В Разлог ври и кипи дни преди кукерския фестивал „Старчевата“

Разлог остана верен на традицията и първия ден на Новата година ще стартира с кукерския фестивал „Старчевата“

Традицията на новогодишния кукерски карнавал „Старчевата“ в Разлог е жива и отново ще събере в първия ден на новата година хиляди хора в народни носии и кукери на площада в планинския град.

За поредна година стотици участници в сборните кукерски групи на седемте квартала на Разлог, в които се включват цели фамилии, ще представят традицията как се гонят злите сили, как се празнува Нова година и Сурва с обща веселба, песни и танци.

Моми, ергени, деца и хора от всякаква възраст, облечени в красиви разложки носии, отново ще се хванат според обичая

на голямо хоро, а около него ще обикалят шумните кукери с тежките костюми, звънките чанове и страховитите маски, за да ги пазят и прогонват злото надалеч.

Пазителят на кукерската традиция и емблема в Разлог е бай Благо Татарски

За първи път той се облича

като чауш  през детските си години в далечната 1936г. Желанието му да бъде чауш се предава от неговия баща. Въпреки гоненията на полицията, въпреки забраните, кукерската традиция оцелява и се предава през поколенията.

Бай Благо Татарски е първи чауш през 1947 и 1948 г. Това е и годината, през която първи старците от Разлог излизат на „Старчевата”, облечени с кожи, маски и звънци.

Първият известен пръв чауш в Разлог е бил дядо Коле Дункин /Табалин/.

Посетителите на град Разлог, които избират да посрещнат Нова година в това чудесно кътче от България, всяка година стават съпричастни към разложката традиция, която тръгва някъде в далечното минало.

Веднъж почуствали духа на местната култура, туристите изпитват желание да се върнат отново, за да усетят очарованието и магията на традицията и легендите, като се потопят в нея и участват в празника.

Корените на тази традиция са скрити в тракийските легенди и предания на Дионисиевите мистерии. Тук се наблюдава симбиозата между една езическа култура, вплетена и обяснена с християнските ценности. Новото начало, раздялата между новата и старата година могат да бъдат почувствани с пълна сила и изиграни от участниците в карнавала.

Прогонването на злите сили и поставянето на ново начало е в основата и семантиката на празника.

Обредите на кукерските групи са свързани със Старейшината на групата, който по право е най-възрастният участник в шествието. Той заорава и посява семето, символ на плодородие и берекет за района. Този ритуал дава старта на Новата година в общината, като изпраща старата.

Местните кукери, наричани чауши, се открояват на фона на останалите подобни в страната.

Тяхното облекло се подготвя цяла година, за да демонстрира великолепието на едно красиво кукерско облекло, сътворено от кози кожи, кукерски шапки и допълнено от звука на тежки медени звънци.

Тази традиция със своята уникалност за страната, повтаряща се всяка година в различни вариации от местното население, отрежда място на град Разлог в списъка на признатите европейски карнавални градове.

Тя полага началото на провеждания през месец януари Международен кукерски фестивал, с конкурсен характер, под егидата на община Разлог и Федерацията на европейските карнавални градове – FECC.

Заради своята автентичност и колоритност, представящи реално българските традиции и ритуали Фестивалът в Разлог има европейска слава.

През 1996 година Разлог стана член на Федерацията на Европейските карнавални градове и многократно е бил домакин на гости от Федерацията.

Магията, която се случва в Разлог на 1-ви януари, е неповторима и незабравима-от ушиването на кукерските костюми, до ритуалите за прогонване на злите сили, празничното хоро, сурвакането, пожеланията за здраве, мир и благоденствие във всеки дом на община Разлог.

За ПиринПресс,  Бойка Атанасова