от такива кожи! Дано това не сложи край на възродената традиция, интерес към която има. Миналата година чак от Америка са дошли хора в Дъбница, за да питат как се правят тъпани, и са останали доволни от наученото.
Две-три години след първия проект в дъбнишкото читалище започнали работа по втори. Този път били по-уверени, защото разбрали, че хората проявяват интерес към запазване на традициите. Без да загърбват изработването на тъпани и дайрета, те започнали да усвояват майсторлъка за направа на цървули. Този път намерили учител чак в Габрово, защото в нашия край никой не ги правел. Никифор Никифоров – така се казвал габровският майстор. Бил вече над 80-годишен и не могъл да им демонстрира процеса на работа, само им разказал за него, дал им инструменти и 2-3 калъпа.
Върнали се нашенци и започнали. В началото развалили доста кожи, но след около месец си отдъхнали – първите чифтове вече били за пред хора. Сега така са се специализирали, че получават поръчки от всички краища на страната. При това без никаква реклама. „Стараем се да ги правим хубави и здрави!“– разкрива „тайната“ на успеха Ангел Лазаров. Изработват и така наречените връвчанки (особен вид цървули с много връзки) за Северозападна България. Оттам им изпратили модел и заявка за танцьорите в района на Враца, Видин, Монтана. Шият от най-малкия до най-големия номер, т. е. от 24 до 47. Изработката на малките цървулки изисква повече търпение, но като се знае с каква радост ще ги обуват децата…
Материалът за цървулите е обработена телешка кожа, с която се снабдяват от Габрово. На някои места в страната шият от свинска, но тя е по-нетрайна и некачествена. Ангел Лазаров си спомня какво е казвала баба му навремето: „Бедните носеха цървули от свинска кожа, богатите – от телешка.“
А каква е технологията на изработка? Най-напред, разбира се, цървулите се скрояват, след това се зашиват и им се прекарват връзките, после се опъват на калъп да изсъхнат, след което се изтъркват и се залепват гумени подметки, които ги правят по-трайни и предпазват танцьорите от хлъзгане. Едно денонощие след това цървулите могат вече да се използват. Изработката на един чифт изисква 3-4 дни.
И така, процесът е овладян до съвършенство, материали, включително катарами и токи, се намират, следователно проблеми няма. Тук вече срещам несъгласието на моя събеседник. Проблемът е, че обучените хора са се разпръснали по света и в нашите големи градове. Единствено той, секретарят на читалището, и съпругата му се занимават с тази дейност. Предстои Лазаров да обучи едно момче в девети клас, което проявява интерес към направата на цървули, но след няколко години и то може би ще поеме я пътя към столицата, я този към Англия… А нали целта е да има приемственост, все повече млади хора да наследяват уменията на предците си и да ги предават нататък!