Клошарката Зорка от гробището в кв. Грамада: Политиците не са хубави хора – ако имам възможност, бих ги убила!
-
- декември 16, 2016
Миналата седмица църквата „Св. Николай“ в благоевградския квартал „Грамада“ започна раздаването на топла храна на нуждаещи се хора. Инициативата е на Православния информационен център, Движение „Ние жените“ и Методи Байрактарски от вестник „Топ Преса“, осъществена с благословията на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим. Социалната кухня към храма ще предлага топла храна веднъж седмично – всяка неделя от 11:00 ч., като помощта е насочена към социално затруднени жители и ще се реализира чрез дарения и доброволчески труд. След св. Литургия протосингелът на Неврокопска епархия архимандрит Епифаний и енорийският свещеник Светослав Кючуков отслужиха водосвет и благословиха първата гозба.
Съобразно Рождественския пост бе приготвен боб от дългогодишния готвач Йордан Мечов. Раздадени бяха около 70 порции, като към менюто бяха добавени безалкохолно, хляб, локумени вафли, халвички и ябълки.
Методи Байрактарски, зам.-председател на редакционния съвет на „Топ Преса“ и един от организаторите на инициативата, занесе в социалната кухня първото голямо дарение. Кухнята е насочена към хора, които нямат възможност да си приготвят топла храна – самотни родители, болни, хора в парично затруднение, многодетни семейства и всички, които срещат трудности с прехраната си. За реализацията на инициативата доброволен труд и ангажираност положиха партньорите от Сдружение „Ние жените“, Общинския съвет по наркотични вещества, Сдружение „Св. Петка“ и миряни, отделили от свободното си време, за да зарадват дошлите хора. Църковното настоятелство призовава всички да подкрепят това начинание, за да има в Благоевград място, където всеки изпаднал в трудност да знае, че не е сам. Желаещите да се включат могат да помогнат с дарения на хранителни продукти в срок на годност или с доброволчески труд.
След първото раздаване на храна възрастна жена се разплака на пейката. Каза, че от години не е яла с лъжица…
Здравей, бабо, защо плачеш?
– Чеденце… тази храна тук е много хубава. Аз нямам елементарни човешки условия, вкъщи не мога да си сготвя. С лъжица не бях яла от години. Не искам да ви занимавам с моите проблеми, но настина съм много благодарна за този топъл обяд. Снимате ли ме? Снимайте ме и ме покажете някъде където да ме видят ония големците в парламента… Нека видят как живеят бедните и самотните хора, аз съм сама. На 76 години съм, аз нямам пари да ида на баня. Вкъщи нямам елементарни човешки условия на живот. Не мога да готвя, да пера. Това е нещо страшно баба, не ми се говори… Занимавам се с козички, те са ми семейството… съдба, това е. Човек никога не знае какво ще му поднесе съдбата.
Колко кози имаш?
– Колкото за утеха, това ми е семейството. Хората ми ги избиха. На магистралата ги прегазиха. Как излизам, аз си знам. Те мен ще ме прегазят, та козата ли не? Карат като луди. И аз като млада бях много буйна, бях много хубав човек, но живота ме наказа. Стовари ми се една голяма проклетия. Може би, заради родата ни, но всичко се стовари върху крехките ми рамене.
Ще идвате ли тук всяка неделя в църквата „Св. Николай” в „Грамада” да си похапвате?
– Аз съм си от „Грамада”, живея тук наблизо. Ще идвам, да храната е много хубава. Много ми е мъчно, защото идва малко като просия… Плача, обаче нямам избор.
Не, в никакъв случай не е просия, това е благотворителност. За това го правим за нуждаещите се хора…
– Знам, бабе… ама защо да е така. Аз съм с образование и щях да съм с добра пенсия, но и в НОИ ме минаха… Три пъти ги съдих, но нищо не направиха. Навремето съм работила в мината, а ме оставиха на минималната пенсия.
Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
