По линията Петрич – с. Кулата с градския транспорт!

Панчо Радев с акордеона си и с македонските си песни взриви атмосферата в буса

Валентин ГЕРЧЕВ
Панчо Радев е акордеонист, който в момента живее в петричкото село Кулата, на семейни начала с тамошна жена. Там живее от 13 години. Иначе казва, че е от Разград. Единственото, което го свързва със село Кулата, е любовта на живота му. Радев признава, че вече е дори и негов жител. Съпругата му, като истинска македонка, го принудила да заживее в родното й място, смее се самоукият акордеонист. „Аз съм самоук, иначе съм шофьор по професия“, казва той и посочва обекта, с който в момента си изкарва прехраната, акордеона. „На 30 години е. Купих го от Виена. Австрийски е. Лъжа при мене няма, аз казвам истината. Знам немски, перфектно“. Закупил го на цена от 50 евро преди шест години, уточнява стойността на старото си бижу, което му е дало шанса да преживява в тези тежки времена на икономическа криза. Според разградчанина акордеонът му говори и му казвал, че е на цели 30 години. Това се доказвало и от предишния му собственик, от който го закупил. Акордеонът му е облепен с лепенки, за да се държи все още като едно цяло и да издава акорди, макар че на моменти звучат доста фалшиво. Но, нейсе, за благото и човечността, с която зарежда този човек петричани, по улиците и дори в градския транспорт, му е простена малката неизправност на личния му акордеон.
„Капакът му нещо пада! Затова съм го налепил с лепенки. А иначе вътрешното е чисто ново. Гласовете са запазени, абе, не е свирено много с него“, защити обекта си той. Все пак това му е другар по съдба, на който дължи средствата си жителят на пограничното село. “Много ми е скъп. Това за мен е антика. Не го давам, ако ще да ми дадат и един милион лева, не го давам. Това ми е късметът на мен. Защото с него си изкарвам прехраната. На ден изкарвам 10 лева. И ми стигат“, не крие той намеренията си спрямо евентуални предложения за закупуването му. Той е доволен и за още нещо. Съпругата му напълно одобрява начинанието му да свири по улиците на Петрич за кеф на местните жители. По думите му тя е певица. Казвала се Агапи. „Името й е гръцко, но е българка и знае гръцки език. Живее в село Кулата“, откровен е още уличният музикант, който, като се разсмее широко, се вижда, че има златно зъбче. „То си е от Съюза!“, издаде произхода му Радев с акордеона-антика. Там той е бил на гурбет и карал КРАЗ. Тежкотоварната машина била от старите, с цилиндри и дървена каросерия. „Но сега вече съм музикант и свиря“, обясни Радев и след малко показа, че е напълно запознат със сегашната ситуация. Не било в Съюза, а в Киев, с уточнението, че в района, където работел, минавала река Днепър. „Усвоих руския език и си сложих златен зъб“ – с тези си придобивки, и особено със златния си зъб, днес той е изключително горд и нагледно го показа на читателите на Топ Преса – югозападния таблоид.
Той не спира да се хвали, посочвайки още една от придобивките си. „Купих си и един москвич. Сега той си седи у дома и е също антика. И него не го давам на никой“, категоричен е в той и напълно застава на твърдата си позиция, че не дава за продан нито акордеона си, нито стария си москвич, все антики от соц. времето. „Не! Не продавам нищо. Защото първата ми кола е москвич“. Попитан в този контекст коя е първата му любов, той отговаря без страх от последствия от страна на настоящата му съпруга: „Е, Румяна! От село Смирненски, Русенско“. Той не може да я забрави, защото от нея има син. Тази, с която живее в петричкото село Кулата, му била втора жена. “Втора жена, ама е неповторима и се разбирам много с нея. От нея също имам деца – едно момиченце. Казва се Мариета. Та се гордее изключително с мен като музикант!“, хвали се самоукият акордеонист в изчакване на градския транспорт до село Кулата.
След известно време и той пристига. Радев се качва с останалите пътници и като истински джентълмен моли шофьора да посвири на пасажерите македонски песни, от репертоара си, за да мине по най-бързия и удобен начин пътуването до пограничното село. Разбира се, това му бе разрешено и той разтегна акордеона си и запя с все сърце любимите му песни за кеф на всички в автобуса.